Учен в тяло на робот в София

Израелски футурист в тяло на робот ще гостува на Софийския фестивал на науката. Рои Цезана или по-точно роботското му тяло ще се качи на сцената в петък. Той ще направи презентация, говорейки чрез тялото си на робот, което ще управлява с жива връзка от САЩ. Цезана е футурист и нанотехнолог от Центъра за технологични анализи и прогнози в Университета в Тел Авив. Старши съветник е към World Future Society. Съосновател е на TeleBuddy, стартъп компания, която помага на хората да се свързват посредством роботи за телеприсъствие с всички точки на света. Книгата му Guide to the Future изследва влиянието на новите технологии върху обществото.

Economy.bg се свърза с Рои Цезана, за да разбере повече за работата му в тяло на робот, за бъдещето на професиите и на човечеството.

Рой, все повече хора се притесняват от възможността машините да ни изместят от работните ни места. Изглежда, че Вие нямате такива страхове, след като използвате тяло на робот, за да изнасяте лекции по света. Как Ви хрумна идеята?
Идеята се роди от нуждата, както често се случва с иновациите. Трябваше да напусна Израел за няколко години, за да работя по изследователски проекти. Не исках да губя връзка с израелската академична общност и с хората в страната. И така ми хрумна тази щура идея – защо да не продължа да работя в Израел с моето тяло робот, което ще контролирам от САЩ?
Тъй като изучавам бъдещето на роботиката, аз знаех какво трябва да направя. Купих робот за телеприсъствие от Double Robotics – компания от Силициевата долина, и го донесох в Израел. Беше наистина откачено и никой, включително аз самият, не знаех дали идеята ми ще сработи. Все пак, такова нещо не беше изпробвано никога досега. В моето биологично тяло аз съм много комуникативен и на сцената успявам да създам силна емоционална връзка с аудиторията. Дали щях да успея да направя същото с тялото ми на робот?
Оказа се, че определено мога. Хората успяваха да си създадат връзка с робота и чувстваха, че аз съм там с тях. И всъщност бях там: можех да говоря с хората, да ги виждам и чувам, както и те мен. За мен това вече не е робот, а друга версия на тялото ми – механично метално тяло, което използвам в допълнение към биологичното ми.
Имам още три такива роботизирани тела по света, с които мога да се свързвам бързо. По много реален начин съзнанието ми вече надхвърля границите на моето биологично тяло и е разпръснато поравно в други тела по целия свят.

Това ли е един от възможните начини за бъдещо взаимодействие с машините – обединяването на способностите на машините с човешкия мозък в киборги?
Да, абсолютно. Това е един от многото начини, по които хората могат да си сътрудничат с машините в бъдеще.

Как трябва да се подготвим за бъдеще, в което ще се превърнем в киборги?
Колаборацията с машините ще продължи, няма как да й се противопоставим. Трябва да си дадем ясна сметка кои аспекти от човешката ни природа трябва да се опитаме да запазим и какво можем да оставим в миналото. Всеки човек трябва да вземе решение сам за себе си. Това ще е болезнен процес както за хората поотделно, така и за обществата. Все пак, прогресът никога не е бил лесен.

Какво е бъдещето на професиите? За кои работни позиции има най-голям риск и кои имат шанс да оцелеят?
Най-застрашените професии са тези, които включват рутинни задачи: шофиране, работа във фабрика, телемаркетинг, дори определен вид журналистическа работа (като писане на финансови статии) и дизайн. Това са професиите, в които машините относително лесно могат да заместят хората в близко бъдеще. Работните места с по-голям шанс да оцелеят са тези, които разчитат на уникалността на служителя. Например, дори и в света на автономните автомобили ще има търсене от хора, които искат да наемат старомодна луксозна лимузина със скъпоплатен човек шофьор на годишнината от сватбата им. Други професии с шанс да оцелеят са инженерните и свързаните с компютърните науки. Имаме нужда от хора, които да разработват и програмират компютрите на бъдещето за нас.

Какви нови професии могат да възникнат?
Интересна нова професия би била тази на „компютърния психолог“ (computer psychologist). Това са хора, които ще третират компютрите като обекти с комплексен вътрешен свят, който ние ще трябва да разберем, за да можем да се възползваме максимално от взаимодействието си с тях.

Трябва ли да има роли, които трябва да бъдат запазени ексклузивно за хората?
Никакви задачи не бива да се запазват. Хората не са някакви мистични същества. Ние сме машина. Изключително комплексна машина, но машина. Ако можем да създадем други машини, които да изпълняват задачите по-добре от хората, то тогава по-добре да им делегираме всичко, което хората правят днес, но което не ни носи смисъл или удоволствие.
Бих казал обаче, че ако искаме машините да вземат решения в Конгреса от името на хората (с други думи да дадем власт на машините да решават как да бъде управлявана нацията), то тогава трябва да бъдат заложени много стриктни ограничения и контрол върху решенията им.

Имате малък син. Какъв съвет му давате? Какви умения и квалификации е добре да придобие той, за да има успех във все по-автоматизиращия се свят?
Моят съвет към него е да изучава компютърни науки до най-високо ниво, като получи PhD по изкуствен интелект. Тъй като той няма да ме послуша, бих му казал да си постави някаква голяма цел и да я следва всеки ден. В свят, пълен с възможности за разсейване, пристрастяващи игри и екрани, най-добрата препоръка, която мога да дам на сина си, е да намери мотивацията да се фокусира върху една цел.

Кога ще намерим лек за смъртоносните болести и каква роля ще изиграе геномиката за тази цел?
Никой не знае кога ще намерим лек за смъртоносните болести, но със сигурност мога да кажа, че ако науката продължи да се развива със същия темп както досега, ние ще се справим с всички болести в рамките на този или следващия век. Бактериите не могат да еволюират достатъчно бързо, за да спрат всеобщата интелигентност и всеобщото човешко усилие да се намерят решения. Технологии като генно инженерство и нанароботика вече започват да се доказват като безценни инструменти в борбата с болести, считани за нелечими преди 10 години.

Свидетели сме на значителен напредък в роботиката, във виртуалната реалност и изкуствения интелект. Как трябва да бъдат контролирани тези технологии, за да не станат  толкова мощни, че да ни разрушат като в сценарий от сериала Black Mirror?
Тези технологии ще ни унищожат, но това е ок, технологиите работят така. Те продължават да унищожават концепциите и парадигмите на всяко поколение, създавайки нови, които нашите деца и внуци ще приветстват с радост. Трябва да разберем, че светът работи по този начин още от началните дни на човешката история, когато първият проточовек изработва копието, а неговите деца опитват да го подобрят. Нашият фокус трябва да бъде върху идентифициране на ключовите аспекти от човешката природа, които трябва да бъдат запазени. Трябва да се проведе глобален дебат по следния въпрос: какво искаме да запазим и какво можем да оставим в историята? Отговорите на този въпрос ще формират бъдещето на човечеството.