Какво се счита за добри маниери в арабските страни?

Различни страни, различни обичаи? В действителност много от нормите на познатия ни етикет важат навсякъде по света.  Но в някои страни действат и допълнителни правила, които е добре да следваме. Така например в САЩ можете много по-непринудено и лесно да установите контакт, отколкото в страни като Япония или Китай. В Южна Америка се отдава по-голямо значение на гостоприемството и сърдечността. До деловата част се стига едва след многобройни лични разговори и служебен обяд.

Ако ни предстои пътуване, е добре е да знаем, че поведенческите маниери, които се ценят в определени страни, в други се смятат за недопустими. В бестселъра „Етикет за всеки ден“ („Софтпрес“), която неотдавна излезе на българския пазар, посочват какви са особеностите на добрите маниери в различните страни по света.

Вижте какво е добре да имате предвид, ако ви предстои пътуване в арабските страни: 

Характерен за всички арабски страни е ислямът. Това се усеща и в деловия живот. Докато при нас не се работи в събота и неделя, в Близкия изток четвъртък е аналогичен на нашата събота, а петък – на неделя. Имайте го предвид при среща с клиенти и партньори. 

Поздравът е с ръкостискане. По-дългото задържане на ръката се смята за знак на симпатия. 

Делови отношения

Отделете време и не бързайте – така може да се характеризира нагласата за служебни разговори тук. Често симпатиите решават дали ще има сделка. Визитните картички се дават с дясната ръка, лявата се смята за нечиста. За емоционалния стил на арабите при водене на преговори заседателните помещения в офисите са прекалено неутрални. Затова те предпочитат кафенета или ресторанти. Времето тук не е така важно, както в Европа.  

Тук са необходими много време, търпение и съобразяване с партньора. Преговорите трябва да протичат така, че накрая всеки да има печалба и да се чувства победител.  Разговорите често се водят в спокойна обстановка на хотели и ресторанти. При яденето и пиенето също има своеобразни правила. Яде се само с дясната ръка. Не забравяйте да измиете ръце преди и след хранене. Ако сте се нахранили, оставете една хапка в чинията. Това показва, че вече сте сити. Алкохолът е табу. Може да го срещнете само в менютата, предлагани в туристически дестинации, специално за чужденци. Ориентирайте се по това, какво поръчва партньорът ви. Ако желае да пие кафе, значи скоро смята да приключи. 

В големите градове и международните хотелски вериги в цените е включена 10% такса за обслужване. Ако това не е така, дайте приблизително 10% бакшиш. В Египет например това се очаква и за най-дребните услуги. Бакшишът се приема добре навсякъде. Изисква се много такт, ако сте решили да снимате някого, особено жени. Обезателно поискайте разрешение. Това правило съществува навсякъде по света, но в арабските страни трябва да сте особено внимателни. Знаците на внимание, както похвалите и изказването на възхищение, се харесват на всички. Критиката трябва да се формулира възможно най-дипломатично. Честта е над всичко, а критиката се възприема лично – засяга честта. 

Кога не е необходимо чувство на такт? 

Никаква деликатност не е нужна, за да отблъснете твърде нахалните търговци. Често те „случайно“ говорят няколко думи на вашия език и „случайно“ имат познати и роднини, които учат или работят във вашия град. По тази причина ще ви поканят в магазина си на чай и ще ви предложат многократно по-скъпи стоки уж като „изгодни сделки“. Отказвайте категорично и ясно. В краен случай кажете „маалеш“. На арабски това означава, че нищо няма да се получи, защото не е писано от съдбата.

Има неща, за които не бива да се говори, за да не се стигне до недоразумения. Такива теми са политика и религия, както и посещението на религиозни места и религиозни институции. В Иран не се говори за музика и литература, идваща от Запада. Консумацията на алкохол е забранена във всички арабски страни. 

„Шейх“ или „шейк“ е уважително обръщение към богат, влиятелен или възрастен човек. Към министрите се обръщат с „Ваша Светлост“. За всеки случай разберете с кого ще си имате работа. 

Изключението Израел

Класически пример за противоположност на казаното за Близкия изток е Израел. Тук преговорите са водят както в Европа – целенасочено и директно. Бързо се стига до съществената част, спазва се дневният ред и договореностите се оформят писмено. Почивните дни обаче са различни. Шабатът започва в петък вечер, щом залезе слънцето. Залез слънце в събота бележи неговия край. Ето защо петъкът е половин работен ден. В особено топлите дни мъжете не носят вратовръзки (както в Гърция).