Какви са тенденциите при възнагражденията на топ мениджмънта в България?

Ирена Бушандрова, Директор за България, Pedersen & Partners (вляво), и Борислава Неделчева, Специалист подбор в компанията

Средно 1.4 милиона евро годишно получава топ ръководител в голяма световна корпорация според проучване на компанията за подбор на управленски кадри Pedersen & Partners. Средното годишно възнаграждение на топ мениджър в голяма компания в България възлиза на 72 200 евро. Страната ни е на едно от последните места.

Защо това е така, с колко нарастват възнагражденията на топ ръководителите в България и по света и какви са очакванията за 2015?  Вижте какво коментираха по тези и други въпроси пред Economy.bg Ирена Бушандрова, Директор за България, Pedersen & Partners, и Борислава Неделчева, Специалист подбор в компанията. 

Откога се провежда проучването, колко компании се включиха тази година глобално и от България и от кои индустрии?
Ирена Бушандрова: Проучването се провежда от около две години. Към нашия екип в Австрия преди около 2 години се присъедини консултант, който има дългогодишна експертиза в сферата на възнагражденията и проучването се ръководи от него. През 2014 обхвана 330 глобални компании – най-големите работодатели в света. Те са от най-различни индустрии – фармацевтични, от сектора на бързооборотните стоки, ИТ, производство и т.н. В проучването е взета информация и от около 60 български компании. 

Каква беше 2014 по отношение на възнагражденията на топ мениджмънта? Наблюдава ли се някаква нова тенденция, ако сравним годината с предходните?
Ирена Бушандрова: Проучването показа, че темпът на нарастване на заплати намалява. Ако сравним 2012 спрямо 2013, когато сме правили подобно проучване, средногодишното възнаграждение на топ мениджъри се е увеличило с 5.5% в световен мащаб. Сега средният процент е 3.5, т.е. има леко забавяне. И съответно в България няма как да не бъдем засегнати от общите тенденции. Не виждаме забързване на увеличението на възнагражденията на топ мениджърите. Тенденцията е стабилно към леко намаление в сравнение с преди 5 години. Преди 2008 заплатите са се увеличавали средно с 6%, 8%, 10%, а в определени случаи и с повече, докато сега темпът на нарастване е забавен. 

На какво се дължи това?
Ирена Бушандрова: Общата икономическа картина няма как да не влияе. Компаниите гледат разходите си за персонал под лупа, опитват се да спестят разходи и това неизбежно се отразява на общия процент на нарастване на възнагражденията. Като под възнаграждения разбираме целия пакет на компенсация - базисната заплата плюс останалите елементи от пакета, като бонус, опции, служебна кола и т.н.

Смятате ли, че забавянето на темпа на нарастване ще продължи? Какви са очакванията за 2015?
Ирена Бушандрова: Да, доколкото разговаряме с наши клиенти и ги питаме какво предвиждат по темата за възнагражденията през 2015. Те са по-скоро скептични, т.е. не очакват някакъв драматичен ръст. За 2015 очакванията са ръст в същите рамки – 3-4%. Ще има ръст, но в нивата, които наблюдавахме през 2012, 2013 и 2014. Това важи глобално и за България. Компаниите ще продължат да гледат разходите си под лупа. 

Борислава Неделчева: За съжаление нямаме някакви данни или наблюдения за драстичен ръст през 2015. Ръстовете ще са в рамките на досегашните. 

Къде глобално се отчита най-голям ръст на възнагражденията на годишна база - в кои държави и при кои компании? Каква е картината в България?
Ирена Бушандрова: Според нашето проучване, което е обхванало около 1 700 мениджъри в 17 страни, най-голям ръст има в т.нар. развиващи се пазари. Държави като Турция, Русия, Индия. Там се забелязва най-сериозен скок във възнагражденията, докато в Западна Европа трендът не е така активно нагоре.  Относно индустрии – не можем да кажем коя регистрира най-голям ръст глобално. Нашите наблюдения за българския пазар показват, че ИТ секторът е много динамичен откъм възнаграждения и ръстовете са по-големи от средните, които наблюдаваме в другите сектори. 

А имате ли наблюдения в кои сектори и страни възнагражденията са най-високи?
Ирена Бушандрова: Традиционно преди се говореше за банковия сектор и че банкерите са най-платени.  Но не са само те – такива са мениджърите в сектора на бързооборотните стоки, ръководителите на големи организации с производство в България, ръководителите на най-големите бизнеси в България и др. Можем да кажем, че възнагражденията в София по наши изчисления са средно с 20-30% по-високи от тези в провинцията. Тук е любопитно да споменем, че в Австрия тази разликата е само 10%. 

Борислава Неделчева: Заплащанията като цяло са по-високи в западноевропейските държави и Америка, без да се отчита толкова голям ръст, както в нововъзникващите пазари. Но пък като абсолютна стойност компенсационните пакетите са по-големи. 

Смятате ли, че ако ръстът в развиващите се пазари продължи с тези темпове, скоро възнагражденията ще се изравнят?
Борислава Неделчева: Не можем да кажем със сигурност, но това, което виждаме, че в тези държави бизнесът се развива, има повече търсене на кадри, компаниите се разрастват, навлизат нови компании. От тази гледна точка тенденциите са положителни, но е трудно да прогнозираме как биха се развили нивата на заплащане през следващите години. 

Според резултатите възнагражденията на топ мениджмънта в България е едно от най-ниските в сравнение с други държави. Например в Румъния получават с около 30% по-високи възнаграждения горе-долу. На какво се дължи основно тази разлика?
Ирена Бушандрова: И ние сме се питали на какво се дължи това. Като международна компания ние работим и по проекти извън страната. Аз съм имала опит с набиране на мениджърски кадри в Румъния и Украйна. По време на интервютата с кандидатите определено прави впечатление, че нивата на текущите и желаните от кандидатите възнаграждения  са по-високи от България. Нормално е да са, тъй като сравняваме икономики. БВП на Румъния е около 190 милиарда долара, а на България е около 55 милиарда долара. Мащабът на пазара говори сам за себе си.  Компаниите, които присъстват, са много повече, пазарът на труда е много по-конкурентен. Факторите са много. 

Бонусите са ключова част от общото възнаграждение. Как се промениха критериите и успяват ли да се постигнат заложените таргети?
Ирена Бушандрова: Бонусите са важен елемент, за да могат да стимулират по-добри резултати. Разбира се, те не са самоцел и не се прилагат за всички функции. Най-често срещани са при търговски и маркетингови позиции и по-рядко при позиции, свързани с операции и производство. Не можем да кажем как са се променили критериите през годините, но мениджърите, с които работим, казват, че си получават бонусите. Те могат да достигнат до 50% от възнаграждението, като все повече компаниите вземат предвид не само индивидуалния резултат, но и комбинация от фактори, като общия резултат на екипа и меките умения. Гледа се не само финансовият резултат, а също и как се справя той с управлението, мотивацията и развитието на хората. В България бонусите се движат средно между 20-30%, а понякога достигат и до 50%.