Какво ни кара да поемаме риск?

Обичате ли да рискувате? Склонността към поемане на риск обикновено се смята за някаква личностна характеристика, която или носим по рождение, или не. Множество проучвания обаче показват, че това не е съвсем така. В действителност причините за нашия апетит към риска са много по-комплексни. Вижте какво казват различни учени по въпроса:

1. Колкото по-щастливи се чувстваме, толкова по-голяма е вероятността да рискуваме. „Когато се чувстваме щастливи, рискуваме повече, тъй като ставаме по-доверчиви и щедри“, твърди професор Норена Хертц от University College London.

2. През лятото рискуваме повече. Слънцето повишава апетита ни към риск. Учените са установили, че колкото по-къс става деня, толкова по-резервирани към риска ставаме. Това ще рече, че като цялото е по-вероятно да направим нещо рисково през пролетта и лятото, отколкото през есента и зимата. 

3. Все пак има гени, които предопределят склонността към риск. Според Камелия Кухнен, професор по мениджмънт в Kellogg, два вида гени (5-HTTLPR и DRD4) предопределят склонността ни да поемаме финансов риск. „Ако притежавате „дългата“ версия на DRD4, вие сте склонни да поемате с 25% повече рискове спрямо останалите хора“, обяснява тя. 

4. Хората, които обичат да стоят до късно, правят по-рискови неща. Според проучване на Stanford хората, които си лягат по-късно и спят до по-късно, са по-импулсивни и съответно по-отворени към поемането на рискове.  Друго проучване по темата – на University of Chicago, установява, че това се отнася по-скоро за жените, но не и за мъжете.

5. Мъжете рискуват повече от жените? Зависи. „Мъжете като цяло са склонни да поемат финансови рискове, но жените поемат повече социални рискове. Към последните например спадат неща като преместването в нов град, стартирането на нова кариера през 30-те или подхващане на деликатна тема по време на делова среща“, обясняват авторите на проучване, публикувано в Current Directions in Psychological Science.

6. Опитът има значение. Усещането за риск зависи от рисковете, които сме поемали до момента. Или колкото повече опит с рискови ситуации имаме, толкова по-малко рискови ни се струват те. „Колкото по-често напускаме зоната си на комфорт, толкова по-толерантни към риска ставаме“, обяснява Марги Уарел, популярен коуч в областта на риска. Ако сте свикнали да поемате рискове, ще поемате и занапред. 

7. Трудностите повишават апетита ни към риск. Понякога изживяването на много силни емоции или някакъв ужас също може да ни тласне към повече рискове, твърдят учените.  Те доказват също, че като цяло хора, които са били жертва на дискриминиране, отхвърляне, осмиване или някакъв друг вид социална изолация или натиск, са по-склонни да рискуват.