Как да бъдем спокойни и осъзнати в забързания свят?

Светът се движи бързо, но това не означава, че и ние трябва да правим същото. „Светът ли е така забързан, или умът ни?“ ни призовава да се запитаме Хеймин Суним, един от най-влиятелните дзенбудистки учители и писатели в Южна Корея. 

В книгата си „Нещата, които можем да видим само когато намалим темпото“ („Бард“), която излезе на 13 февруари в България, Хеймин ни показва пътя към вътрешния покой и равновесие сред задушаващото ежедневие.

Неговите напътствия за благоденствие и щастие в осем области, сред които взаимоотношенията, любовта и духовността, наблягат върху важността от създаване на по-дълбока връзка с другите и способността да бъдем състрадателни и опрощаващи към себе си. Цветните илюстрации, съпътстващи учението му, служат като успокояващи визуални паузи, които ни карат да забележим, че когато намалим темпото, светът също забавя ход заедно с нас.

Ето част от отзивите за книгата: 

„Пълна с мъдрост и любов, това е книга, която да пазим до себе си като скъп другар. Дръжте я близо до себе си. С простите си, но дълбоки послания, тя ще се превърне в проницателен приятел, към когото да се обръщате в нужда. Хеймин Суним изгражда мост между Изтока и Запада със собствената си житейска история и с книгите си.“ – Видямала Бърч, съавтор на „Вие не сте болката си“

„Забележителен наръчник как да живеем живота си с непретенциозна автентичност и съпричастност. В кратките есета и афоризми на Хейним Суним проникновенията на будизма стават част от самия живот.“ – Робърт Бъсуел, директор на Департамента по будистки учения, Калифорийски университет

„Идеална за читатели, които търсят отдих от натовареното всекидневие и неспокойните времена… Философията на Суним поражда спокойствие и увереност, близки до внушенията на поета Халил Джубран.“ – „Пъблишърс Уикли“

„Книга за нашето време, пълна с универсални истини, изразени красиво и с любов. Всяко изречение е значимо, с дълбоки корени в непреходната мъдрост.“ - Марк Уилямс

„Как да живеем истински, непретенциозно, състрадателно и ангажирано? Този забележителен наръчник с кратки есета и афоризми превръща философските прозрения в житейски истини.“ - Робърт Бъсуел, Калифорнийски университет.

Хеймин Суним е един от най-влиятелните дзенбудистки учители и писатели в Южна Корея, където книгите му са продадени в повече от три милиона екземпляра. Освен като наръчници по медитация, книгите му са популярни като незаменим помощник в справянето с предизвикателствата на всекидневието. Роден в Южна Корея, Суним отива в САЩ, за да следва филмово изкуство, но се оказва привлечен към духовния живот. Учил е в Бъркли, Харвард и Принстън и е бил обучаван за монах в Корея. Преподавал е будизъм в Хампшър Колидж в Амхърст, Масачузетс. Има повече от един милион последователи в Туитър(@haeminsunim) и Фейсбук. Когато не пътува по света, за да преподава учението си, живее в Сеул.

Публикуваме откъс от книгата, без редакторска намеса: 

Покой

Защо съм толкова зает? Когато всичко около мен се движи така бързо, спирам и се запитвам: „Светът ли е толкова забързан, или умът ми?“.

Обикновено си мислим, че „умът“ и „светът“ съществуват независимо един от друг. Ако ни попитат къде е умът ни, повечето от нас ще посочат главата или сърцето си, а не някое дърво или небето. Ние виждаме ясна граница между случващото се в умовете ни и около нас. В сравнение с огромния външен свят умът, сгушен в тялото, може да изглежда малък, уязвим и понякога безсилен. Според учението на Буда обаче границата между ума и света всъщност е съвсем тънка, пореста и в крайна сметка илюзорна. Не е вярно, че светът е обективно весел или тъжен и поражда съответното чувство у нас. Тъкмо обратното, чувствата се пораждат в ума, който проектира субективното си изживяване върху света. Светът сам по себе си не е присъщо весел или тъжен – той просто е.

Може би ще разберете по-добре това от един разговор, който имах с моя скъпа приятелка, изключително отговорна и добросъвестна будистка монахиня. Наскоро тя беше натоварена с ­построяването на дхарма зала в храма й. След като ми разказа за перипетиите около изваждането на различни разрешителни и намирането на подходящ изпълнител, наред с останалите неща, тя ми описа строежа по следния начин:

„Когато дойде време за покриване на покрива, навсякъде, където отивах, виждах керемиди. Обръщах внимание на материала, от който са направени, на дебелината им, на дизайна. А после, когато се стигна до пода, навсякъде виждах подове. Винаги се заглеждах в цвета, вида, модела и издръжливостта на един или друг вид паркет. И тогава ми просветна – когато гледаме външния свят, ние гледаме само онази малка част от него, която ни интересува. Светът, който виждаме, не е цялата вселена, а онази ограничена част от нея, която привлича вниманието ни. Само че за нашите умове този мъничък свят е цялата вселена. Нашата реалност не е безкрайният космос, а онази малка част от него, върху която сме избрали да се съсредоточим. Реалността съществува, защото съществуват умовете ни. Без ума не би имало вселена“.

Колкото повече размишлявах върху проникновението й, толкова по-смислено ми се виждаше то. Светът започва да съществува, защото го осъз­наваме. Не можем да живеем в реалност, която не осъзнаваме. Светът зависи от умовете ни, за да съществува, както и нашите умове зависят от света като субект на нашето осъзнаване. Иначе казано, нашето осъзнаване поражда света. Онова, върху което се съсредоточава умът ни, се превръща в наш свят. Погледнат по този начин, умът не изглежда толкова незначителен в сравнение със света около нас, не мислите ли?

Ние или не можем, или не искаме да знаем за всяко нещо, което се случва по света. В противен случай бихме полудели от претоварване с информация. Ако гледаме на света през лещата на ума, както прави моята приятелка, ние веднага забелязваме онова, което търсим, защото умът ни се фокусира върху него. Като се има предвид, че светът, който виждаме с мисловното си око, е ограничен, бихме могли да тренираме ума си и да избираме мъдро върху какво да се съсредоточаваме. Така ще можем да изживеем света в съответствие със състоянието на ума ни.

Като монах и преподавател в колеж, непрекъснато съм дърпан в множество и различни посоки. През седмицата преподавам и правя проучвания, а през уикенда пътувам няколко часа, за да поема задълженията си в храма на учителя си. През ваканциите графикът ми става още по-натоварен. Трябва да посещавам старши монаси, да влизам в ролята на преводач за монасите, които не говорят английски, да обикалям различни храмове за беседи относно дхарма и да намирам време за собствената си медитация. На всичкото отгоре продължавам да се занимавам с проучвания и да пиша научни статии.

Честно казано, понякога се питам дали един духовен учител би трябвало да се придържа към такъв натоварен график. Но после осъзнавам, че хаосът не е във външния свят – а единствено в ума ми. Светът никога не се оплаква колко е натоварен. Когато се вглеждам по-дълбоко в себе си и разбирам защо водя такъв натоварен живот, аз осъзнавам, че до известна степен ми харесва да съм зает. Ако наистина искам да си почина, бих могъл да отклоня поканите да обучавам. Но вместо това приемам всяко предложение, защото ми харесва да се срещам с хора, които търсят моя съвет, и да им помагам с малкото мъдрост, която имам. Да виждам другите хора щастливи е дълбок извор на радост в живота ми.

Според една прочута будистка поговорка всеки прилича на Буда в очите на Буда и всеки прилича на прасе в очите на прасето. Това означава, че светът се възприема според състоянието на ума. Когато умът е радостен и съпричастен, такъв е и светът. Когато умът е изпълнен с негативни мисли, светът също изглежда негативен. Когато се чувствате претоварени и заети, не забравяйте, че не сте безсилни. Когато умът ви е в покой, светът също е в покой.

Познаваме света единствено

през прозореца на ума.

Когато умът е шумен, светът също е такъв.

А когато умът ни е в покой, светът също е такъв.

Познаването на ума

е толкова важно, колкото опитите

да променим света.

*

Напъхвам се във вагона на метрото.

Навсякъде около мен има хора.

Мога или да се раздразня,

или да реша, че е смешно, защото не ми се налага

да се държа.

Хората реагират различно

на една и съща ситуация.

Ако се вгледаме по-внимателно,

ще видим, че не ситуацията ни тормози,

а начинът, по който гледаме на нея.

Цунамито е страшно не само заради водата,

но и заради предметите, които запраща тя по нас.

Торнадото е ужасяващо не само заради вятъра,

но и заради нещата, изкоренени и

понесени от него.

Чувстваме се нещастни не само защото се е случило нещо лошо,

но и заради кипналите ни мисли за случилото се.

*

Когато имате неприятно чувство,

не се вкопчвайте и не задълбавайте в него.

Оставете го да се носи по течението.

Вълната на емоцията естествено

ще отшуми сама,

стига да не я подхранвате,

като се държите за нея.

За да махнете загорялата храна от тигана,

просто сипете вода и чакайте.

След малко храната ще се отдели сама.

Не се мъчете да излекувате раните си.

Просто сипете време в сърцето си и чакайте.

Когато са готови, раните ви сами ще се излекуват.

*

Ако знаем как да бъдем доволни,

можем да се освободим от безкрайните си стремежи и да приемем покоя.

Ако знаем как да бъдем доволни,

можем да се насладим на времето си

с човека до нас.

Ако знаем как да бъдем доволни,

вече не сме обременени с емоционален товар.