За развитието на модерните технологии и пресечната им точка с медицината вижте какво споделя Калин Рахнев
Калин Рахнев е носител на сребърен медал от Международната математическа олимпиада през 1998, златен медал от провелата се същата година Балканиада и сребърен медал от Студентското състезание по математика в Лондон през 2000. Продължава образованието си в един от най-добрите университети в света - Massachusetts Institute of Technology (MIT), като се фокусира върху разработването на иновации в BioTech сферата.
На 7.03 (в Пловдив) и на 13.03 (в София) той ще изнесе лекция на тема „Кои дигитални технологии и тенденции ще трансформират медицината и здравеопазването през следващите 5 години“. Събитията се организират от Strategy+ Business Lab и ще бъдат безплатни за ученици и студенти.
Свързахме се с г-н Рахнев, за да разберем кои са водещите тенденции при развитието на BioTech сектора и в кои ниши българските предприемачи имат най-голям шанс за успех. Ето какво сподели той пред екипа на Economy.bg:
Г-н Рахнев, Вие сте завършили MIT, университет, считан за меката на най-модерните технологии. По Ваши впечатления какъв тип проекти най-много насърчава академичната среда там? За какъв тип проекти е най-лесно да се осигури финансиране?
Всякакви, разнообразието е голямо. Средата насърчава комбинирането на ръцете и ума, на инструментите и книгите, на приложното и абстрактното. Това дава възможност за анализирането и решаването на реални, а не въображаеми проблеми, както и насърчава измислянето и изпробването на нови подходи и техники. Осигуряването на финансиране е комплексен въпрос с много фактори, но независимо от местоположението по-важните са: какъв е проблемът, предложеното решение, мотивацията, екипът, рисковете и перспективите.
Кои са най-интересните проекти, по които Вие самият сте работили?
Ако изключа планинското колоездене и динамиката на двуколесните, понеже са ми слабост, може би това е ранната диагностика с по-лесно достъпни инструменти. Тези инструменти са предназначени за лична употреба, не само за клинична среда, но въпреки това събират достатъчно прецизни данни, за да може да се извлече смислено съдържание. Примерно как бременна жена с повишен риск да развие прееклампсия може да получи по-ранно предупреждение преди появата на симптоми. Ако така имаме един или два месеца преднина, тази информация е най-добре да се комбинира с подходящи интервенции, които да възстановят нарушенията в епигенетичния пейзаж и пътищата на сигнализация, за да се избегне развитието на това състояние.
Смятате ли, че в България, въпреки че няма такава материална база, могат да бъдат създавани иновативни технологии на световно ниво? Можете ли да дадате положителни примери от последните няколко години в тази насока?
Да, със сигурност могат, не всяка област е силно зависима от материалната база, тя е един от инструментите и води със себе си не само предимства, но и недостатъци. Навремето, когато българските информатици са програмирали на по-слаби компютри с по-малко памет, това е било стимул да се развият и да продобият умения, даващи им впоследствие конкурентно предимство. Така че средата може да промени малко естеството и посоката на иновациите спрямо други географски региони, но няма нужда да се опитваме да бъдем като някой друг. В момента се наблюдава смяна на фокуса на някои западно-европейски VC фондове към страни от Източна Европа, понеже тук се създават качествени идеи за бизнес. В днешно време бизнесът и маркетингът са глобализирани и приносът за успеха на един проект идва от много посоки. Ако идеята, технологията, методът са родени в България, това не гарантира, че крайният продукт ще може да бъде разпознат като измислен в България. Поне не и докато името България не започне да се асоциира с нещо, което маркетинговите отдели да могат да използват.
Според Вас кои ниши разкриват привлекателни възможности за развитие за българските предприемачи?
Области, в които България има традиционно силни индустрии, особено предлагането на дигитални решения за тези индустрии. Не са за пренебрегване и ниши, в които, въпреки липсата на сериозна материална база, има място за комбиниране и обединяване на знания и експертиза по нов или различен начин. И може би точно biotech сектора е един от тях – има огромно количество знание, информация и данни, които при подходящо сглобяване с помощта на налични или развиващи се технологии могат да са основа за полезни и успешни решения. Демократизирането на здравеопазването и все по-голямото участие на хората във взимането на решения, касаещи собственото им здраве, все повече ще расте като ниша.
От миналата година вече човечеството е свидетел на генномодифицирани бебета и дистанционно извършена операция. Какви иновативни технологии в сферата на медицината и здравеопазването очаквате да станат факт до края на 2019?
Бих насочил вниманието ни по-скоро към невидимите великани – микробиомът и микро-РНКите. Една част от микробиома, чревният, неслучайно е наречен вторият мозък и играе съществена роля в инициирането и поддържането на някои болести, а почеркът на популациите бактерии, живеещи в червата, може да се ползва при диагностика. МикроРНКите, най-малките некодиращи РНКи, регулират голяма част от процесите в организма и нивата на експресията им също служи като почерк – било то за прецизно диагностициране или като прогнозен маркер. А в комбинация с метилирането и намотаването на ДНК около хистоните се определя експресията на гените. Това са лоши новини за чакащите откриването на хапчето, билката, химията, които да обърнат, да излекуват всяка една болест. Може би е дошло времето да разберем, че всичко, което правим ние и хората около нас, оказва съществено влияние върху почерка на микробиома и епигенетичните ни регулатори. Прецизността в диагностицирането и предписването на персонализирани интервенции са много мощни инструменти, но успехът зависи и от прилагането им. Mного хора, и все повече млади, страдат от различни заболявания - автоимунни, сърдечно-съдови, високо кръвно, диабет, хронични възпаления, разчлини видове рак, различни видове деменция, депресии и безпокойства - и много от тях при навременна и подходяща намеса са обратими или пък предотвратими. Но за съжаление често пъти се предприема твърде малко и твърде късно. Тук има огромно неразработено поле за комбиниране на високи технологии с напредъка в научните изследвания, за да могат повече хора да имат по-лесен достъп до информация и медицина, базирана на доказателства.
Предстои Ви да бъдете лектор на събитие с тема „Кои дигитални технологии и тенденции ще трансформират медицината и здравеопазването следващите 5 години“ организирано от Strategy+ Business Lab. Какво ще научат от Вас участниците в събитието?
Ще се опитам да обрисувам как работят някои биологични процеси на технически език, за да имаме по-добро разбиране над биологичната част от biotech. Също така къде виждам проблеми и съответно потенциал за голямо положително въздействие върху здравето на хората, къде може би има ниши или цели полета. Как може да се използват привидните дефицити и недостигът на ресурси като предимство в разработването на нови решения. Последните години много се е говорило за по-здравословната храна и нуждата от физическа активност, но като че ли от полезрението ни излизат нуждата от чист въздух и вода, от достатъчно, но не прекалено излагане на слънце, от нуждата от почивка и пълноценни взаимоотношения за управление на стреса, от умереност за добрите и въздържание от лошите навици. Всеки от тези елементи има съществено влияние на епигенетично ниво, но синергичният ефект от всички тях има още по-силно влияние върху здравето. В наши дни не всички проблеми имат високо-технологично решение, но подходящите хора с подходящата мотивация и инструменти могат да имат съществено влияние в сектора.
