IT JOBS in BG: Blockchain developer

Светлин Наков, основател на СофтУни

Технологичният сектор е един от най-активните, търсенето на хора е огромно, а предлаганите възнаграждения - сред най-високите у нас. 

За да сме полезни за всички, които се интересуват от ИТ сферата, но все още не са избрали направлението и технологиите, към които да се насочат, ще разкажем за някои от най-популярните позиции в бранша.  Какви умения и отговорности се изискват, какви технологии се използват най-често и какви са типичните стартови възнаграждения, които предлагат компаниите в България. 

Този път ще ви разкажем повече за Blockchain технологиите и какво се очаква от програмистите в тази област. Къде могат да се обучават, какви са възнагражденията и отговорностите им, научете повече от Светлин Наков, основател на СофтУни.

Какво представлява самата Blockchain технология?

Преди да обясним какво точно представлява самата blockchain технология, е редно да обясним с какво тя превъзхожда настоящите технологии. Днес ние използваме централизирани системи. Това означава, че една система, например търговският регистър, има определен собственик и определен оператор. Такава система съдържа в себе си условия за неправилна, неетична манипулация на съхранените в нея данни било то от самия оператор или поради външна намеса. Без значение дали говорим за частния, или публичния сектор, всички централизирани системи страдат от този недъг.

Blockchain технологията се основава на децентрализация. При нея няма централно хранилище и оператор, а всички участници в една blockchain мрежа стават хранилища за тази информация. Тя, от своя страна, при пускането си в мрежата се копира едновременно на всички устройства.

Името на технологията идва от начина, по който се групират и структурират данните в нея – те се оформят в групи, наречени „блокове“, а тези блокове, от своя страна, са свързани един с друг по определен логически начин, под формата на една логическа верига.

Друг важен аспект на blockchain технологията е принципът на консенсус между потребителите. Този принцип е ключов за децентрализацията. При него, ако възникне несъответствие вследствие на недоброжелателна манипулация на данните за едно и също събитие, хората, които са мнозинство, определят кои данни са автентични. По този начин системата ще игнорира манипулираните данни.

Има ли приложение извън криптовалутите?

Blockchain и криптовалутите са свързани по уникален начин, при който всеки един от двата елемента е съставна част от другия. Самите плащания в една блокчейн система стават чрез закупуването на т.нар. „Token”-и или „жетони“ на български език. Те по същество са криптовалути. Създават се от т.нар. „копачи“ или „миньори“, служат за точно определени разплащания (нещо като дигитални ваучери) и имат стойност само в рамките на съответната blockchain мрежа.

Що се касае до това къде могат да се прилагат – на практика всяка съществуваща частна или публична услуга може да се замени с blockchain мрежа. Например медии, които не подлежат на цензура. Ето ви един случай - има такава медия Steemit – можете да я разгледате. Друг пример – можем да премахнем посредническата компания в услугите за споделено пътуване. Шофьорите изграждат една blockchain мрежа и на базата на консенсус се удостоверява кой шофьор първи е поел поръчката. Мрежата разполага със собствени жетони, които потребителите купуват от специални борси, разплащат се с шофьора, а той, на свой ред, ги продава обратно срещу валута на съответната борса. По-голямата част от печалбата отива за него, по-малката – за копачите, които произвеждат token-ите и поддържат мрежата. 

Има ли държави по света, където е започнало нейното практическо внедряване било то на държавно/обществено или частно ниво?

Миналата година IBM реализираха две инициативи. Едната беше свързана с партньорство с Дубай, при което трябваше да се внедри блокчейн технология, за да се изследва нейното поведение, нейните преимущества в сферата на търговските финанси, на логистичните решения по отношение на вноса и износа на държавата и прочее. Другата инициатива е насочена към замърсяването на океаните с полимерни изделия – пластмаси, найлони и прочее. Тя е доста интересна. Вместо държавите да заделят пари от бюджетите си, пари, които, както знаем, никога не се изразходват полезно в максимална степен, бе създадена blockchain мрежа, през която се отчиташе събраният боклук. При входа на системата бяха събирачите на този боклук – по-големи или по-малки локални компании, а на нейния изход – заводите за преработка или съхранение на отпадъчните материали. Как работеше тя? Събирачите отчитат определен тонаж боклук на входа на системата и го предават нататък. Когато този боклук достигне крайната точка – заводите за преработка, заводите проверяват неговото количество и издават съответния жетон. Бидейки децентрализирана, системата не позволява на никого от участниците да манипулира данните – нито събирачите могат да завишат стойността, защото това ще проличи още на следващата проверка, нито заводите – да я занижат, защото това също ще се види, ако се съпостави с предходните проверки. Едва когато финалната валидация от страна на заводите бе направена, се издаваха съответните количества жетони, които събирачите можеха да продадат на съответната борса. Това ни показва, че blokchcain системата гарантира пълна прозрачност и проследимост на всички направени трансакции.

Как стои въпросът с аналогично внедряване на технологията в България?

Не бих казал, че е по-различно от степента на внедряване в останалите държави. Моите лични очаквания са интерес към технологията да имат компаниите, опериращи в сферата на финансите, на публичните инвестиции, младите малки компании, които събират публичен капитал чрез издаване на жетони за собствени криптовалути. 

Част от тези неща вече се случват в България, по лични мои предположения може би фирмите, които оперират в тази сфера, може да имат няколкостотин милиона долара печалба, тъй като те работят директно на световната сцена. Но ако питате как стои въпросът вътре в рамките на България – появяват се вече фирми, които работят по различни blockchain мрежи и имат доста сериозен успех, но България по-скоро би следвала внедряването на тази система масово едва когато тя се наложи на световен мащаб.

Има ли учебно заведение в България, което предлага обучение за Blockchain developer-и?

Доколкото на мен ми е известно към момента СофтУни е единственото място, където се предлага обучение по blockchain технологии на едно сериозно, много дълбоко ниво. Обучението при нас е под формата на едномесечни, свръхинтензивни курсове. Това означава, че приблизително двадесет и три дни от месеца, вие имате лекции по осем часа всеки ден. Аз лично преподавам в тези курсове и нивото в тях е много добро. Развиваме активно нашата blockchain програма и това превръща България в лидер по отношение на подготовката на техническите blockchain кадри и то благодарение на СофтУни. 

Нашата blockchain програма включва изучаване на криптография, управление на криптопортфейли, йерархични криптопортфейли, криптографски подписи, цифрови подписи и други сигнатури, криптиране на частни ключове, самата структура на blockchain технологията. Всички участници в един такъв курс пишат собствена блокчейн мрежа от нулата , където правят децентрализиран консенсус, чрез proof-of-work алгоритъм. След това разработват децентрализирани приложения вече върху Ethereum мрежата със Solidity като език и с обединение на различни технологии за децентрализация, например IPFS за разпределено съхранение на файлове и други инструменти. 

Какви са задълженията на един Blockchain developer?

Доста и големи, защото един blockchain developer най-напред трябва да изпълнява дейностите като на всеки добър програмист: получава задания за разработка, разработва отделни функционалности на софтуера, предава ги на клиента, следи за обратна връзка, поправя грешки и т.н.

Освен това трябва да притежава съответните blockchain умения: те трябва да разбират добре криптографията, симетрично и асиметрично криптиране, цифрови подписи, работа с т.нар. „портфейли“ за съхранение на ключове, които се използват в блокчейн мрежите за защита на трансакциите. Те се занимават с определени блокчейн мрежи, пишат на специфични езици, един от тях е Solidity, който се използва за Ethereum мрежата, занимават се с мрежи, по които изпращат криптирани трансакции. 

Какво още правят? Ползват децентрализирани системи за съхранение на файлове, децентрализирани бази данни, които си имат специфика. Може би най-основополагащото нещо е цялостното разбиране на това как работи една блокчейн мрежа и работата с портфейли, всичките стандарти около тях – BIP 39, BIP 44, йерархично изваждане на ключове. Другите неща, които правят, включват изграждане на интеграция с борси - все пак много често те пишат финансов софтуер или софтуер, в който има финансов елемент т.е. работят с пари и носят някак си по-голяма отговорност. 

При blockchain разработката е необходимо човек да мисли и за специфични проблеми като например, че всички данни, които той запише в блокчейн мрежата например, отиват в 33 хиляди компютъра (примерно число), което означава, че те не могат да са много обемни, че трябва да си пести инструкциите, трябва да си пести операциите, защото те се заплащат и т.н.  

Една нова технология е със страхотна перспектива, ще има и бъдеще, защото паричните системи вече започват да приемат криптоплащанията и взаимоотношенията сериозно и това просто ще стане един от стълбовете в софтуерната индустрия.

Какви са заплатите в сектора за Blockchain developer-и?

По принцип са по-високи от традиционните заплати за разработчици, но има едно „НО“. За да вземаш такава заплата, трябва да си и добър програмист, и добър blockchain програмист. Не може да нямаш качества и навици на програмист, а да имаш само някакви blockchain познания и да очакваш висока заплата.

Иначе, ако трябва да дам някакви цифри – заплатите за младши разработчици започват, варирайки от 

1000 до 1500 лв. Вече с придобиване на опит и старшинство заплатата нараства  неколкократно, като може да се стигне и до петцифрени суми, но това се постига от единици хора с наистина изключителни качества, умения и способности. 

Какво е бъдещето на технологията и какви са прогнозите за търсенето на специалисти?

Прогнозите са за растеж. В момента все още сме в подема. От гледна точка на технологията тя ще се подобри значително, ще се решат проблемите с това как да обработваме големи обеми от данни и големи обеми изчисления, но тези въпроси са в период на решаване. Оттам нататък много сфери на икономиката ще ползват блокчейн, за да доставят нещо повече на своите клиенти, както и ще еволюират нови бизнес модели като примера с децентрализираната компания за споделени пътувания, който дадох по-горе. 

В завършек бих казал, че перспективата е хубава и аз се радвам, че България и София са някак си важно място в света, в тая сфера и се позиционираме сред топ новаторите и майсторите на blockchain-a и смятам, че няколко хиляди на година blockchain developer-и в България могат да помогнат така дори на икономиката и на благосъстоянието на държавата. А могат  да станат и повече и защо не да излезе оттук следващият Виталик, следващият Ethereum, а защо не и компания от ранга на Facebook, но в сферата на блокчейна?

Вижте още:
IT JOBS in BG: C# Developer
IT JOBS in BG: PHP Developer 
IT JOBS in BG: JavaScript Developer