Ираван Хира: За да получиш, първо трябва да дадеш

На 25 февруари 2015 Българският форум на бизнес лидерите (БФБЛ) ще връчи за 12-та година Наградите за отговорен бизнес. Целта им е да популяризират дейностите на компаниите с най-сериозен принос към корпоративната социална отговорност в България и да насърчат останалите фирми да развиват активна социална политика.

Увеличава ли се значението на социалната отговорност за компаниите в България и защо за Българския форум на бизнес лидерите е важно да отличат именно тези проекти и каузи, разговаряхме с председателя на форума и генерален директор на „Хюлет-Пакард България“ Ираван Хира.

Г-н Хира, нараства ли значението на социалната отговорност за компаниите в България?
Да, определено. Хубавото е, че бизнесът вече осъзнава, че корпоративно социалната отговорност е нeразделна част от дейността на компаниите. Другото, което забелязваме, е, че компаниите усещат положителното въздействие на корпоративно социалната отговорност, виждат резултатите и как това помага на цялото общество.

Българският форум на бизнес лидерите ще връчи Наградите за отговорен бизнес за 12-та поредна година. Увеличават ли се компаниите, които участват с проекти в конкурса?
Да, мога да кажа с радост, че тази година за пореден път се запазва тенденцията за ръст. Имаме над 10% ръст на компании, които са се включили в различните категории. Това е добра новина.

Традиционно се приема, че социалната отговорност е застъпена предимно в големи международни компании. Разширява ли се обхватът на компаниите, които участват в конкурса? Например има ли по-малки или чисто български компании?
Това също е добра новина. Ако преди 12 години, когато стартира този конкурс, повечето компании, да не кажа почти всички, бяха международни или такива, които имат традиции в корпоративно-социалната
отговорност, то вече мога да кажа, че повечето са български компании, с български собственици и не е задължително това да са големи компании. Т.е. да правиш добро и да си ангажиран е присъщо на всички, без значение на произхода ти и каква е собствеността ти.

БФБЛ ще връчи тези награди за 12-та поредна години. Какво се промени за този период в България?
Дори на пръв поглед промяната да не е толкова съществена, тя е там. И може би защото се случва постоянно, ние свикваме с нея. Давам няколко факта – 2003 година, когато конкурсът стартира, компаниите или по-скоро проектите, с които кандидатстваха, бяха под 20. Ако трябва да съм точен – 18 проекта. Разбира се, това беше първата стъпка. Тогава бяха четири категории. Две години по-късно категориите нараснаха на шест - „Инвеститор в обществото”, „Инвеститор в знанието”, „Инвеститор в човешкия капитал и условията на труд”, „Инвеститор в околната среда”, „Маркетинг, свързан с кауза” и „Най-добра социална политика на малко и средно предприятие”.

За тези 12 години ние имаме над 600 проекта и над 100 компании. И тук следва да отговаря една скоба:  това не означава, че само 600 проекта са се случили в държавата. Случват се много повече, но хубавото е, че компаниите все повече се осмеляват или по-скоро осъзнават необходимостта да покажат проектите си, така че да заразят с положителния си пример и другите.

В конкурса може да участва всяка компания, не е задължително да е член на БФБЛ, нали?
Да, конкурсът е отворен. Няма никаква ограничения. Всеки може да участва, без значение на размера, собствеността или дори кампанията, с която иска да кандидатства.

Има ли компании, които традиционно участват?
Да. Мога да кажа, че това е друга тенденция, която забелязваме през тези 12 години. Ако в началото ангажираността към обществото беше на базата на някаква кампанийна програма, то вече се наблюдава промяна. Бизнесът осъзнава, че това е инвестиция в обществото. Това, което ние забелязваме, е инвестиция – дългосрочни проекти, а не кампанийни проекти.

Кои са основните мотиви компаниите да инвестират време и ресурси в социална отговорност?
Първо, осъзнаването на бизнеса, че бизнесът може да допринесе положително за промяната на обществото, развитието на икономиката и създаването на устойчива платформа. Това е първото нещо. Другата мотивация, наред с резултатите, които се виждат, е ангажираността на самите служители. Защото когато компанията показва, че иска да дарява добро и не гледа само себе си, а и другите, особено тези, които имат нужда от помощ, тогава наистина служителите са много по-ангажирани. Не на последно място, това се забелязва и от клиентите. Всеки би искал компанията, с която работи, да има едно нормално, човешко лице. Това са все положителни неща, които се наблюдават, когато правиш добро и инвестираш в добро.

Считате ли, че служителите са отворени и реагират позитивно към тези инициативи, или по-скоро ги приемат като задължение, в чийто смисъл не са съвсем убедени?
Напротив. Считам, че служителите до голяма степен са двигателят. Мениджмънтът на една компания - да, може да подкрепи дадена кауза с ресурси, идея или посока, но ако служителите не се ангажират, то няма да има душа, няма да има енергия в тази кампания. Тя просто ще мине и ще отмине. Това, което наблюдаваме, е, че кампаниите са успешни именно заради ангажираността на служителите. Кампаниите са продължителни именно заради това, че служителите искат не само в определен момент да помогнат, а да продължат да помагат. Друга тенденция, която наблюдаваме.

Когато служителите знаят, че компанията е отворена за подобни проекти, служителите стават инициативни?
Абсолютно. Разбира се, оттук нататък ръководството на тези компании трябва да намери начини да поощрява едно такова поведение, и то невинаги само материално. Така се вижда човешкото лице. Миналата година например, когато бяха наводненията, в много от компаниите, още преди мениджмънтът да се организира, служителите проактивно и сами казаха: „Дайте да помогнем, да окажем съдействие на хората, които имат нужда!“.

Увеличават ли се бюджетите, които се отделят за социална отговорност?
Ако трябва да отговаря конкретно – да. Но не е това, което има значение. Дори в нашия конкурс ние не мерим бюджета. Това е едно от последните неща, на които обръщаме внимание. Най-важното, когато правиш добро, е по-скоро да има желание и воля това да е устойчиво. Критериите, които сме поставили, и нашето жури, което е съставено от много интересни и авторитетни личности от публичния сектор, неправителствения сектор, академичните сфери, са първо, доколко една кампания или проект са устойчиви във времето. Второ, доколко този проект е подкрепен и каква е ангажираността на служителите. Третата точка е какво е партньорството на този проект. Хубаво е, когато дадена компания развива проект, но ако към тази компания се включат и други компании или неправителствени организации, това дава още по-голям тласък. И не на последно място, какво е въздействието върху обществото. Това са основните критерии. Както виждате, бюджетът и ресурсите имат значение, но не се оценяват.

Тази година в коя категория има най-голяма конкуренция?
Традиционно най-много проекти има в областите, където се усеща най-голяма пропаст между сегашното състояние и това, което ние искаме - като граждани и като бизнес, да видим. Разбира се, „Инвестиции в обществото” и „Инвестиции в образование” има най-много проекти. Тенденцията, която наблюдаваме обаче е, че имаме двойно по-голям ръст в категорията за най-добра социална политика на малко и средно предприятие. Независимо, че те имат много по-лимитиран ресурс, от гледна точка на служители, финансов и възможности като цяло виждаме, че там двойно, почти 100% се увеличават проектите. Друга положителна тенденция е, че има увеличение на проектите в „Маркетинг свързан с кауза” – т.е. компаниите отделят  маркетинг средства не за своите продукти, а инвестират, за да подкрепят тази кауза, за да може обществото да я подкрепи също.

Като председател на БФБЛ какво бихте казали на компаниите – защо да инвестират в социална отговорност?
Най-хубаво е правилото, което казва: „За да можеш да получиш и съответно да получиш добри резултати, трябва да дадеш”. Бизнесът много добре осъзнава, че за да има резултати, трябва да се инвестира – в нови мощности, в ресурси, в хора. Така по-същия начин бизнесът забелязва, че не може да бъде самотен остров на благоденствието. Ние не сме сами. Наистина, за да може всеки да е успешен и бизнесът да е устойчив, трябва да се инвестира, да се подпомага и подобрява средата, в която работим и живеем. По този начин инвестиции в обществото и средата са може би дългосрочни инвестиции и почти на 100% гарантират успех. Така че дайте да даваме и да правим добро. Задължително то ще се върне с двойно по-голяма енергия към нас и ще ни помогне бизнесът ни е да е по-успешен.

Мислите ли, че започва промяна в нашето общество, и виждате ли го около себе си все по-често?
Разбира се, промяната не става много бързо и може би затова не се забелязва, но тенденцията е, че вече почти не забелязваме област, която да има нужда от помощ и бизнесът да не е ангажиран, така че виждат промяна.  Българският бизнес започва все повече да има, ако мога така да го кажа, почтено, етично поведение. Става масова практика и оттук следва логичният извод, че все повече компании се ангажират социално да помагат на това общество. Тенденцията е положителна, малко бавно става, но затова сме ние, за да подкрепяме. За да организираме тези конкурси, за да се популяризират най-добрите практики. Конкурсът, разбира се, ще има статуетки, награди, но целта е да дадем признание на тези компании и да споделим техния принос и техния пример, как те могат да бъдат полезни.