петък, 21 юли 2017  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    3186 прочитания

    Как активността ти във Facebook и Google може да реши следващите избори?

    Как политиката се превърна в маркетинг, трябва ли да се притесняваме от „големите данни“ и изкуствения интелект – Тимандра Харкнес, преподавател по Big Data и водещ в BBC Radio 4, пред Economy.bg
    18 май 2017, 13:19 a+ a- a

    Big Data знае къде сте били, кои са приятелите ви, какво харесвате и какво може да ви ядоса. Може да предвиди какво ще си купите, къде бихте станали жертва на престъпление и кога може да получите инфаркт. Big Data знае за вас повече от вас самите. Терминът Big Data (Големите данни) по същество означава, че всичко, което правим, без значение дали е онлайн или офлайн, оставя дигитални следи. Всяка покупка, която правим с картите си, всяко търсене в Google, всяко движение, което правим, когато мобилният телефон е в джоба ни, всеки like е съхранен. Освен бизнеса от тази информация все повече се възползват и политиците. Неотдавна стана ясно, че зад Brexit и зад Тръмп стои сериозна технологична експертиза, която профилира психологически населението и е в състояние да изпрати персонализирано послание към почти всеки избирател поотделно в зависимост от неговия психологически профил. Това става чрез Big Data компании, които филтрират огромен обем данни, събрани от бази на фирми, обществени институции или социалните мрежи. Една от тези компании е Cambridge Analytica. Тя твърди, че е профилирала психологически американските избиратели с цел по-ефективна кампания: напр. ако човек е по-невротичен например, пращат му картинки на битова престъпност – кражба с взлом.

    Как в бъдеще политиците ще използват Big Data, имаме ли основания да се притесняваме от „големите данни“ и от изкуствения интелект и как да защитим личните си данни онлайн – Economy.bg попита Тимандра Харкнес, преподавател по Big Data в Университета в Уинчестър, Великобритания, както и радиоводещ по BBC Radio 4, където представя теми, свързани с Big Data и социална психология. През 2016 тя издаде книгата Big Data: Does Size Matter?
    Тимандра Харкнес беше в София
    като гост на Софийския фестивал на науката.

    Ще ни оставят ли без работа роботите?

    Тимандра, днес има голяма дискусия относно възможността роботите да отнемат работните ни места. Вече виждаме развитие в тази посока – роботи адвокати, роботи журналисти, роботи писатели, роботи….Трябва ли да се паникьосваме или да приветстваме тази робореволюция?
    Не бива да се паникьосваме. Да, има опасения, че роботите ще отнемат работните ни места и ние няма да можем да си намерим нова работа. Смятам, че това е основателно притеснение. Но смятам, че е погрешно да се обвиняват технологиите. Ако един робот може да върши скучната част от работата ми и остави за мен интересната, то тогава това би било чудесно.

    Но кой може да ни гарантира, че те ще вършат само скучната част?
    Това е въпросът. Дали ще инвестираме в нови индустрии, така че хората, чиито работни места са отнети от роботите, ще могат да намерят нова работа. Защото в миналото хората, чиято работа е била свързана с конете например, губят работата си, но възникват нови професии, свързани с автомобилите, двигателите, самолетите и т.н. Появяват се изцяло нови индустрии, които променят света. Така възникват милиони работни места в авиацията и в други сектори. Въпросът сега е кои са тези нови области, в които ще възникнат нови професии. Това обаче предполага инвестиции, повече проучвания, нови компании, компании, които не се страхуват да поемат риск с нови продукти. От това според мен имаме нужда. Не да се опитваме да задържим старите професии, а да си кажем, нека роботите се заемат със старите занимания, а ние нека намерим нови.

    Какви биха могли да бъдат новите професии?
    Все още не знаем. Ако можехме да попитаме някого, който е отглеждал коне преди 100 години, какви ще бъдат новите професии, те едва ли бика казали: ще управлявам самолет. Той дори не би могъл да си представи това. Но е имало хора, които работят върху нови неща и които променят света. Така че ние трябва да отправим поглед към тези нови сфери, като изкуствен интелект, нанотехнологии, нов тип енергия, транспорт. Има много проблеми за решаване и може би така ще възникнат новите професии.

    В кои области машините биха могли да заместят хората и в кои – не?
    В индустрията машините вече вършат голяма част от по-тежката работа. Смятам, че в селското стопанство има потенциал роботите да поемат повече работа. В т.нар. „когнитивни професии“, като журналистика, право, писане, машините могат да правят много неща, но те не могат да правят преценка, не могат да взимат решения, защото не са хора. Вярвам, че тук трябва да се сложи чертата – машините могат да помогнат, но не могат да взимат решения. Когато става дума за чисто човешки отношения, например, когато отиваме на фризьор, много трудно би било на един робот да прецени как да ви подстриже. Той не може да прецени кое ви отива и кое – не. Освен това ние обичаме да си бъбрим с фризьора. Мисля, че ще мине доста време, преди роботите да могат да ни предложат такова усещане за връзка.

    Какъв съвет бихте дали на младите хора днес - какви квалификации и умения е важно да придобият, за да бъдат успешни в ерата на автоматизацията?
    Смятам, че би било грешка да учиш само програмиране в училище. Защото докато завършиш училище, програмирането вече ще се е променило. Може би ще са ти нужни други умения, напр. комуникационни умения, умения за преценка, въображение, умения за дизайн. Да, добре е да можеш да програмираш и да разбираш от компютри, но следвай страстта си и бъди готов да си гъвкав и да поемаш рискове. Трябва да приемеш, че на 20 години може да си имал работа, която може вече да не съществува, когато станеш на 30 години. И може да се наложи да сменяш посоката. Така че научете се да бъдете гъвкави.

    "Днес е много лесно да бъдат събрани данните от мобилния ти телефон или от кредитната ти карта и да се получи много детайлна картина за това кой си ти".

    Кои са най-големите рискове по отношение на Big Data? Ще станем ли свидетели на сценарии тип Black Mirror?
    За мен най-притеснителна е неприкосновеността на личните ни данни. Днес е много лесно да бъдат събрани данните от мобилния ти телефон или от кредитната ти карта и да се получи много детайлна картина за това кой си ти. В допълнение на това фактът, че ние ще бъдем преценявани само през данните ни и правителствата ще гледат на нас като на някакъв набор от данни, а не като индивиди със собствени планове и идеи, за мен в това се крие опасността. Толкова е лесно да се събере някаква информация и на тази база да се твърди: „О, ние вече разбираме хората. Разбираме исканията им“. Но по този начин не можеш да разбереш какво искат те. Ти просто имаш някакви данни за поведението им. Но вътре в нас все още има субективна част, която данните не могат да уловят. Има част от мен, която иска, мисли или чувства разни неща. Това не може да се улови с данните. Може само да се наблюдава от разстояние като през телескоп.

    Как можем да намерим баланса между потенциала и риска от Big Data и изкуствения интелект?
    Според мен изкуственият интелект и Big Data имат огромен потенциал, който ние почти не използваме. Използваме ги твърде много за дребни неща, в опит да ги направим малко по-ефективни, но не достатъчно, за да постигнем някакъв прогрес. Използваме Big Data твърде много, за да следим хората в опит да ги накараме да направят нещо, но не достатъчно, за да видим по-голямата картина.

    "Ако третираш политиката като маркетинг, то тогава можеш да манипулираш хората по начина, по който го прави маркетингът".

    Има ли потенциал Big Data да влияе на изборите?
    От една страна, да, има голям прогрес по отношение на това как данните влияят на това как се случва политиката днес. От друга страна, според мен е грешка да се каже, че данните допринасят за победата или загубата на избори.
    Ако погледнете как политиката се е променила през последните 20-30 години, ще забележите, че вече не се коментират големи идеи. Все повече във фокуса на дискусиите е коя партия харесвате, на коя партия имате доверие, а те до голяма степен предлагат едно и също. Освен това считам, че политиците не знаят как да говорят с нас. Във Великобритания повечето хора не членуват в партии, не ходят на политически събрания. Така че как биха могли партиите да знаят как мислим ние. Как знаят как да ни убедят. Затова разчитат на данните и на социалните медии, защото това е единственият начин, по който те биха могли да комуникират с нас. В този смисъл според мен тази тенденция отразява факта, че политиката е станала много слаба.
    От друга страна, според мен това е много лошо, защото изглежда, че политиката се е превърнала в маркетинг. Вместо да се опитат да кажат: „Ние сме партия. Имаме големи идеи, които защитаваме“, те казват: Тези хора са притеснени за цената на млякото, знаем кои са те, ще ги захраним с реклами, които гласят: „Гласувайте за нас и млякото ще бъде по-евтино“. При хора, които са разтревожени от престъпността, знаейки кои са те, посланието ще бъде: „Гласувайте за нас, ще намалим престъпността“! Ясно е, че не защитават никакви принципи, те просто се опитват да продадат посланията си сякаш продават автомобил.

    Значи считате, че има потенциал да ни манипулират чрез Big Data?
    Да, абсолютно. Ако третираш политиката като маркетинг, то тогава можеш да манипулираш хората по начина, по който го прави маркетингът. Знаете, че когато търсите онлайн автомонтьори, даден софтуер може да засече това и да ви покаже реклама във Facebook за закупуване на нова кола. Защото знае, че може да имате интерес от закупуване на автомобил. По същия начин системата може да ви проследи и да види, че търсите евтино мляко. Ще ви покажат реклама с послание: „Гласувайте за нас за евтино мляко“.

    Считате ли, че в бъдеще политиците все повече ще разчитат на Big Data?
    Определено смятам, че политиците ще разчитат все повече на Big Data, защото това е единственият начин, по който политиците ще могат да се свързват с нас. Единственият начин това да се промени е всички ние да кажем: „Искаме в политиката да се коментират идеи и принципи“. Ние трябва да започнем дискусията. Трябва да излезем и да им кажем: „Не ме интересува посланието ви за това, за което бях разтревожен вчера. По-добре ми кажете какви идеи защитавате. И ще ви кажа дали ще гласувам за вас“. Но това трябва да дойде от нас, хората, като изискваме по-добра политика. Няма да стане като помолим Facebook да стане по-етичен.

    Как можем да защитим неприкосновеността на личните си данни в онлайн пространството?

    Как да защитим личните си данни в Интернет?


    Неприкосновеността на личните данни е проблем, който има две решения. Едното е чисто техническо. Можем да защитим личните си данни, като криптираме част от комуникацията си, като използваме софтуер за блокиране на реклами, като използваме конкретен браузър като напр. Tor, или като не оставяме включен wi-fi на мобилното си устройство през цялото време, защото това предоставя много информация. Освен това самите ние можем да бъдем активни в тази посока, което даже ми се струва по-важно. Замисли се дали наистина да се съгласиш да предоставиш имейл адреса си срещу ползването на някакви безплатни услуги. Защото ако прочетеш написаното с малък шрифт, което никой от нас не прави, ще си дадеш сметка, че се съгласяваш данните ти да бъдат споделяни с други хора, да бъдат продавани на брокери на данни. Веднъж след като имат имейл адреса ти или това, което си им предоставил, то те вече са извън контрол. Веднъж след като споделиш нещо във Facebook, напр. къде се намираш или снимки на децата си, то вече е там и е трудно да си върнеш контрола върху него.
    Но този проблем има и своята чисто политическа страна. Жителите на Оукланд, Калифорния, станаха движещата сила зад една кампания. Открили, че градът им използва бюджетни средства, за да инсталира много сложни системи за наблюдение със софтуер за разпознаване на лица, автоматизирана система за разпознаване на регистрационни номера на коли, дори система за локализиране на изстрели, която използва мрежа от микрофони из целия град. Цялата тази система е предназначена да бори престъпността, така че идеята на властите е била в полза на обществото, но хората са си дали сметка, че по този начин могат да бъдат проследявани. Защото така ще има информация за това кой в каква демонстрация е участвал, в каква книжарница е бил. Тогава хората отправят запитвания за неприкосновеността на личните им данни. Градският съвет преосмисля решението и не само че ограничава мащаба на проекта, но и създава комисия по въпросите на неприкосновеността на личните данни, в която участват и граждани. Подготвят закон, който разписва как може да се използва тази система и как да се защитят данните на хората. Така че това е и политически въпрос.

    Но реалистично ли е да считаме, че можем да имаме абсолютна неприкосновеност на личните данни в дигиталната ера, в която живеем?
    Има неща, за които си струва да отдадем част от неприкосновеността на данните си. Аз използвам някои приложения на телефона си. Мога да разбера например кога ще пристигне влакът или автобусът, но вероятно по този начин те ще разберат какъв е маршрутът ми. Но има и приложения, като Uber, които не ползвам, защото те искат да следят локацията ми през цялото време. Не използва приложения, които имат изискване да им предоставиш всичките си контакти. По същата причина не ползвам и Facebook. По отношение обаче на данните за здравословното ни състояние, ако моите данни като част от база данни се използват за изследвания, то аз съм ок, защото това ще е от голяма полза не само за мен, но и за цялото общество. Очевидно и там има риск за неприкосновеността ни, защото това е много лична информация – ако някой получи здравното ми досие и ме разпознае, то той ще може да разбера доста лични неща. Но потенциалните ползи от споделянето на тази информация са огромни. Бих се радвала обаче да има система, която да защитава по възможно най-добрия начин данните ми, а не да ги споделя безотговорно.

    Как според Вас ще се развие дебатът за неприкосновеността на личните данни в бъдеще?
    Според мен хората все повече си дават сметка по отношение на потенциалните проблеми. И според мен в един момент те ще кажат: тук ще сложа чертата. За съжаление изглежда първо трябва да се разрази някакъв скандал и чак тогава хората да реагират. Но Европейският съюз вече подготви регламент за защитата на личните данни, който има за цел да регулира как бизнесът използва личните ни данни. Все още има много пропуски в него. Но поне е стъпка по отношение на това хората да имат контрол как се използват данните им. Така че има потенциал, но трябва да продължим битката. Защото другият вариант е Великобритания, където приеха закон за запазване и разследване на данните, който дава огромна власт на правителство да събира данни, като на кого си звънял, кои интернет страници си посещавал и т.н. Тези данни се пазят години наред.

    Нагоре
       
    Отпечатай
    Коментари ()
     



    преди 8 минути
    Да се забранят автомобилите, нарушаващи екологичните норми
    Този призив отправя еврокомисар към министрите на транспорта в страните от ЕС
    преди 4 часа
    Една от най-големите индийски компании в производството на кафе обмисля инвестиция в България
    България има всички предпоставки да се превърне в разпределителен център и производствена база за всички страни членки на ЕС
    преди 6 часа
    Винетките за тежкотоварни автомобили поскъпват от догодина?
    Според министър Нанков тежкотоварният трафик трябва да плаща повече, защото руши повече инфраструктурата и замърсява околната среда
    преди 6 часа
    The Mall сменя собственика си
    Сделката се оценява на 156 млн. евро