Как ще се промени животът ни в ерата на дълголетието?

Населението на Земята живее много по-дълго откогато и да било досега в историята ни. Ако тази тенденция се задържи, някои експерти предвиждат, че децата, които са родени през 2007, е вероятно да имат средна продължителност на живота от 100г. и дори повече. Какъв ефект ще има тази демографска промяна върху нашия живот обсъдиха по време на форума в Давос: проф. Линда Гратън – преподавател в London Business School, Ясухиро Сато - изпълнителен директор на най-големия финсансов холдинг в Япония, Mizuho Financial Group, Д-р Дейвид Ейгъс – проф. по медицина и инженерни науки в University of Southern California и Министърът на финансите на Канада Уилям Моно.

Графика на продължителността на живот

В голяма степен средната продължителност на живота расте, поради драстичното намаляване на детската смъртност. Едва последните години се изменя модата при продължителността на живота, т.е. все повече хора доживяват до по-късни години. Последните научни открития показват, че при всеки от нас има стволови клетки, които се „приспиват“, когато навършим 25 години и които могат да бъдат „събудени“ с помощта на медицината. Според някои от учените, използвайки потенциала на тези клетки, човешките органи могат да бъдат обновени и вбъдеще да се очаква средната продължителност на живота на човек да достигне 120г.

Типичното развитие на живота на човек минава през няколко ясно разграничими етапа: образование, работа и пенсиониране. Различни проучвания показват, че при очаквана средна продължителност на живота от 100г., при настоящия модел на пенсионно осигуряване, повечето хора ще трябва да работят до 80-годишна възраст, а това поставя множество предизвикателства.

„Думичката ‚пенсиониране‘ може да изчезне от речника ни“, коментира проф. Линда Гратън. По нейните думи хората трябва да започнат да инвестират повече с нематериални активи: в своята продуктивност, жизненост и способност да се променят. Това включва, но не се изчерпва с натрупване на ценни умения, които са търсени в съответния момент; поддържане на добро здравословно състояние и баланс между работа и отдих; създаване на правилните контакти. „По отношение на способността ни да се променяме от психологията знаем, че главните фактори, водещи до промяна у човека, са два: осъзната потребност от промяна и разнообразна мрежа от социални контакти.“, посочва проф. Гратън. „Всъщност е много трудно да се промениш, ако прекарваш цялото си време с хора като себе си. Едва когато прекарваме време с някой различен, си казваме: ‚Бих могъл да бъда като този човек“, добавя тя. Според нея технологиите изместват хората от работните им места, но същевременно ни дават и необятни възможности да се учим, като това, което трябва да се промени, е хората да започнат да се замислят повече за последствията от своето поведение в дългосрочен план.

Това мнение се споделя и от д-р Дейвид Ейгъс. „Това, което чуваме хората да казват, е колко спестявания имат. Но рядко се замислят как да съхранят здравето си. Как мотивираш един 30-годишен човек да промени начина си на живот, така че, като стане на 70 или 80 години, да се чувства по-добре? Ако се разболеете, няма значение колко спестявания имате. Няма да Ви бъде забавно. Сред факторите, които могат драстично да повлияят, са движението, здравословната диета, поддържането на мозъка във форма.“, коментира той. Според него технологиите демократизират здравеопазването, позволявайки то да бъде лесно достъпно за всички. Като пример дава случая с Анджелина Джоли, която изследва своите гени и установи, че има риск от развитие на рак на гърдата, след което се оперира. Към онзи момент услугата е струвала хиляди долари. Но към днешна дата услугата струва около 100 щ.д.. „Мисленето в перспектива запазва не само здравто на човек, но помага и на обществото в дългосрочен план.“, обобщава д-р. Ейгъс.

Социалният аспект на дълголетието е централен въпрос и за политиците и представителите на бизнеса. По думите на Ясухиро Сато се очертават четири основни проблема: намаляване на работната сила, натиск върху системата за социално осигуряване, формирането на „Сребърна демокрация“ и как да бъдат преразпределени икономическите блага. Според него е сериозен рискът да бъдат нарушени основни принципи на капитализма и обществото да се насочи към социализъм. „Макар тези проблеми да са отчетливи в Япония, те съществуват за всяка една държава независимо от моментната политическа обстановка“, подчерта изпълнителният директор на най-големия финсансов холдинг в Япония.

Според Министъра на финансите на Канада, Уилям Моно, политиците трябва да действат по две основни направления. Първото е да се стремят постоянно да насърчават квалификацията на населението си в трудоспособна възраст и второ - да предприемат стъпки и да комуникират по такъв начин, че да се справят с притеснението, което хората изпитват във връзка с пенсионирането си. В тази насока канадското правителство провежда експерименти с въвеждането на минимален базов доход, а миналата година промени и пенсионната си политика. Младите канадци сега могат да очакват след 40-годишен трудов стаж държавата да поеме близо 1/3 от издръжката им.

Ето и пълното видео от дискусията: