Къде и какво искат да учат българите в чужбина?

Ели Тончева, управител на консултантската агенция за образование в чужбина ЕДЛАНТА

Наближава краят на лятото и българите, избрали да учат в чужбина, скоро ще заминат за своя университет. „Въпреки Брезкит, Великобритания остава дестинация номер едно за висше образование за българските кандидат-студенти“, казва Ели Тончева, управител на консултантската агенция за образование в чужбина ЕДЛАНТА.

Компанията е организатор на ежегодното изложение „Европейско образование“. Есенното издание ще се проведе в София на 30 септември и 1 октомври 2017 и продължава във Варна, Бургас и Пловдив до 5 октомври 2017. Повече за форума и какви са акцентите тази година, може да прочетете ТУК.

Какви са резултатите и изводите от тазгодишната кандидат-студентска кампания? Към кои държави и професионални области се насочват българските студенти и отрази ли се Брекзит на тези, които желаят да продължат образованието си във Великобритания? Вижте какво коментира Ели Тончева по тези и други интересни теми, свързани с образованието в чужбина.

Г-жо Тончева, какви са изводите от тазгодишната кандидат-студентска кампания и отрази ли се Брекзит на студентите, които желаят да продължат образованието си във Великобритания?
Въпреки първоначалните притеснения, свързани с много неизвестни около Брекзит, и тази година Великобритания запази позициите си на най-желаната учебна дестинация за българските кандидат-студенти и кандидат-магистри. Причините за това са няколко. Може би на първо място фактът, че британските университети работят в тясно сътрудничество с бизнеса и индустрията, в резултат на което имат възможност да предлагат огромно разнообразие от програми. Голяма част от тези програми са акредитирани от професионалните гилдии и отговарят на съвременните изисквания на индустрията и бизнеса. Освен това британските университети разполагат с отлична материална база, която често пъти е финансирана по проекти на местните бизнеси и съответния университет или самите компании са спонсори на университетите.

Друг фактор е, че квалификацията, която британските университети дават, предлага възможност за професионална реализация навсякъде по света. Диплома от престижен британски университет е много желана квалификация от работодателите по цял свят. Британските университети в голямата си част включват в програмите си стажове, което отново е начин за близък контакт с бизнеса и по-плавен преход към бъдещата професионална реализация на завършилите студенти.

Не на последно място, за българските студенти особено важен фактор се оказва и възможността у 2017/2018 и 2018/2019 учебни години да могат да получават студентски заеми, за финансиране както на бакалавърската, така и на магистърската програма. Сумите се отпускат при много изгодни условия и покриват 100% таксата за обучението за бакалаври, а за магистрите в много случаи покриват и част от средствата за издръжка. Освен това, в желанието си да привличат отличните европейски кандидати, много от британските университети предлагат допълнително и стипендии. Не е тайна, че много от българите разчитат на почасова работа, за да си допълват бюджета за издръжка, което във Великобритания, особено в големите градове е сравнително лесно осъществимо.

Това, с което можем да се похвалим тази година, е, че имаме много силни кандидати от топ гимназиите в цялата страна, не само в София. И в резултат на това над 20% от нашите кандидат-студенти са приети в университети от престижната Russell Group, сред които са Оксфорд, Единбург, Саутхемптън, Бирмингам, Шефилд, Манчестър, Кардиф и др. Освен това над 80% от всички наши кандидати са приети в университети, които са сред топ 15 в класацията за избраната специалност. Това показва, че кандидат-студентитеи, с които EДЛАНТА работи, успяват да си извоюват място в престижните британски университети в конкуренция с най-добрите кандидати. 

Кои са най-желаните специалности и сфери на професионална реализация? 
Радващо е, че няма струпване на желанията за следване само в ограничен брой области. Най-много желаещи има да учат специалност в сферата на бизнеса и управлението. Това са някъде около 30% от всички кандидати. Освен традиционните бизнес и мениджмънт, все по-популярни стават специалности като предприемачество, бизнес анализ (сравнително нова специалност), управление на събития и проекти, бизнес логистика и управление на транспорта, специалности в сферата на финансите, банковото дело и инвестициите. Сравнително нов е ингтересът към специалността Управление на морското дело. 

На второ място по търсене са инженерните специалности, като това, разбира се, е свързано с развитието на технологиите и приложението им в инженерните науки, медицината и комуникациите. Може би около 22% от всички кандидати избират специалност, свързана с инженерство, компютърни науки, информационни технологии и т.н. 

На трето място най-засилен интерес има към специалностите в сферата на изкуствата и дизайна. Учудващо тази година има страшно много млади хора, които искат да учат филмово и театрално изкуство, актьорско майсторство и музикално продуцентство. Това показва, че в България има много хора с артистични таланти, които търсят изява извън страната и съответно – професионална подготовка във Великобритания, която предлага отлични програми в тази сфера. 

На четвърта позиция са хуманитарните науки, като има известно възраждане на интереса към политиката и международните отношения. Също така интерес има към специалности на бъдещето, като устойчиво развитие и опазване на околната среда, биомедицински науки, здравословно хранене, биоинженерство, както и към изучаване на езици и литература, като най-екзотичните програми тази година са корейски и японски език, в комбинация с бизнес и културни традиции на тези страни. 

По отношение на интереса към журналистиката – има кандидати, които искат да учат, но вече не чиста журналистика, а програми с акцентът е върху мултимедийна журналистика. Това е свързано с все по-засилващото се влияние на социалните мрежи и приложението на технологиите в сферата на медиите и комуникациите. 

А към какви професионални области и специалности намалява интересът? 
Преди години имаше бум в интереса към психология. Сега вече като че ли този интерес намалява или ако се изучава психология, обикновено е в комбинация с криминология и социология или фокусът е върху приложението ѝ в сферата на маркетинга и рекламата. Криминалистика също беше много популярна допреди миналата година, но тази година като че ли този интерес е малко по-отрезвен, защото кандидатурите са доста по-малко в сравнение с минали години. 

Увеличи ли се интересът към обучение в други страни предвид опасенията около Брекзит? 
В абсолютни бройки по отношение на кандидатурите, които нашата агенция обработи тази година, няма спад в интереса към Великобритания. Засилва се обаче интересът към Холандия, особено към университетите за приложни науки, които предлагат много актуални практически приложими програми и включват задължителни стажове. Поначало холандските университети използваха възможността да се промотират на фона на проблемите и въпросителните около Брезкит и се забелязва засилен интерес към тях. 

Кои са най-големите митове и заблуди за образованието в чужбина? 
Бих казала, че най-голямата заблуда е, че образованието в чужбина е достъпно само за хора с много добри финансови възможности. Това въобще не е така и го доказват успешните кандидатури и следване на много от нашите кандидатите, чиито семейни доходи са около и под средните за българския стандарт. Те изцяло разчитат на финансиране от студентски заеми и почасова работа. Такива студентски заеми се предлагат в университетите в Англия. В университетите в Шотландия студентите от европейските страни не заплащат такса за обучение. Също така в Германия обучението е безплатно – има само семестриални такси, които са в рамките на максимум 500 евро. В Холандия таксата за обучение е напълно достъпна – в рамките на 2 060 евро годишно за бакалавърските програми. И там също има възможност за студентски заеми, ако студентът работи. Възможностите са много, обучението е достъпно за хора, които са добре информирани, имат план за бъдещето си, добра академична подготовка, знаят каква специалност искат да учат и имат идея за бъдещетата си професионална реализация.

Най-голямото предизвикателство при образованието в чужбина е човек да прояви характер и да се справи с чисто битовите проблеми. Както и с предизвикателствата на академичната програма, която изисква способности за самостоятелно обработване и осмисляне на информацията, владеене на чужд език на доста високо ниво и, не на последно място, отлична организация на времето и приоритизиране на задачите. Всичко това е чудесна възможност за младите хора, освен да добият професионална квалификация, която е призната в цял свят, да изградят характер и устойчивост, които да им позволят в бъдеще да следват мечтите си и да ги реализират успешно. Независимо дали ще живеят и работят в чужбина или ще се върнат в България, където все още има огромни възможности за професионална реализация за всички, които са целеустремени, упорити и вярват в себе си. 

Завръщат ли се все повече българи в родината, след като завършат образованието си в чужбина? Какво показват вашите наблюдения? 
Нашите наблюдения показват, че все повече хора се завръщат в България и то не защото нямат възможност да се реализират в чужбина, а защото са добили вече квалификация и известен практически опит и имат идеи, и виждат възможности за реализация в България. Ние контактуваме и си сътрудничим с „Тук-Там“ - организацията на българите, които са получили образование в чужбина и са се завърнали да се реализират в България, и  имаме наблюдения, че все повече млади българи, които са получили образованието си в чужбина, се завръщат в България и се реализират тук. И това е още един от митовете, които практиката разбива все повече и повече.  Аз лично смятам, че това е надеждата за бъдещето на България.