Deloitte: Младите предпочитат да бъдат експерти, не мениджъри

Близо половината (47%) от най-талантливите млади хора в Централна Европа се стремят да бъдат повече експерти в дадена област, отколкото мениджъри. Това не означава, че желаещите да станат експерти нямат лидерски амбиции – почти една трета от тях (31%) смятат, че техните връстници биха признали лидерските им качества.

Това е едно от заключенията в доклада на Делойт „Първи стъпки на пазара на труда“ 2018, който представя мненията относно работата, живота и образованието на повече от 5,700 студенти и наскоро завършили от водещи университети в 14 държави от целия регион.

Обнадеждаващо за работодателите в региона, е че младите хора, които избират пътя на експерта се представят по-добре от желаещите да станат мениджъри по отношение на тяхното развитие и опит. Те извършват повече доброволческа дейност, участват в студентски групи и научни среди, по-често работят сезонно в чужбина, включват се в студентски бригади за мобилност и др.

Друг важен извод от проучването, е че делът на анкетираните, които подчертават значението на работата се е увеличил с 8% в сравнение с резултатите в последния доклад „Първи стъпки“, публикуван през 2015. Това показва значителна промяна в начина на мислене между двете поколения участници.

Според Адам Хафуд, Лидер Таланти, Делойт Централна Европа, нарастващата стойност, която младите хора придават на работата не означава, че те са готови да жертват личния си живот. По-скоро, те искат да бъдат част от нещо наистина значимо, да работят за организация, в която трудът им е оценен, мнението им е от значение, могат да постигат резултати и е демократично управлявана. Всъщност почти 39% от анкетираните смятат, че демократичният подход е основно качество на истинския лидер. Работодателите, които успеят да постигнат този баланс ще спечелят лоялност и всеотдайност от страна на най-талантливите си млади служители. 

Нарастваща самоувереност
Повечето от тези способни и талантливи млади хора са уверени, че могат да стартират успешно в бизнеса, като 80% от тях смятат, че притежават по-големи способности от своите връстници. В допълнение, две трети от анкетираните са на мнение, че техният лидерски потенциал може да бъде забелязан.

Те вярват, че заслужават възнаграждението, което съпътства успеха. Макар да имаше съществена разлика между националните пазари, силно се открои липсата на реализъм по отношение на очакванията на участниците за стартовата заплата, която често надвишаваше средната работна заплата за тяхната държава. Окуражаващо е да се види, че разликата в очакванията за заплатите между мъжете и жените е намаляла в сравнение с разликата, отбелязана от проучването през 2015. Средните очаквания по отношение на заплатата при мъжете в действителност е намаляла от 933 евро на 895 евро, докато очакванията при жените се увеличават от заплата в размер на 716 евро до 739 евро.

Заплатата обаче не е най-често срещаната причина за избора на работа - вместо това, възможността да се придобият и развият нови умения заема първото място в подреждането.

Въпреки тяхната забележима самоувереност, много от анкетираните изглежда, че са чувствителни млади хора. Близо една четвърт (23%) заявяват, че основната причина да търсят промяна на работодателя би било недостатъчното оценяване на тяхната работа. Това бе най-често избираната причина за напускане на работа, преди факторите, включващи лоша работна атмосфера и лоши отношения с колеги.

Решения за справянето с „изтичането на мозъци“
Повече от три четвърти (76.8%) от участниците в проучването биха напуснали своите родни държави за по-добра възможност за работа, а най-голямата единична група (37%) избират „голяма международна компания“ като техен работодател.

Адам Хафуд коментира: „Когато гледате на някои от тези заключения като едно цяло, може да започнете да сглобявате ефективни стратегии за привличане и задържане на най-добрите таланти в региона. Например, продължаващото "изтичане на мозъци" в много от държавите, несъмнено е реална заплаха за компаниите в Централна Европа. Тези млади хора с удоволствие биха се преместили на друго място с оглед по-добра работа, много от тях считат мултинационалните компании за най-добра възможност за осъществяване на кариерните им цели – не на последно място, защото ги възприемат като предлагащи по-високо заплащане. Въпреки това, по-малък, местен работодател с отлична репутация в предоставянето на възможности за обучение и развитие също може да спечели предимство на пазара за набиране на персонал. И тогава, открито насърчавайки повишенията и възнагражденията, тези работодатели допълнително ще подобрят шансовете си задържайки най-добрите млади таланти. Наличието на култура на разнообразие и приобщаване е важен фактор за привличане на представители на цялото поколение Милениум – 88% от участниците в проучването заявяват, че харесват идеята за работа в разнообразна работна среда, особено тази, която им предоставя възможност да работят с по-възрастни и опитни хора.“

Слаба подготовка за света на работата?
Основна причина за безпокойство сред младите хора, работодателите и учебни заведения в цяла Централна Европа е продължаващото недоволство от качеството на подготовката в университетите за живота на работа и намиране на работно място. По-малко от една пета (19%) се чувстват добре подготвени за реалностите на живота на работното място, а само 15 % вярват, че тяхното образование им е дало необходимото за намиране на най-добрата работа.

“Подобни заключения бяха направени по време на двете проучвания през 2013 и 2015, което предполагаше, че този въпрос не отшумява“, коментира Адам Хафуд. „Каквато и да е реалността за това възприятие, жалко е, че членовете на такава елитна група имат усещане за лоша подготовка, особено предвид факта, че всички участници в проучването изучават или са изучавали предмети свързани с бизнеса. Може би бизнесът и академичните среди трябва да работят заедно със студентите, за да разберат в какво се състои тяхното недоволство, и да направят връзките между тези два свята по-ясни и конкретни, така че младите хора да се чувстват по-подготвени за работа“

България
В сравнение с останалите участници в проучването в Централна Европа, младите хора от България са по-фокусирани върху постигането на лидерски цели. На въпрос за бъдещите си кариерни планове почти 29 % отговарят, че са се надявали да постигнат ключови управленски позиции в бизнеса, в сравнение със средната стойност за региона от 22.1%.

Знанието и гъвкавостта са ключови
Проучването също така разкрива представата на младите за възможностите, които предлага пазарът на труда. Сред най-важните фактори, които оказват влияние при избора на работа, най-голямата група участници от България (42.3%) е посочила „възможностите за развитие и придобиване на нови умения“. Този отговор е три пъти по-популярен от „атрактивна заплата“ и „добра работна атмосфера и отношенията с останалите“ (съответно 13.4% и 12.4%).

Вземайки в предвид резултатите от проучването, стигаме до извода, че възможностите да разширят своите познания е основна мотивация за младите българи. 71.1 % от тях търсят възможности да научат нещо ново, а 41.2 % биха искали да разширят своето експертно знание. Повече от една трета от анкетираните избират социални стимули, като възможност за работа в международна среда (36.1%) или шанс за среща с нови хора (35.1%). Струва си да се отбележи, че много малко млади българи (6,2%) намират за мотивиращи работни задачи, които са ниско рискови, поставяйки въпроси за бъдещето на повечето монотонни и повтарящи се работни занимания.

Потребност от оценяване на тяхната работа
Когато разглеждаме факторите, които насърчават смяната на работодателя, участниците от България посочват следните лични причини: 34% биха напуснали заради неудовлетворителна лична или цялостна оценка на тяхната работа, 16.5 % посочват липса на възможности за професионално развитие. Това означава, че ежедневните действия на одобрение от страна на работодателя биха били достатъчни за младите служители. Интересното е, че "обикновените заподозрени" за „прегарянето“ на работното място през 21-ви век – стресът и съперничеството, не са отбелязани като значим проблем за анкетираните (5.2% и 1 %, респективно). Като цяло българите изглеждат по-конкурентоспособни и ориентирани към добро представяне на работното място, отколкото останалите млади хора от Централна Европа. Това би могло да доведе до увеличаване на благосъстоянието и по-нататъшно икономическо развитие на страната през следващите години.