Отговорът от Цветослава Кьосева - практик в областта на иновациите
Автор: Цветослава Кьосева е практик в областта на иновациите
Динамиката в бизнес средата е висока. Иновирането оказва все по-решаваща роля в съвременното управление. От мениджърите се очаква да развиват новости, умеейки да минимизират риска от несигурността в крайния резултат. Това изисква специфични компетенции за успешно прогнозиране и организиране на иновациите.
Възможно ли е това, как става на практика и какви ползи носи?
Автор: Цветослава Кьосева е практик в областта на иновациите от 2005. В момента е зам. изпълнителен директор „Бизнес развитие, проекти и иновации” в „Методия” АД. Непосредствено преди това заема няколко последователни управленски длъжности в „Мобилтел”, последната от които е мениджър на Иновационния център на компанията, като в това си качество работи по проект „Иновационна лаборатория”, съвместен с ТУ – София. В момента завършва MBA по иновации и предприемачество във Виенския университет. Едновременно с това е докторант в областта на комерсиализацията на технологичните иновации в ТУ- София. Фасилитатор в Магистърската програма по иновации, предприемачество и финанси, съвместен продукт на ВУЗФ и The Business Institute.
Иновирането по същество носи риск. Много бизнеси се въздържат от иновации именно защото не се чувстват в позиция да управляват рисковете, които носят те.
Все пак, в основата си иновацията е нововъведение, което цели да доведе конкретен практически резултат (за разлика от откритията, за които това изискване не е валидно).
Така, по същество успешността на всяка иновация следва да се измерва чрез ефекта от нея и вложените ресурси.
Добрата вест е, че в съвременната бизнес действителност процесът на иновиране е доста
опознат и в голяма степен подвластен на измерване и управление.
Ето и някои елементи, които са важни при прогнозиране и организиране на иновациите.
Роли на участниците
В процеса на иновации има различни роли, които се допълват с приноса съм към крайния резултат:
• Откривател – често ориентирани към дълбоки знания и умения в тясна професионална област, рядко имат нагласа за комерсиализация.
• Иноватор и предприемач (включително в голямата организация) – виждат пазарни възможности за пазарна реализация на откритията, способни да осигурят ресурси за комерсиализация.
• Шампион – имат способност да реализират комерсиализацията, ориентирани към процес, екип и резултати.
• Сътрудник – експерти, които подкрепят процеса на комерсиализация, като добавят своите знания и умения в различни области.
Модел на иновиране
Ключово важно е да отговорим на въпроса, как иновациите се свързват със стратегията и бизнес модела на компанията. Съответно, по какъв модел се случват иновациите. Бизнеси, които имат целия необходим ресурс, иновират „затворено”, т.е. в рамките на самата компанията. Когато организацията е склонна да си сътрудничи с външни страни, става дума за модела на „отворени иновации”. Тя може да бъде в две посоки. „Отвън навътре” – когато компанията има по-малко ресурси и възможности да иновира, отколкото е нужно, във връзка с пазара и стратегията си. В този случай тя следва модела на внос на иновации от външни партньори. Има и обратната ситуация – компанията създава иновации повече, отколкото са нужни на самата нея. Това е моделът „отвътре навън” – компанията изнася своите иновации към други организации, в чийто бизнес модел те биха добавили стойност.
Процес
Процесът „операционализира” конкретните стъпки и измерители в областта на иновациите. Включва ясен фокус на целта на иновацията, свързана с бизнес целите. Част от него са генериране/събиране на идеи, оценка на потенциала, развитие – в хода на което задължително препоръчваме фази на експериментиране и тестване от реални потребители.
Прогнозирането и организирането на иновации се учи. В Магистърската програма по иновации, предприемачество и финанси, съвместен продукт на ВУЗФ и The Business Institute, прогнозиране и планиране на иновациите е част от дисциплината „Управление на иновациите”. В момента можете да кандидатствате за 25% стипендия от пълната такса. Повече тук.