Добрата почивка е редовната почивка, категорична е Анна-Мария Пеева, бизнес треньор, психолог и NLP практик. В рамките на HR бизнес закуска, организирана от ТАУРУС Консултантс, Пеева говори за забързаното ежедневие на съвременния човек и за често липсващото звено в него – почивката. До какво води пренебрегването й, защо е опасно системното недоспиване, враг или приятел на човека е стресът? Вижте какво коментира психологът по тези и други теми пред Economy.bg.
Забравяме ли да си почиваме?
Каква е формулата на почивката?
Човек е устроен да улавя ефектите от една преумора чак когато се появят доста по-сериозни симптоми. Увлечени в ежедневието, пропускаме моментите, в които можем да разпуснем, да спрем и да се поздравим за успехите, колкото и да са малки. Формулата на почивката е промяна. Дори и едно излизане от стереотипа през уикенда е също вид отмора. Не е нужно да чакаме лятната си отпуска за това. Другото важно нещо е усещането за баланс – и работа, и интимна сфера, и духовно, и интелектуално благополучие.
Колко сън е нужен, за да сме пълноценни през деня?
Колко сън му трябва на човек и до какво води системното недоспиване?
При всеки е различно, но при повечето хората потребността от сън е между 6 и 10 часа. Като цяло е добре да си подаряваме средно 8 часа сън на денонощие. Друг е въпросът, че рядко се случва това. Още повече, че хората са различни хронотипове, които имат нужда от сън в различни часови зони („чучулиги”, „бухали” и „колибрита”).
Често се случва и работното ежедневие да ни вкара в рамки, които са в противовес с нашия хронотип. А хроничното недоспиване се отразява на метаболизма, води до състаряване, влияе на мозъка и способността му да решава задачи. Много сериозни изследвания доказват и необходимостта от кратка следобедна дрямка и че това е биологическо обусловено. Но за съжаление малко са хората, които могат да си позволят този лукс, т.нар. сиеста.
Стресът не е страшен, страшна е дозата
Приятел или враг е стресът?
Хората реагират различно на стреса. Проучванията говорят, че дори има гени, които предопределят нашата издръжливост към него. Стресът сам по себе си не е нещо страшно. В резултат на стреса ние произвеждаме адреналин, който ни помага да реагираме бързо в критична ситуация. Но когато се сблъскваме непрекъснато с такива ситуации и сме в състояние на хроничен стрес (нещо обичайно за съвременния човек), тогава отделените адреналин и кортизол вече започват да работят срещу нас. Важна е дозата – стресът може много да ни мобилизира и повиши нашата резултатност, но от един момент насетне би могъл да ни блокира или дори да ни разболее.
Един от главните разработчици на BgGPT и докторант в INSAIT разказва пред Economy.bg за възможностите на българския изкуствен интелект и как бизнесът може да го ползва