Отговорът на този и други въпроси за сложната връзка между хората и технологиите търси романът „И аз съм Рейчъл“ от Кас Хънтър
Хитови продукции от малкия и големия екран като „Black Mirror”, „Ex Machina”, „A.I.: Изкуствен интелект“ и „Тя” събудиха апетита за провокиращи, нестандартни и силни истории за близкото бъдеще, което може би е по-близо, отколкото очакваме. За сложната връзка между хората и високите технологии – взаимоотношения, за които все още не сме, а трябва да сме готови...
Тази вълна в киното и телевизията, която набира все по-голяма популярност, заля и литературата.
Романът „И аз съм Рейчъл“ от Кас Хънтър, който излезе на български в началото на юни с логото на ИК „Кръгозор“, е в крак с тази тенденция. Нестандартна и емоционална история за семейството, за любовта и загубата. И за моралните дилеми на утрешния ден, когато андроиди, неразличими от хората, ще живеят с нас и ще ни надминават по интелект и съвършенство.
Още преди да излезе на английски език правата на книгата са продадени в над 13 страни, а правата за филмиране - в Китай – една от водещите страни в научно технологичната сфера.
За разлика от други сюжети, които представят роботите като опасни и застрашаващи човечеството, в романа „И аз съм Рейчъл“ подходът е съвсем различен. Кас Хънтър предлага топла, емоционална човешка семейна драма, която преплита добре познатия мотив за загубата на любим човек с необичаен развой на събитията.
Рейчъл и Ейдън вярват, че любовта им ще е вечна.
Тя е брилянтен учен, посветен на развитието на изкуствения интелект. Той все още е влюбен в нея както в началото на брака им и би направил всичко за щастието на съпругата си и на дъщеря им Клоуи.
Когато Рейчъл внезапно загива, животът на семейството се променя драстично...
Рейчъл вече я няма, но им е завещала проекта на своя живот – Ай Рейчъл - подарък, който те са принудени да приемат в дома си...
Ай Рейчъл е точно копие на Рейчъл. Има нейното лице, височина и фигура, говори като нея, има нейните изражения. Може да направи любимия сос на Клоуи и да я изслуша. Може да прегърне Ейдън, когато плаче. Може да се шегува и да бъде по човешки топла.
Но не е Рейчъл...
Трогателна и провокативна, историята оставя след след себе си много въпроси:
Как Ейдън и Клоуи ще приемат присъствието на Ай Рейчъл в дома си?
Възможно ли е робот да замени любим човек и да помогне на близките му да преодолеят загубата?
Какво ще стане, ако хуманоид може да бъде безкрайно търпелив и учтив – повече от всяко човешко същество? Ако може да каже всичко, което един човек не би искал или би се боил да изрече?
Ще остане ли Ай Рейчъл само един експеримент, или ще се окаже нещо повече?