четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    11642 прочитания

    Как да се научим да бъдем креативни и иновативни?

    За методологията SIT, която ни учи да мислим систематично в определена посока, така че да създаваме нови продукти, услуги и процеси, разказват Леона Асланова и Красен Хинков, основатели на „Иновейшън Стартър Бокс“
    08 май 2014, 10:47 a+ a- a

    „За иновациите трябва да мислим като за принципи, които всеки може да учи, като за методология, която всяка компания – и стартираща, и голяма организация, може да прилага в работата си”, убедена е Леона Асланова – основател на „Иновейшън Стартър Бокс“, която работи в „Мобилтел” като старши мениджър „Партньорски взаимоотношения”. 

     „Отдавна са минали времената, когато новите неща и откритията са се асоциирали с падането на ябълката на главата или с гениални хора като Айнщайн и Леонардо. В последните десетилетия са развити множество методологии, чрез които систематично човек да се научи да мисли в определена посока, така че да създава нови продукти, услуги, процеси”, допълва Красен Хинков, който е съосновател и директор „Бизнес развитие“ на „Иновейшън Стартър Бокс“.

    Леона и Красен са хора от реалния бизнес, професионалисти с дългогодишен опит.  Обединява ги мотивацията да направят науката за иновациите достъпна и приложима в България. В началото на годината стартираха проекта „Иновейшън Стартър Бокс“, като каузата им е да наложат систематичния подход към иновациите.

    Потърсихме ги, за да ни разкажат защо иновациите са важни не само за всяка една компания, но и за обществото като цяло и как човек може да се научи да бъде иновативен и креативен.  Срещнахме се и със серийния предприемач Константин Христов, за да сподели своите лични впечатления от обучението, което е преминал, и да го попитаме приложимо ли e наученото от него на практика.

    Защо са важни иновациите и къде се намира България в глобалната картина? Вижте видео с Красен Хинков - съосновател и директор „Бизнес развитие“ на „Иновейшън Стартър Бокс“

    Г-н Хинков, защо иновациите са важни за една компания и обществото като цяло?
    Красен Хинков:  Иновациите са важни по няколко причини. Първата и основна е, че иновациите създават добавена стойност в обществото. Създават нови продукти и услуги, нови процеси. Помагат на бизнеса и обществото като цяло да вървят напред. Гледайки от тази перспектива къде се намира България в цялата картина, последното проучване на Европейския индекс за иновации показа, че България е на последно място.

    Защо България е на последно място в тази класация?
    Красен Хинков:  Поради много причини. Поради спецификата на икономическата среда в България и по ред други причини. Ние все пак сме една млада пазарна икономика и нямаме установени традиции и правила в тази посока.

    Можем ли да се оттласнем от последното място?
    Красен Хинков:  Разбира се. Имаме огромен потенциал. Всъщност най-важното в иновациите е човешкият потенциал – хората, които работят с главите си.

    В България много хора имат идеи, реализацията им ли се оказва спирачката и защо?
    Красен Хинков: От идеята до реализацията пътят е много дълъг. Българският пазар е доста малък и все пак ние сме най-бедната държава в ЕС, което предполага доста трудна реализация на идеите в България. Затова масовата практика е идеите да се реализират навън. Но това, което е важно, е, че в България има хора с потенциал, които имат идеи, и това, което ние се опитваме да направим, е да им помогнем по систематичен начин да формулират тези идеи в иновативни продукти, услуги, процеси.

    Какво представлява методологията SIT и как ни помага да мислим систематично в определена посока, така че да създаваме нови продукти, услуги и процеси? Вижте видео с Леона Асланова - основател на „Иновейшън Стартър Бокс“

    Можеш ли да се научиш да бъдеш креативен? Да се научиш да мислиш и действаш по по-различен начин?
    Красен Хинков:  Разбира се. Отдавна са минали времената, когато новите неща и открития са се асоциирали с падането на ябълката на главата или с гениални хора като Айнщайн и Леонардо. В последните десетилетия са развити множество методологии, чрез които систематично човек да се научи да мисли в определена посока, така че да създава нови продукти, услуги, процеси. Да създава добавена стойност за фирмата си или за обществото.

    В свят на бързо развиващи се технологии повечето хора, когато чуят иновации, си представят предимно млади хора с идея за дигитален проект.
    Леона Асланова: Иновациите са приложими във всяка сфера на живота и много често преминават от една област в друга, след като са създадени един път. И не само младите хора могат да правят иновации. Напротив. Стари компании, като P&G, са доказали през годините, че могат да продължат да бъдат иновативни и в процесите, и в продуктите, които предлагат.

    Как? Често големите компании имат своите политики и правила и идея за промяна не се възприема лесно.
    Леона Асланова:Много зависи от самата компания. Някои компании имат дирекции, които се занимават с иновации и иновативни процеси. Други компании не отделят достатъчно средства и ангажимент за това. В България като цяло е любопитен фактът, че не се предлага високопрофесионално обучение, специализирано по иновации. Някак маркетингът остава леко ощетен от теория на иновациите. Именно и затова ние се опитваме да предлагаме тези обучения за бизнеса и да донесем в България оригиналните звучения за творческото решаване на проблеми и систематичното изобретателско мислене.


    Т.е. методология, която ти позволява да прилагаш едни и същи принципи в различни казуси, а резултатът накрая е решение, до което иначе трудно би стигнал?
    Леона Асланова:Смисълът на систематичната иновация и на прилагането й  е, че всеки може да прави иновации. Ние не сме имали до този момент практически курс, в рамките на който да не е излязъл поне един реален бъдещ патент, който компанията или частно лице може да регистрира.

    Каква е методологията?
    Основната методология е близка на креативните техники, с които работят рекламните агенции. Това е израелски мисловен модел, който е модифициран впоследствие в съвременен вариант от немското подразделение на компанията - SIT (Systematic Inventive Thinking). Това е мисловен метод за генериране на креативни решения и отхвърляне на проблеми.

    Оригиналният произход води началото си от теорията за решаване на изобретателски задачи на Хенрик Алтшулер (TRIZ), регистрирал над 200 патента. Моделът на SIT e опростен, лесен за ползване и стъпва на 5 основни инструмента за генериране на идеи - Subtraction, Task Unification, Attribute Dependency, Multiplication, Division.

    Наистина, в началото обикновено е шок за хората, че всеки може тук и сега веднага да прави иновации, но всъщност на Запад така се учи – с реални примери, с инструменти, принципи, методология, които се следват, които могат да се прилагат върху всичко. Този систематичен процес води до много по-добри резултати и приходи за компанията.

    Какво представлява тази методология, как реално протичат обученията?
    Леона Асланова:Обученията предразполагат с много креативни техники, поведенчески игри и модели човек да започне да мисли по този начин. Методологията и прилагането на конкретни инструменти помага на човек, следвайки тази схема, да види наистина, че върху всеки продукт или услуга, прилагайки тези инструменти, може веднага да получи иновация и реални ползи за клиентите и пазара. Стандартните обучения, които прилагаме, са в рамките на ден и половина – два работни дни. Инструментите, с които Systematic Inventive Thinking (SIT) работят, са пет. Те са: изваждане, елиминиране, зависимост на компонентните, мултиплициране, обединяване на задачи. Това е българският превод. Самата теоретична част отнема много малко време, уводната част е не повече от половин час. Практическата работа се състои от работа с конкретни продукти или услуги. Ние даваме като задача автомобил, телевизор, мобилен телефон, нивелир, ръчна количка – реални предмети, продукти или услуги, върху които, прилагайки инструментите, се правят иновации.

    Вижте какво мисли за обучението, което е преминал серийният предприемач Константин Христов.

    Дайте ни пример от ваше обучение и задача, по която са работили. Каква е целта и как я постигат?
    Леона Асланова: Всеки инструмент се прилага последователно към продукта или услугата, които са дадени като задача. Например в последното обучение, което правихме за стартиращи компании с фонда Eleven, имахме бутилка минерална вода. Следвайки методологията, тя бе разделена на следните основни компоненти: минерална вода, капачка, шише, пластмаса, етикет и т.н. Ползвайки конкретен инструмент и в зависимост от компонентите с външната среда и характеристики на този продукт, участниците комбинират абсолютно произволно един външен компонент с един вътрешен компонент. Прилагайки този инструмент за зависимостта, по време на последното обучение те стигнаха до иновацията за фосфорициращ етикет на бутилките минерална вода, предназначени за хора, които карат велосипед.

    Кои са най-иновативните компании, които имат интерес към вашите обучения и решиха да прилагат тази методология?
    Леона Асланова: Първо, бързам да кажа, че това е само една от методологиите, свързани с теория на иновациите. Има много и различни методологии, които компании и частни лица са започнали да ползват в работата си.Част от компаниите ползват Lean, Design thinking, Intuit (интуитивната теория за решаване на проблеми, problem solving), TRIZ (теория за решаване на изобретателски задачи). Различното между тях и SIT е, че SIT е много опростена теория, лесна за прилагане и разбиране. Не можем да кажем кои компании са най-иновативни. Това, което Красен Хинков предлага, е след една година да имаме индекс на българския пазар за иновативност на конкретните компании, защото европейският индекс мери на ниво отрасъл и държава. Това, което ние ще се опитаме да създадем постепенно, е такъв индекс на ниво компания, за да можем да покажем компаниите, които наистина инвестират ресурси в иновативни продукти и как реализират  тези продукти и услуги на пазара.

    Кои са държавите, които са водещи в класацията по иновации?
    Красен Хинков:  Може би  се досещате, че държавите, които инвестират най-много в образование, и държавите с най-висока икономическа свобода са на челните места. Това са основно скандинавските държави -  Швеция, Норвегия, Финландия. България за съжаление е три път под средното равнище на Европейския съюз. Гледайки го от отрицателна гледна точка,  това е последната позиция, а гледайки го от положителна гледна точка, означава, че има много какво да се направи и накъде да се развие.

    Реалистично погледнато, ако целенасочено се работи в тази посока, кога може да има реални резултати и да не сме на последното място в класацията?
    Красен Хинков: Този индекс се влияе от много показатели, но ако има желание в обществото, управляващите и цялата екосистема, аз смятам, че в един разумен период от 3 до 5 години, можем поне да не сме на последното място. Мисля, че имаме потенциал поне да се доближим до средноевропейските нива. 


    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 6 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 7 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 8 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 9 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 12 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк