петък, 24 ноември 2017  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    8461 прочитания

    Трябва ли да бъдат задължително платени стажовете?

    Вижте мнението на доц. д-р Драгомир Бояджиев, управляващ партньор на DB Interconsult, според когото новият законопроект е илюстрация как добри намерения могат да донесат негативни последствия
    05 февруари 2013, 16:49 a+ a- a

    Автор: Доц. д-р Драгомир Бояджиев, управляващ партньор на DB Interconsult*

    Нов законопроект подготвя промяна в Кодекса на труда, свързани с наемането на стажанти. Идеята е стажантите да подписват договор, осигуряващ им месечно възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата. Договорът се подписва за срок от 1 до 9 месеца. В задълженията на работодателя е и осигуряване на наставник на стажанта, който трябва да е служител с поне 3-годишен опит.

    На фона на обявената от НСИ безработица от 28.2% на младежи до 29 години за последното тримесечие на миналата година, идеята за регламентиране на отношенията работодател- стажант заслужава адмирация. И това особено важи за изработване на ясни правила, свързани с наемането на стажанти. Същевременно необходимостта за заплащане на стажа от страна на работодателите буди недоумение и създава реални пречки за постигане на декларираната с проектозакона цел.

    Предложението идва в условия на продължаваща стагнация на бизнеса в страната. По данни на БСК 46% от анкетираните 500 представители на бизнеса споделят, че икономическото състояние на фирмата им се е влошило през 2012. Почти половината от анкетираните остават крайни песимисти за развитието на икономиката през 2013 и предвиждат допълнително задълбочаване на кризата. Едва ли ограниченията, наложени от тази ситуация, ще позволят на фирмите да отделят средства за заплащане на стажове.

    Пазарът на труда е в криза. Възстановяването му е значително по-трудно и с поне няколко месеца забавяне след първите признаци на икономически растеж. Тепърва работодателите ще изпитват сериозни трудности в намирането на необходимите за бизнеса специалисти. Те ще са принудени да отделят средства за допълнително обучение на наетите.

    Като цяло българското образование е откъснато от практиката. Придобиването на практически умения по време на обучението е изключение, което потвърждава правилото. Приемайки стажанти, работодателят, особено когато се касае за младежите, посочени в законопроекта (до 29 години - ученици, студенти или завършили преди не повече от 2 години, без опит по специалността си), е принуден да ги обучава в умения, необходими за изпълнение на трудовите задължения, в много случаи в трудови навици, бизнес комуникация и др. За това обучение са необходими средства. Задължението стажантите да получават поне минималната работна заплата ги увеличава, което не е по джоба на редица работодатели.

    Задължителното заплащане на стажантския труд противоречи на основно правило при формирането на работната заплата - обвързването й с производителността, т.е. резултатите от труда. Колко от назначените стажанти, които самият проектозакон определя като „ без опит по специалността си“, могат да „заработят“ минимална работна заплата?

    Известна е ролята на работната заплата за мотивиране на служителите. Незаслуженото възнаграждение несъмнено е лош мотиватор както за този, който го получава, така и за останалите служители.

    Още едно от изискванията на законопроекта не запазва интересите на работодателя. Определеният наставник на стажанта работодателят е наясно, че част от времето за изпълнение на задълженията си той отделя за въвеждане на новия служител в работата, за неговото обучение. Това е за сметка на част от възнаграждението на наставника.

    Да не забравяме осигурителните задължения за двете страни, при които минималните прагове са над минималната работна заплата. Възнаграждението на общ работник в строителството е минималната за страната работна заплата от 310 лева, осигурителният праг - 350 лв.

    Новият законопроект е илюстрация на това как добри намерения могат да имат негативни последствия при обличането им в неподходяща законодателна „дреха“.

    Заплащане на стажантския труд може да има. Необходими са и ясни правила как да става това. Ако държавата наистина иска насърчаване на заетостта и провеждане на реални стажове, трябва да осигури законодателно спазване интересите и на двете страни. Младите хора нямат интерес от затваряне вратите на фирмите поради невъзможност на работодателите да изплащат стажантските възнаграждения.

    Проблемът има две решения: първото е заплащане на стажантския труд от страна на държавата. Това би могло да се осъществи и със средства по програми.

    Второто предполага работодателите сами да определят на кои позиции могат да назначат стажант със заплащане и какво да е то и на кои стажантът придобива без заплащане знания и умения, необходими за реализацията му.

    При всички случаи законопроект трябва да бъде внимателно обмислен. За да не извади очи, вместо да изпише вежди.


    *Автор: Доц. д-р Драгомир Бояджиев е консултант по управление на човешките ресурси. Основател и управляващ партньор на DB Interconsult (1991 г.). Преподавател в Университета за национално и световно стопанство. Автор на редица учебници, монографии, студии и статии по проблемите на управлението на човешките ресурси.




    Нагоре
    Отпечатай
    Коментари ()
     

    преди 16 минути
    Колите на Mercedes ще изпращат SMS, ако бъдат ударени на паркинга
    Ново приложение ще подобри сигурността, докато автомобилите са оставени без надзор
    преди 17 часа
    Вълчев: Дигиталните умения трябва да се усвояват от първи клас
    Близо 2000 ученици са кандидатствали за обучение по професията „Приложен програмист“
    преди 18 часа
    Договориха намаляване на цените на роуминга между България и Македония
    Двете страни подписаха Меморандум за разбирателство
    преди 19 часа
    "Синя карта" за работа у нас вече ще се издава за срок до четири години
    Така ще се облекчи наемането на работници от страни извън ЕС