четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    16679 прочитания

    Koй НЕ е HR-ът по време на интервю за работа?

    Не всеки, който ви задава въпроси по време на интервю, има компетенциите да го прави и изпълнява съответната роля, за да прецени отговорите ви, казва Милен Великов, мениджър „Човешки ресурси“ в „Екофарм“
    04 май 2017, 17:19 a+ a- a

    Милен Великов, мениджър „Човешки ресурси“ в „Екофарм“

    Провокиран от не чак толкова добрата слава на тази функция на бизнеса – HR, реших да споделя своето мнение на база своя опит, него и само него. Не че е късно да се преориентирам и аз в IT, но на мен ми харесва да съм HR не смятам да го правя… засега. 

    Говорим си с разни мои познати, а те в един глас ми се оплакват от това, което са изживели на поредното си интервю за работа - отношението към тях, липсата на обратна връзка, нелепите (според тях) въпроси… абе, страшно. Не че аз мога да променя нещо, но навярно  изследват дали и аз не правя като „онези“, другите, и прикрито изпитват моите реакции и мнение по темата. Убеждението ми от колеги, които познавам и това, което правят като HR-и, е че в гилдията е налична професионална експертиза и компетентност …  Но се запитах откъде тогава могат да идват тези противоречиви впечатления … -  кой още присъства по време на интервю…?

    Милен Великов започва кариерата си в областта на човешките ресурси в Актавис“ през 2012 г., където последно е на позиция специалист "Човешки ресурси". През 2015 г. той беше отличен с приза "HR изгряваща звезда" в ежегодния конкурс за HR професионалисти на Българската асоциация за управление на хора, на която е и пълноправен член. Към момента е мениджър „Човешки ресурси“ във фармацевтичната компания „Екофарм“.

    Помислих, но не мислих дълго. Част от добрата практика при провеждането на интервю е, освен представител на „Човешки ресурси“, да присъства и бъдещият пряк ръководител. Вероятно това е поне едно ниво над него в йерархията, а в някои случаи може и да присъства и по-опитен колега от отдела. Всичко на всичко – не повече от 3-ма, че другото си е заплаха в очите на кандидата. Дотук добре, само че в доста различни организации няма отдел „Човешки ресурси“ или лице с вменени подобни отговорности, или пък HR отделът може да е извън България, или пък HR-ът да е административно овластен единствено да намира и организира интервютата, без да присъства на тях. Различните организации и Мениджъри/Управители гледат по различен начин на тази функция. Има множество хипотези, практики и подходи в зависимост от нивото и начина на управление. Досещате се накъде бия, нали? Не на всяко интервю присъства HR, а оттам - и бъдещите абсурдни ситуации и неадекватни въпроси са в „кърпа вързани“. Вероятно има и неподготвени колеги HR, но вярвам, че те са малцинство и не се задържат много на тази позиция поради високите очакванията към тях. 

    А ето как можете да познаете, че някой не е HR по време на вашата първа професионална среща с бъдещия работодател (за удобство използваме местоимението „той“, но винаги може и да е „тя“ – полът не е определящ):

    1. Закъснява за срещата: бил е „при Шефа“, на оперативка, нищо, че все още предъвква от храната, която е изял преди минути.

    2. Демонстрира статус посредством голям кабинет, претрупано бюро и визитка с гръмка титла. Разбира се, че той е някой си, а вие сте един от Кандидатите, поредният.

    3. Говори на „ТИ“, без да те попита, или говори на „Вие“, когато вие вече сте решили, че не е необходимо, подведени от неговата първоначална фамилиарност. Така е - той е в силната позиция, така му е по-лесно, той диктува правилата на „топло и студено“.

    4. Започва със споделяне на информация за Компанията, акцентирайки на това какво той лично е постигнал през годините въпреки институциите в България, управляващите политици, законите, НОИ, НАП и т.н. Това са неговите „15 минути слава“ – а вие сте неговата „пленена аудитория“.

    5. Акцентира върху снимката ви и колко не си приличате на нея – тя носи много важно послание за хората, които не са HR. Тя им разкрива всичко, направо им говори.

    6. Задава затворени въпроси и си отговаря на тях. Той е наясно с отговора ви и няма време да ви чака вие да му казвате същите неща. Просто допуска, вие се съгласявате или просто се усмихвате чистосърдечно. 

    7. Понякога шепне, на моменти повишава глас и ви гледа сърдито. Чул е, че Кандидатът трябва да се провокира, защото и работата предполага стрес. Ако оцелеете, значи вие сте човекът.

    8. Пита ви въпроси, свързани с това къде живеете, колко деца имате, женен/а ли сте, пушите ли, смятате ли да забременеете скоро, ще се жените ли и т.н. Все неща, които нямат отношение към позицията, но за него са важни. Един от големите страхове е да ви назначат и след 2-3 месеца да кажете, че сте бременна…, та и вие като предната… пуст късмет, кой е виновен?

    9. Разпечатал си е 20-те най-задавани въпроса от Гугъл, които ги знаят и децата в 4-ти клас. Разбира се. Той не е длъжен да знае и може всичко, а и откакто има „Човешки ресурси“, подборът се проточва още повече, занимават го с глупости, дори се осмеляват да го учат какво да пита или не. Нали го има в Гугъл, бе – питаш го и вече си експерт.

    10. В стремежа си да премине към „структурираните“ 20 въпроса от Гугъл не ви слуша и ви се налага да отговаряте по няколко пъти едно и също нещо. Той си има рамка – питаш 1,2,3… и така до 20. Така са го написали хората, така ще пита и той.

    11. По средата на интервюто ви пита дали искате нещо за пиене, което се носи в края на интервюто. Забравил е, нали закъсня и да не губи време, затова така малко претупано, а и чак сега чува, че устата ви е пресъхнала и сричките ви се сливат.

    12. Пита ви „Как се виждате след 5 години?“ и почти не се съгласява с клиширания ви отговор. Чул е, че това се пита и трябва да се знае отговорът. Клиширано било, друг път. Щом го има в 20-те въпроса, значи се задава – пише го в Гугъл.

    13. Интересува се защо това сте учили и защо, щом ви е харесало тогава, не го работите сега. Реферира към образованието ви и му е чудно как едно учиш, а друго работиш. По негово време не било така, което автоматично прави грешен твоя подход. Или най-малкото подозрителен, лишен от логика, неадекватен и т.н. 

    14. Дава възможност и на другите присъстващи да питат, но ги прекъсва или на техните въпроси отговаря вместо вас. Недай си Боже и друг да е разпечатал 20-те въпроса от Гугъл и му отнеме правото да зададе лично някой от тях преди него…

    15. Раздава оценки на различните обстоятелства – красиви/грозни, тъпи/умни, бавни/бързи и др. Етикети се лепят навред, абсолютизира се, вкарва се в рамка и това ей така … с лекота. 

    16. Дава ви възможност да питате и вие, но още на първия ви въпрос сте съжалили, защото на база него развива хипотеза за дипломна работа на ниво магистър. Ако попаднете на някой словоохотлив, по-бавен като изказ и прекалено пунктуален – край, дано си хванете последното метро в 23:30.

    17. Предизвестието – защо е толкова, не може ли по-малко. Той не обича да чака, защото е чакал толкова време да ви намери, да ви се обадят и организират среща, докато дойдете … - все едно е минала цяла епоха. Но иначе много цени да сте лоялен към него, нищо че провокира некоректност към сегашния ви работодател. 

    18. Заплатата – учудва се, че искате толкова (независимо колко) и иска да знае сега колко взимате, за да се убеди, че не е „чак толкова високо“. „Не всичко е пари…“ се пее в любимата му песен. Когато чуе, че заплатата, която взимате в момента е със 100-200 лв. по-малка от исканата, то му става някак си една идея по-добре. Иначе – ще го разорите с тая алчност.

    19. Обяснението на отговорностите за бъдещата позиция отнема около 40% от времето за интервюто. Скача се от тема в тема, от проект в проект. Търси се потвърждение от останалите на интервюто „така ли беше“ като че ли това е най-убедителният аргумент или за да сте сигурен, че е вярно. За позицията се споделя откъде е тръгнала, как се е развивала, какво е довело до нейното преструктуриране преди 10/8/6…1 г. и други детайли, които едва ли ви интересуват, но … кой ли следи вашата невербална комуникация и е наясно кога се отегчавате?

    20. Закъснявате с предварително обявения срок за край на интервюто. Нищо, нали не бързате? Почнахме по-късно, ще свършим по-късно – логика. 

    21. Потупва ви приятелски по рамото, нещо, което компенсира силното му ръкостискане в началото и се чуди защо не сте си изпили водата, която ви е донесена преди 3 минути. „Ако искаш да си част от нас, то ще сме си близки още на интервюто, инак… няма да се впишеш в корпоративната ни култура(КК)“ си мисли той, знаейки какво нещо е това КК и колко било важно според някакви си изследвания в Америка.

    Припознахте ли се някъде в ролята на кандидат за работа, работодател или HR ?

    По-горните ситуации са част от моя опит, разкази на кандидати за работа, че и на колеги HR-и. С това хумористично описание ми се иска да споделя, че не всеки, който ви задава въпроси по време на интервю, има компетенциите да го прави и изпълнява съответната роля, за да прецени отговорите ви. Не казвам, че само и единствено HR трябва да задава въпроси на кандидатите за работа, но споделям, че именно заетите в тази функция могат (или се очаква от тях) да предопределят хода на процеса, за да няма разочаровани, обидени и зле чувстващи се кандидати за работа, които са си изгубили времето с вас, заради вас. 

    В България си знаем, че можем да правим почти всичко, а това, което не можем, е въпрос на няколко клика в Гугъл, да го постигнем. Едно от нещата, които са ни „вродени“, е да подбираме хора, да им правим интервюта… да им даваме оценки, съвети и т.н.. Как, кога, на каква база… няма почти никакво значение. Лично аз нямам претенциите, че съм идеален и знам всичко по време на интервю, но досега съм провел повече от 2000 за срок от 4-5 г. Мога на база своя опит да споделям и анализирам, докато някой разчитат на интуиция Гугъл, на HR да ти напише въпросите и на различни еднодневни курсове за това как да бъдеш НАЙ- в задаването на въпроси по време на интервю. Вероятно някои успяват, но мнозина видимо - не. Още по-важно е, че след подобни подходи и липса на професионално отношение, страда организацията, в която човекът е бил на интервю. Той няма да ме помни мен, „онзи“ мениджър или някой друг присъствал. Той ще помни къде е бил и колко неадекватно са се държали хората с него там. А както знаем от маркетинга – недоволният „клиент“ споделя с 10 пъти повече хора, отколкото доволният. С подобен имидж не се гради работодателска марка и едва ли тази организация ще е мечтано място за работа, независимо от уникалността на стоките и услугите, които предлага. Все по-често човешкото отношение и правилната интерпретация на емоционалната интелигентност ще се водещи при избор на Работодател, освен ако не са налице други компромисни причини, които едва ли ще ангажират достатъчно служителя .

    Подготовката за всяко едно интервю не е сложен, но е важен процес. Клиширано, но след първото впечатление, нямаш опция за второ – вече сте създали мнение за вас като работодател, мениджър или компания и то е като ваденка. Бъдете подготвени, ако търсите и такива служители: реципрочността е доказана.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 10 минути
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 1 час
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 3 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 5 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк
    преди 6 часа
    „България Еър“ променя терминалите за опериране в в Рим, Мадрид и Прага
    Те са предвидени за полети от шенгенското пространство и предоставят възможност за по-добри транспортни връзки и влизане в страните без паспортна проверка