четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    14113 прочитания

    Как да вземем решение?

    Да се доверяваме ли на инстинктите си, как да се преборим с колебливостта и да не се поддаваме на емоциите си, споделя Янко Михайлов - международен експерт по комуникации
    11 май 2015, 15:24 a+ a- a

    „Не съм дал в моя успех никакъв шанс на случайността!”. Думите са на световноизвестния дизайнер Пиер Карден, с когото в продължение на девет години е работил българинът Янко Михайлов.

    Днес Янко Михайлов е професионален коуч, експерт по комуникация и мениджмънт, който помага на хората да вземат решения, приложими веднага. Той работи и живее от 25 години в Париж. Специализирал е „Бизнес икономика“ („АгроПариТек“) и „Процеси на вземане на решения“ (Университет Дофин – Париж). Лицензиран водещ на Дейл Карнеги – Париж от 2004.

    Срещнахме се с него по време на посещението му в България, за да ни разкаже кои са най-честите грешки, които допускаме при вземането на решения, да се доверяваме ли на инстинктите си, как да се преборим с колебливостта и да не се поддаваме на емоциите си, когато трябва да вземем решение.
    Кои са най-честите грешки при вземане на решения?

     

    Г-н Михайлов, Вие имате богат опит като консултант не само в България, но и в различни държави. Какво показват Вашите наблюдения – кои са най-честите грешки при вземане на решения?
    Има различни видове решения, в най-различни ситуации. Но ако трябва да обобщим – вземането на решение е компромис на база на наличната информация спрямо целите, които си поставяме.  От тази гледна точка може да се каже, че грешките са изцяло свързани с информацията, с която разполагаме, и способността ни да я разберем.  Ще ви дам пример. Търговски представител или търговец, който вместо да се заинтересува и да задълбочи своята представа за нуждите на своя клиент, той започва да директно да предлага. Търговецът взема решение, но това не е задължително да е добро решение, тъй като клиентът не търси този продукт или услуга. От тази гледна точка е грешно решение, защото не постига резултат. Това е нещо стандартно от ежедневието, хората го правят съвсем спонтанно, по инерция. По същия начин един стартиращ предприемач, който е абсолютно уверен, че ще успее, и гледа само позитивните страни. В  този случай рисковете са той да не си зададе достатъчно въпроси относно възможностите за неуспеха от това, което предприема. Много хора започват да се занимават с неща, които не разбират и дори мислят, че ще успеят. Това е голям риск.

    Има редица проучвания, които сочат, че всъщност подсъзнанието ни решава и първите, инстинктивните решения се оказват най-правилни. Съгласен ли сте с тази теза, или  по-скоро считате, че е по-добре едно решение да е добре обмислено, да се огледат всички възможности и внимателно да се избере?
    От една страна, всички възможности няма как да се разгледат, защото ще ни трябва безкрайно много време. От друга страна, според мен е изключително важно да отчетем инстинктивното усещане, което можем да имаме в първия момент, в който се сблъскаме с това решение. Но нека все пак то да не бъде меродавно, защото понякога може нашата интуиция да ни подведе.

    Да се доверяваме ли на инстинктите, когато трябва да направим избор, и как да се не поддаваме на емоциите, когато трябва да вземем решение?

    Процесът на разсъждение, на събиране на релевантната информация и отделянето на достатъчното време, което според ситуацията може да бъде и много кратко, и позиционирането на това решение спрямо една по-далечна цел ще ни даде отправните точки, на които да стъпим. Това, което се случва много често, е, че плюсовете и минусите са общо взето уравновесени. И тогава единият от начините е да се обърнем към нашата интуиция, защото това е последното, което ни остава да сложим, за да натежи кантарът в едната или в другата посока. 

    Да имаме предвид интуицията си, но да не се осланяме само на нея?
    Да. Да се върнем към нея в момента, в който трябва да решим окончателно. Интуицията е много ценна. Но понякога тя се базира на недостатъчната информираност и когато се задълбочим, виждаме нещата по различен начин.

    Особено когато става въпрос за бизнес решения?
    Да, определено. Интуицията се определя от опита. Когато имаме повече опит, тогава виждаме нещата в перспектива. Когато обаче нямаме достатъчно опит, интуицията може да ни подведе. Интуицията е животинското у човека. Това ни пази. Вече емоционалните решения са свързани с паметта. Споменът за нещо емоционално, което ще ни накара да изпитаме емоцията в дадена ситуация.  Може да бъде страх, желание, радост – позитивно или негативно усещане. 

    Когато имаме много опции, понякога съжаляваме за избора си, защото не знам какво сме пропуснали. Как можем да се преборим с това чувство?

    Емоционалните решения в бизнес живота са най-опасни?
    Абсолютно. В системите за преговори една от основните цели е да може да се дестабилизира отсрещната страна. По един или друг начин човекът да навлезе в някаква емоция, която да го накара да излезе от чисто рационалния подход за вземане на решения.  Тук навлизаме в темата за емоционалната интелигентност. Може би немного хора знаят, че делът в професионалния успеха на един човек от гледна точка на поведението е над 80%. Докато делът на техническите познания е по-малко от 20%.

    Как  да се предпазим, когато сме под афект, да не вземем прибързано или грешно решение, повлияни от емоцията? 
    Вземането на решение винаги поставя въпроса дали в момента трябва да го взема това решение. И това не е, за да подкрепим отлагането, а просто да преценим кой момент е подходящ и съответно кой не е.  От тази гледна точка, такива чисто човешки подходи са много ценни, като например: не прави това, което не ти се иска да правиш, ако не чувстваш, че решението можем да се отложи. Или можем да се консултираме с други хора, да погледнем други гледни точки, да потърсим нещо, което да ни позволи да подкрепим нашето решение, стига да разполагаме с времето за това. Така че моментът на вземане на решение е особено важен елемент.

    Има хора, които вземат решения много трудно, без значение дали става въпрос за дребна покупка, или избор, който касае работата им. Те често отлагат и мисълта, че трябва да вземат решение, ги измъчва. Как може този процес да бъде улеснен?
    Има различни подходи. Можем да си дадем някакво време, ограничено, за да вземем  решение например. Но за мен основното нещо, за да бъде човек решителен, е да бъде отговорен. Единият от най-важните елементи е да не се страхуваме от грешките. Ние най-често не вземаме решения, защото ни е страх от грешки. Науката обаче се базира на принципа на коригируемостта, или по-скоро на доказването чрез грешка.  

    Как можем да се преборим с колебливостта?

    Или иначе казано, можем да сме щастливи от това, че правим грешки, защото това ни позволява да учим и да се усъвършенстваме.  Това, което не е грешно, е догматично. То е дадено по такъв начин, а не по друг. От тази гледна точка, като хора, които имат ограничена рационалност и не сме въздесъщи, е изключително ценно да сме наясно със своята способност да грешим и да се учим от това. Има поговорка, която казва: „Като загубите, не губете урока”.

    Има ли някакъв съвет, който бихте им дали? Някои казват дори да хвърлят например ези -тура, защото и това е начин да решиш, дори и с риск да сбъркаш?
    Когато не вземаме решение, ние вземаме решение дори и неосъзнато, че не вземаме решение. Ако сме колебливи в нашето ежедневие, един ефективен подход е да разгледаме различните варианти или опции от нашето решение възможно най-бързо, като срокът се определя от самата ситуация, и въз основа на тези опции да изберем най-подходящата за нас. Но това е един условен принцип. Животът и ежедневието са абсолютно конкретни и специфични и няма как да се дадат общи принципи, които да бъдат спазвани и да са общовалидни.

    Може би най-разпространеният модел е за сравняването на плюсовете и минусите.
    Да. В бизнеса има и т.нар. „монокритерийни процеси” за вземания на решения, т.е. където се използва един критерий, за да може да се вземе едно решение. Принципът е: „Какво ще ни коства едно решение и какви предимства ще ни донесе?”. Може да се остойностят изключително много неща, конкретно в деловия свят, за да преценим каква полза би ни донесло това. Американците работят изключително по този подход.  Френската култура на вземане на решения е изцяло върху т.нар. „мултикритерийни решения”, т.е. вземаме предвид различни параметри, които са релевантни. Има начин за техния избор и решението има за цел да бъде най-доброто. Тук човек може да се загуби в правенето и подбора на тези параметри и да мисли прекалено дълго.

    Как вземат решения американците, французите и българите?

    Вие имате наблюдения от различни държави. Как вземаме решения тук, в България, и доколко сме решителни в сравнение с други държави? Особено в бизнес живота това е свързано и с нашето самочувствие.
    Моите наблюдения са, че може би самата история и миналото ни ни затрудняват в това да си дадаем перспективи, защото вземането на решение е свързано с информацията, с която разполагаме.  А когато сме пътували много по света, работили сме с чужди държави, видели сме най-различни модели, които съществуват, тогава опциите, с които разполагаме, са много по-мащабни и бих казал, че и самото умение в това да можем да избираме, се състои в опита. От друга страна, в България ми прави впечатление, че има много често един стандартен подход за вземане на решения, т.е. оставяме по-скоро решението само да ни накара да го вземем.

    Т.е. българите сме по-скоро пасивни, чакаме нещата да се случат и отлагаме?
    По-скоро пасивни, да. Може би по исторически и народопсихологически причини. Това е много общо, което ще получат. Мисля, че това се дължи до голяма степен и на недоверието, което изпитват в различните взаимодействия,  особено в бизнеса. Което е един много голям проблем сам за себе си, защото когато ние сме в една интерактивност, когато трябва да вземаме решения и сме зависими от други хора, ако знаем, че можем да разчитаме на тях, нашите решения ще бъдат улеснени в тази посока.

    Може ли да ни помогне коучинг подходът при вземане на решения?

    Коучинг подходът може ли да ни помогне при вземането на решения?
    Да, определено. По този начин можем да се опознаем по-добре как функционираме. Опознавайки се, можем да си задаваме тези сложни и неудобни въпроси, които ще ни поставят пред нашата отговорност – нашата способност да можем да даваме отговори на различните ситуации. При това положение вече можем да направим връзка между реалния живот и нас самите, поставяйки си смели въпроси.  Ако трябва да систематизираме някакъв опростен подход, можем да си кажем: „В някакъв момент това решение как се позиционира спрямо визията за моето бъдеще? Спрямо проекта, по който работя? Какво ще ми донесе то? Какви рискове поемам в тази посока? И до какви възможности може да доведе? Както се казва, една стъпка напред, две назад, за да отскочим по-добре. Невинаги едно привидно решение може да бъде задължително грешно. То може да бъде част от поредица решения, където то да си има своето място.

    Обикновено когато човек има много опции, каквото и да избере, се чувства неудовлетворен, защото не знае какво е пропуснал.  Можем ли да се преборим с това чувство?
    Да. Визуализацията например е една чудесна техника, която ни позволява да си представим чисто визуално различните опции, които са пред нас, и по този начин да ги изживеем, преди да са се случили. По този начин можем да си представи дали те се вписват в нашата по-далечна визия и съответно да съчетаем разсъдъка заедно с усещанията в посоката на избирането на най-добрата опция. Когато имаме свободата да решаваме, съчетанието на тези две чисто човешки качества – разумното и емоционалното, е особено важно, защото в съчетанието си те ни правят по-живи и ни правят повече хора. От тази гледна точка аз се доверявам повече на тази по-целокупна поведенческа форма за вземане на решения.

       

     

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 6 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 7 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 8 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 10 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 12 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк