Какви обезщетения дължи работодателят при прекратяване на трудово правоотношение?

Кристина Кондратюк, счетоводител в Kreston BulMar

В Кодекса на труда са установени обезщетения за напускащите служители, според начина на прекратяване на трудовия договор и според това по чия инициатива се прекратява.

Основните варианти при прекратяване на трудово правоотношение са:

съгласие на страните;

изтичане срока на трудовия договор;

прекратяване на трудовия договор по инициатива на служителя;

прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя;

уволнение.

Какви обезщетения дължи работодател на своя служител при прекратяване на трудовото правоотношение коментира Кристина Кондратюк, счетоводител в Kreston BulMar:

Обезщетение за неспазено предизвестие

Страните, по трудово правоотношение имат право да го прекратят с предизвестие. За служителя, това означава да остане на работа до изтичане на срока му, а за работодателя — да остави на работа работника или служителя през този срок. Законодателят обаче предоставя възможност на всяка от страните да прекрати трудовото правоотношение без спази срока на предизвестие. В този случай инициаторът на прекратяването следва да заплати на другата страна сума, равняваща се на трудовото възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.

Сумата се облага с данък като доход от трудово правоотношение, но не се дължат социални и здравни осигурителни вноски върху него.

Обезщетение при прекратяване без предизвестие

Тук се разглеждат основно две хипотези:

1. Работодателят дължи обезщетение, когато прекратяването е обусловено от негово виновно поведение, което се изразява във:

забавяне изплащането на трудовото възнаграждение  от страна на работодателя;

незаконна едностранна промяна на условията по трудовото правоотношение;

неизпълнение на задължения, които са уговорени с трудовия договор.

Основният идея на това обезщетение е да компенсира претърпените от служителя вреди.

Размерът на обезщетението се определя на база брутното трудово възнаграждение и срока на оставане без работа след прекратяване на трудовия договор.

При прекратяване на безсрочен трудов договор, размерът на обезщетението е брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, а при срочно трудово правоотношение – в размер на действителните вреди. В общия случай те са в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя за времето, през което той е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на договора.

Обезщетението подлежи на данъчно облагане като трудов доход. Върху него не се дължат вноски за социално и здравно осигуряване.

2. Служителят дължи обезщетение на работодателя поради:

дисциплинарно уволнение;

осъждане за престъпление.

Компенсацията е в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при прекратяване на безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение.

С изплатеното обезщетение се намалява облагаемият доход на лицето.

Обезщетение при уволнение на други основания

Първо, това обезщетение се изплаща при прекратяване на трудовия договор във връзка със: закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, при нейното спиране за повече от 15 дни, при отказ на служителя да последва предприятието, когато то се премества в друго населено място и когато заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен служител, който я е заемал преди това. Компенсацията за прекратяване на трудовото правоотношение на отстранения служител е в максимален размер до брутното трудово възнаграждение, но за не повече от един месец. Обезщетението подлежи на облагане като трудов доход. Върху него се дължат социални осигуровки, а на здравно осигуряване подлежат само уволнените, които не се осигуряват здравно на друго основание.

Второ, при прекратяване на трудовия договор на служител поради болест, той има право на обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за два месеца, ако са изпълнени следните условия:

да има най-малко 5 години трудов стаж;

през последните 5 години трудов стаж не е получавал обезщетение на същото основание.

Трето, при прекратяване на трудовия договор след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят дължи обезщетение на служителя. То е в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако последните 10 години трудов стаж са придобити при същия работодател – в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Тази компенсация  може да се изплаща само веднъж.

Обезщетенията от втора и трета хипотеза, не подлежат на облагане като доход от трудови правоотншения и върху тях не се дължат социални и здравни осигуровки.

Тези обезщетения могат да бъдат определени в по-големи размери с акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор.

Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск

Право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск възниква само при прекратяване на трудовото правоотношение. Правото на получаване на това обезщетениe не зависи от обстоятелствата, поради които се е стигнало до прекратяване на трудовия договор.

Броят дни, които трябва да се изплатят при прекратяване на трудовия договор, се изчислява, въз основа на броя на отработените месеци през работната година. Изчисляването на периода за право на получаване на отпуск започва с датата, на която служителят е започнал работа, а не от началото на календарната година. Обезщетението се определя съразмерно на неизползваната част от отпуска. За определяне стойността на компенсацията се използва брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на прекратяване на трудовото правоотношение.

Платеният годишен отпуск може да се ползва при наличието на най-малко 8 месеца трудов стаж, но самото право на този отпуск възниква още при сключване на трудовия договор. Поради това обезщетението се изплаща (съразмерно на трудовия стаж), дори и когато трудовото правоотношение е прекратено без работника или служителя да има 8 месеца трудов стаж.

Неизползваните платени учебни отпуски, не подлежат на парично обезщетяване.

Компенсацията за неизползван платен годишен отпуск се облага като доход от трудово правоотношение. Върху него не се дължат социални и здравни осигуровки.

Обезщетения при незаконно уволнение и при недопускане на работа на възстановен работник или служител

Първо, когато уволнение на служител е признато за незаконно, същият има право на обезщетение от работодателя, което се съизмерва с пропуснатото брутно трудово възнаграждение, за времето, след уволнението, но за не повече от 6 месеца.

Обезщетението се облага като доход от трудово правоотношение. Времето, през което служителят е бил незаконно уволнен се зачита за трудов и осигурителен стаж.

Второ, ако, след уволнението, работникът или служителят е започнал по-нископлатена работа - обезщетението е в размер на разликата между брутното възнаграждение по прекратеното правоотношение и това, в което служителят е встъпил след уволнението.

Трето, при противоправно недопускане на възстановен от съда незаконно уволнен служител да изпълнява работата, на която е възстановен. В този случай компенсацията  е в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на явяването на служителя до действителното му допускане на работа. Отговорността е солидарно разпределена между работодателя и виновните длъжностни лица.

Обезщетенията по втора и трета хипотеза се облагат като трудов доход. Върху тях не се дължат вноски за социално и здравно осигуряване.

Тези обезщетения могат да бъдат определени в по-големи размери с акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор.

Отговорност на работодателя за други вреди, причинени на работника или служителя

Работодателят има задължение да издава различни удостоверителни документи, които са необходими на работника или служителя, за да реализира свои права, предвидени в други нормативни актове. В случай, че работодателят не изпълни това свое задължение или са вписани неверни данни в издадените документи, същият дължи обезщетение  на служителя и отговаря солидарно с виновното длъжностно лице, за вредите, които са му причинили.

Отговорността на работодателя при неизпълнение на горните задължения се изразява в изплащане на обезщетение, чийто размер се определя в зависимост от това дали става въпрос за:

вреди, причинени от неиздаване или несвоевременно издаване на документи;

незаконно задържане на трудовата книжка.

Размерът на задължението за обезщетение е диференциран според това дали нарушението е по т.1 или по т. 2. В случаите по т. 1 обезщетението обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя - както имуществените, така и неимуществените, както претърпяната имуществена загуба, така и пропуснатата полза, които работникът или служителят трябва да докаже. В случаите по т. 2 обезщетението обхваща брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на задържането на трудовата книжка.

Обезщетенията не подлежат на данъчно облагане и върху тях не се дължат вноски за социално и здравно осигуряване.

Прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение

Това предложение е едностранно волеизявление на работодателя, което има специфично съдържание: отнася се до прекратяване на трудовия договор по общо съгласие на страните. В него трябва да се определя и размера на предлаганото обезщетение: най-малко 4-кратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение. Направеното предложение поставя работника или служителя в ново правно положение. То трае 7 дни. Седемдневният срок се брои в календарни дни. говореното обезщетение следва да бъде изплатено в 1-месечен срок от датата на прекратяването на трудовия договор.

Обезщетението подлежи на данъчно облагане, но върху него не се дължат здравни и осигурителни вноски.

При всички варианти на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да вписва изплатените при уволнението обезщетения в трудовата книжка. Дължимата компенсация се изплаща не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца през който правоотношението е прекратено. След изтичането на този срок обезщетението се дължи заедно със законната лихва.