За свещите и влаковете или къде се крие щастието на датчаните?

Защо датчаните са сред най-щастливите хора в света? На отговора на този въпрос посвещава живота си датчанинът Майк Викинг. Преди да се впусне в изследване на щастието, Майк има престижна и добре платена работа. Когато обаче един от неговите най-добри приятели и ментори умира на 49, а на същата възраст преди години си отива и майка му, Майк започва да се пита: „Ако човек живее само до 49, как ще прекара живота си? Дали би работил нещо, което е стабилно и добре платено, но към което не изпитва особена страст? Или ще създаде нещо свое?“.

Решава да направи последното. Напуска работа и основава Институт за изследване на щастието в Копенхаген. Резултатите от изследванията си събира в „Малък наръчник по хюга“, която се превърна в световен бестселър, както и във втората си книга - „Малък наръчник по люка“, която излезе наскоро в България и която лично Майк представи пред българска публика по покана на издателство „Хермес“.

„Интересно е да се види как книгите повлияват на хората и как малки промени в ежедневното поведение могат да доведат до големи промени в живота ни“, каза Майк и дава пример със

свещите... 

„След като написах първата си книга, разговарях с един канадец. Тези, които са я прочели, знаят, че  в „Малък наръчник по хюга“ основно става въпрос за свещите. След като завършва книгата, канадецът купува свещник и започва да пали свещи на вечеря. Тогава и тримата му синове започват да се шегуват с него и да го питат: „Защо палиш свещи, тате, да не би да искаш да прекараш романтично време с мама? Да се оттеглим ли?“. Но с течение на времето момчетата сами започват да палят свещи, атмосферата на вечеря се променя и семейството се задържа повече време заедно около трапезата. За мен това е добър пример как малките промени могат да повлияят на начина, по който правим нещата ежедневно.

Използвам науката като основа, но реалните истории са тези, които я правят достъпна за по-голям брой хора. Опитвам се да намеря хора, които въплъщават данните. През последните 5 години събирам данни за щастието, но също така събирам и примери с хора, които представям в последната си книга - „Малък наръчник по люка“.“

Дания не притежава монопол върху щастието...

Нещо, в което французите са добри, е култът към храната, даде пример Майк. Те отделят най-много време за хранене в сравнение с всички останали европейци. „Това се дължи както на богатия избор от храна, съставки и вино, но и на това, че обичат храненето и го възприемат като социална дейност. В Бутан пък има друго интересно нещо – тяхната образователна система. Бутанците не учат децата само на академични умения, но и на житейски. Учебният ден започва с умствено упражнение по пречистване на съзнанието, благодарение на което показват добри резултати в училище.“

В „Малък наръчник по люка“ Майк Викинг се шегува и за

начина, по който хората възприемат Дания.

Като например, че в Копенхаген хората свършват работа в 15:00 ч. и че по улиците раздават безплатно лего. Както и че преди 5 години един влак закъснява с 5 минути и хората получават официално извинение от министър-председателя и дизайнерски стол по техен избор. „Разбира се, това е шега... Но един журналист от „Ню Йорк Таймс“ ми писа с питане дали това наистина се е случило. Отговорих му: „Не, това е шега, в Дания влаковете никога не закъсняват.“