„И дъхът стана въздух“ от Пол Каланити e най-добър мемоар за 2016 според читатателите в Goodreads
Една от най-добрите книги за 2016 според The Washington Post и The New York Times излиза в България. Това е „И дъхът стана въздух“ от Пол Каланити („Сиела“). Книгата е носител на номинация за книга на годината Waterstone и най-добър мемоар за 2016 според читателите в сайта Goodreads.
„Но макар да не знаех какво искам, бях научил нещо – нещо, което не бях открил у Хипократ, Маймонид или Ослър: задачата на лекаря не е да спаси задължително пациента от смъртта или да го върне към предишния му живот. Не, тя е да приеме под крилото си болния и неговите близки, когато животът им се разпада, и да работи с тях, докато те се изправят отново на крака и открият какво осмисля живота им.” - Пол Каланити
Пол Каланити се отдава на неврохирургията, защото е запленен от „непримиримия ѝ зов за съвършенство и хармония“. Първоначално той не желае да се занимава с медицина заради постоянните отсъствия на баща му, също нервохирург. Защитава магистърска степен по история и философия на науката в Кеймбридж, а защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман. Но лекарското призвание постепенно се оказва най-прекия път за намирането на смисъл в съществуването. Призванието му като лекар го движи напред, докато един ден животът на младия Каланити не започва да изтича между пръстите и той се оказва неспособен да спаси самия себе си.
Именно преходът от авторитетен и защитен от престилката си неврохирург в болен и беззащитен човек превръщат автобиографичната книга в забележително четиво, което поставя редица философски и етични въпроси. Като пациент, изправен пред смъртта, Каланити успява да разграничи лишеното от емоция кариерно развитие от призванието и нравствения дълг на лекаря и осъжда неподатливостта на професионалистите към страданието на своите пациенти и управлението на здравеопазването като индустрия без никакво морално измерение.
„Всички животи имат еднаква стойност. Но понякога смъртта е особено жестока. Тази книга ме остави облян в сълзи.” - Бил Гейтс
„И дъхът стана въздух” е лишен от сантименталност и изопачаване разказ в стила на „Отиде една жена при лекаря”. Директно и прямо, с чувство за хумор, Каланити успява да заплени, искрено да трогне и да даде утеха на читателите. Проницателните описания на привикването на едно семейство към фаталната диагноза и на битката с неуморния ход на препускащото време превръщат този мемоар в много повече от история за срещата със смъртта, а за борбата с нея, за приемането ѝ и за извървяването на пътя докрай с високо вдигната глава.