Защо трябва да дефинираме страховете си?

Преди да стане известен с бестселъра си  „4–часовата работна седмица“, Тим Ферис дълго време се лута в търсене на онова, което иска от живота. През 2004 се случват две събития, които го отвеждат до повратна точка в живота, разказва Тим на сцената на TED във Ванкувър. Един от най-близките му приятели умира внезапно от рак на панкреаса, а връзката му се разпада, след като приятелката му го напуска заради дългите часове, които прекарва в работа. По това време Тим развива първия си бизнес с хранителни добавки и работи над 14 часа на ден, използва стимуланти, за да остане буден, и успокоителни, за да заспи. „Това беше катастрофа - признава той. Чувствах се напълно в капан.“

Тогава решава да си купи книга за опростяване на живота, в която да потърси отговор. В нея попада на цитат от  древния римски философ Сенека, който дълбоко резонира с неговото състояние: „Ние по-често страдаме от въображението си, отколкото от действителността“. Това го подтиква да започне да чете „Нравствени писма до Луцилий“ и се натъква на едно упражнение на философа, наречено premeditatio malorum („преднамереност на злините“). Простичко казано, това означава подробно визуализиране на възможно най-лошите сценарии, от които се страхуваме и които ни пречат да предприемем действие. И едва тогава ние вече можем да предприемем действие и да преодолеем тази парализа. 

Ферис прави някои малки корекции в това упражнение и му дава по-достъпно име - страхополагане, подобно на целеполагане. С негова помощ Ферис се връща на пътя към успеха и за да е сигурен, че е там, продължава да го прави най-малко веднъж на три месеца. 

За да направим това упражнение, са ни нужни само три листа и химикал. Техниката изисква да осъзнаем дълбоко нашите страхове и да ги опишем подробно. Състои се от три лесни стъпки: 

1. Вземете първия лист хартия и го разделете на три колони: „Дефиниране“, „Предотвратяване“ и „Поправяне“.  Изяснете страховете си и всичко, което ви плаши и безпокои. Това може да е приключване на връзка, искане на повишение, напускане на работа, стартиране на компания и т.н. В първата колона избройте всички лоши неща, които може да си представите, че ще се случат, ако предприемете тези стъпки. Например: „Ако напусна работа, ще ...“. В тази колона избройте от 10 до 20 неща. В следващата колона избройте какво може да направите, за да предотвратите тези неща, а в третата – как може да поправите щетите, ако най-лошият сценарий се случи, и към кого може да се обърнете за помощ.     

2. На втория лист хартия отговорете на въпроса: „Какви ще са ползите от опита или постигането на частичен успех?“. Отделете 10-15 минути за това. 

3. На третия лист пресметнете колко ще ви струва бездействието. Това според Тим е най-важната част на упражнението. Пресметнете какви разходи за липсата на действия ще платите (емоционални, физически, финансови и т.н.) в рамките на 6 месеца, 1 година и 3 години. Хората сме много добри в обмислянето какво може да се обърка, ако направим нещо ново, като например да поискаме повишение. Но дори и не подозираме за огромните разходи, които ни костват запазването на статуквото и бездействието.