сряда, 23 май 2018  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    3203 прочитания

    Как науката за мозъка може да бъде приложена в бизнеса?

    Разбирайки как работи мозъкът в различните ситуации, можем да обмислим по-внимателно действията и реакциите си, казва Анелия Димитрова, основател на CATRO Bulgaria
    02 май 2018, 14:36 a+ a- a

    Анелия Димитрова е основател на българския клон на австрийската консултантска компания CATRO Bulgaria. Има магистърска степен по политология, икономика и европейско право от Университета в Хайделберг, Германия, специализация по организационно развитие и консултиране в сферата на човешките ресурси, диплома за НЛП практик с коучинг умения. В практиката си като организационен консултант Анелия работи с редица малки, средни и големи компании (предимно международни) във финансовия, застрахователния, фармацевтичния, автомобилния, логистичния и ритейл сектора, както и в производствени предприятия.

    Анелия е един от лекторите, които ще вземат участие в майската конференция на Българската асоциация за управление на хора (повече за форума ТУК). Заедно със световния експерт по невролидерство Никос Ламбридис ще дадат насоки как да ангaжираме по-осъзнато служителите си с помощта на най-новите открития в невронауката.   

    Кога за първи път се запознава с принципите на науката за мозъка, как ги прилага в практиката си и какви са уроците от това? Вижте какво разказа Анелия пред Economy.bg: 

    Г-жо Димитрова, откога и как прилагате откритията на невронауката в практиката си?
    С принципите на невронауката за пръв път истински се запознах във втората година на Executive MBA програмата на Sheffield university в курсовете по лидерство и управление на промяната. Разбирането за това как различните части на мозъка си взаимодействат на невробиологично ниво и какви невронни връзки се създават в различните ситуации от ежедневието ни - при вземане на важно решение, даване на обратна връзка, провеждане на атестация и др. ни дава възможността да погледнем на ситуацията от по-различна перспектива, да разберем какво се случва в отсрещната страна и да обмислим по-внимателно действията и реакциите си.

    Особено полезно ми беше това откритие по отношение на процесите на управлението на промяна – всички ние знаем, че хората са резистентни към промяната, а в днешно време тя се случва навсякъде и постоянно. Знаейки как когнитивната и емоционалната част на мозъка ни си взаимодействат, лидерите могат да предприемат правилните мерки, за да подсилят положителния ефект на това взаимодействие, вместо да го блокират: например при въвеждане на дадена нова практика/процес е необходимо не само да се посочат рационалните/логичните аргументи за това нововъведение и ползите за организацията, но и да отговорят на емоционалните нужди и потребности на служителите, които често са свързани с фундаментални ценности като признание,уважение, честност, интегритет.

    Тези открития започнах да използвам и анализирам във всяка една ситуация в нашата консултантска практика, както и да интегрираме в лидерските програми обученията за управление на промяната и емоционална интелигентност, които провеждаме за нашите клиенти.

    Дайте примери. Как и какво се промени?
    Най-големите прозрения за мен обаче дойдоха малко по-късно, с дълбокото гмуркане в темата невронаука и невролидерство, на която реших да посветя дисертацията си – едно доста смело решение предвид липсата на практически изследвания по темата на нашите географски ширини (за разлика от англосаксонските страни). Благодарение на подкрепата и насърчаването от страна на моя научен ръкововидител и суперзайзър Никос Ламбридис, признат експерт по невролидерство и неврокоучинг, се впуснах в това приключение да изследвам влиянието на невронауката върху ангажираността на служителите – и тази тема ме увлича все повече всеки изминал ден, защото има пряка връзка с всеки един аспект от развитието на хората в организациите.

    По-конкретно създадох нов въпросник за проучване на ангажираността на служителите, базиран на един от най-утвърдените модели в невронауката - SCARF®.  Анализът със скалите на този модел позволяват на мениджърите да открият кои лидерски и организационни практики могат да активират  положителни невронни връзки в мозъка (reward response), свързани например с получаването на признание или награда за добре свършената работа, и кои тъкмо напротив поставят служителите в защитна реакция, защото се чувстват застрашени по отношение на позицията/статуса, който притежават (threat response).

    Добавената стойност на този инструмент към познатите ни проучвания за ангажираността на служителите се крие именно в откритията на невронауката (благодарение на наблюдения с хиляди доброволци с функционален ЯМР), какво се случва в главата на човека срещу нас, например в ситуация на планиран разговор за оценка на представянето, който в своята същност директно атакува чувството за статус, а понякога и на равнопоставеност на служителя, и заемайки защитна реакция, се намаляват когнитивните му способности за конструктивно приемане на обратната връзка, за поставяне на СМАРТ цели и вземане на важни решения. 

    Другото голямо откритие за мен беше фактът, че мозъкът ни разпознава социалната изолация като болка, равносилна на физическата такава. Това подчертава още повече ролята на близките/социалните взаимоотношения на работното място (неслучайно и единият от въпросите на световно известното проучване на ангажираността на Галъп Q12 е: Имате ли най-добър приятел на работата си?). Те правят хората не само по-щастливи и удовлетворени от работата и компанията, в която работят, но и стимулират креативността, продуктивността и иновативността, които се разгръщат истински в състояние на „награда“ (reward response).

    Развенчаха ли се някакви заблуди?
    Не бих ги нарекла заблуди, по-скоро митове, в които много хора около нас вярват, като митът например, че хората не могат да се променят. Невронауката доказва, че мозъкът ни е пластичен орган, който има способността да възприема нови факти и познания, да учи и да се развива, да се напасва през целия ни житейски път. Разбира се, това не е лесен процес, но при наличие на необходимата доза желание и воля за промяна, както и подкрепата от околната среда, промяната е възможна на поведенческо ниво, както и на ниво нагласи в един по-дългосрочен аспект. 

    Къде и с какво според Вас невронауката може да бъде полезна за лидерите и HR мениджърите?
    Трите фундаментални принципа на невронауката, които споменах по-горе - мозъкът ни е пластичен орган, който непрекъснато се променя; мозъкът ни е социален орган, за който социалната изолация е равносилна на физическа болка и мозъкът ни реагира на случващото се около нас винаги с 2 реакции (threat or reward response), всъщност представляват една много добра основа за лидерите и HR мениджърите. Те им помагат да осъзнаят колко важни са от една страна приятелските/социалните взаимоотношения в организациите, което им дава възможност например да ги стимулират и подкрепят, чрез създаването на мултифункционални екипи например, или насърчаването на други форми на социални интеракции като buddy systems, action learning groups и др.

    Също така тези открития позволяват едно преосмисляне на настоящите лидерски и организационни практики през призмата на невронауката – кои от тях поставят хората в състояние на заплаха и съответно се отразяват негативно на тяхната мотивация и ангажираност, и кои точно обратното - насърчават тяхната привързаност и отдаденост към организацията. Повече подробности относно възможни мерки и препоръки на база на направения анализ и пилотно тестване на въпросника в две международни компании в автомобилния сектор ще представя в рамките на предстоящата конференция на БАУХ от 17 до 19 май в Боровец. 

    Нагоре
    Отпечатай
     

    преди 4 часа
    Microsoft придобива компания, разработваща изкуствен интелект
    С технологиите си софтуерният производител се надява да подобри Cortana
    преди 5 часа
    Банкирането през мобилни приложения ще задмине това онлайн
    Този метод за достъп до личните средства ще стане по-популярен до 2019
    преди 20 часа
    преди 22 часа
    Откриха база за производство на бронирани автомобили в Самоков
    Инвестицията на “САМАРМ" е от близо 5 млн. лв.