Впечатляващо CV или въздействаща надгробна реч: кое е по-важно за вас?

Какви са разликите между добродетелите, описани в автобиографията и добродетелите, които се споменават в надгробните слова, пита в тази вдъхновяваща TED презентация американският журналист и колумнист за NYT Дейвид Брукс.

"Автобиографичните добродетели са уменията, които предлагате на пазара. Надгробните добродетели са тези, които се изброяват по време на надгробните речи: кой всъщност си бил ти, какви са били взаимоотношенията ти, дали си бил смел, любящ човек, на когото е можело да се разчита, постоянен? Повечето от нас, включително и аз, биха казали, че добродетелите в надгробните речи, са по-важни. Но поне в моят случай, дали те са тези, за които мисля най-много? И отговорът е: Не".

Във всеки един от нас има две същности, твърди Брукс: същност, която жадува за успех, която изгражда автобиографията и същност, която търси връзка, общност, любов - ценностите, които правят едно добро надгробно слово. (Джоузеф Соловетчик нарича тези същности "Адам 1" и "Адам 2"). Брукс пита: Можем ли да постигнем баланса между тези две същности?

По думите му ние живеем в постоянна конфронтация между външният успех и вътрешните ценности. "Тези две страни от нашата природа работят с различна логика. Външната логика е икономическа: вложението води до приходи, риска води до награда. Вътрешната страна на природата ни е с морална логика: трябва да дадеш, за да получиш. Трябва да се предадеш на нещо извън себе си, за да придобиеш вътрешна сила. Трябва да преодолееш желанието, за да получиш каквото искаш. За да осъществиш себе си, трябва да забравиш за себе си. За да намериш себе си, трябва да изгубиш себе си".

Според Брукс живеем в общество, което фаворизира "Адам 1" и често пренебрегва "Адам 2". Това те превръща в хапливо животно, което се отнася към живота като игра. Ставаш студено, пресметливо същество, което се плъзва в един вид посредственост, в която осъзнаваш, че има разлика между това какъв искаш да бъдеш и какъв си в действителност. Не си спечелваш надгробното слово, което искаш, което се надяваш някой да прочете".

Вижте повече във видеото: