Как се отразяват умората и стресът върху възможността ни да вземаме адекватни решения – психологът Пламен Димитров пред Economy.bg
Рекорд за най-продължителната среща на върха. Това е един от безспорните резултати от срещата на лидерите на еврозоната, която трябваше да реши съдбата на Гърция и на валутния съюз. Преговорите продължиха почти 17 часа и оставиха без сън и политици, и журналисти. И докато някои се шегуваха, като постваха снимки в Twitter на задрямали в очакване на пресконференция колеги, то за европейските лидери, които трябваше да изковат решение за Гърция, ситуацията беше доста напрегната.
Някои, като финландският финансов министър Александър Щуб, успяха да поспят малко, та дори и да изразят симпатиите си с будуващите колеги.
За главните играчи в преговорите обаче нощта се оказа безкрайна. Дни по-рано, при поредната безсънна нощ, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер не се сдържа и призна, че не харесва подобен начин на работа, който го оставя без сън. „Не можем да вземаме правилни решения, когато сме уморени”, посочи той.
Подобен е и коментарът на проф. Майкъл Чий, директор на центъра по когнитивна невронаука към Duke-NUS Graduate Medical School в Сингапур, пред Guardian. „Това е ужасен начин да се вземат решения”, подчертава той. „Когато си лишен от сън, способността ти да обработваш нова информация спада. Способността ти да се справяш с разсейването е ограничена, а краткосрочната ти памет отслабва”, посочва експертът.
Британското издание припомня, че някои от най-тежките бедствия в историята са в следствие на сериозно недоспиване. Такива са например трагедията в химическия завод в Бхопал, Индия, ядрените аварии в АЕЦ „Остров три мили” в САЩ и в Чернобил.
Могат ли да се вземат адекватни решения в състояние на огромен стрес и умора? С този въпрос Economy.bg се обърна към психолога Пламен Димитров. Той е председател на УС на Дружеството на психолозите в България и има почти 30-годишен професионален опит.
В края на юни председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер призна, че „не можем да вземаме правилни решения, когато сме уморени”. Безсънните нощи за лидерите на ЕС продължават. Последният пример са 17-часовите преговори за постигане на решение за съдбата на Гърция и еврозоната. Доколко в такова състояние – под стрес, уморени и при огромни обществени очаквания, политиците могат да вземат адекватни решения, касаещи бъдещето на една страна, а и на целия ЕС?
Политиците са просто хора, на които сме делегирали временно правото си да вземаме важни и адекватни решения. Те, като всички нас, имат право да се оттеглят, ако чувстват, че са неспособни да управляват професията си. Ако почувстват, че стресът им идва в повече и ще ги тласне към неадекватни решения.
Но много често неадекватността на решенията е резултат от по-важни фактори, например голямата зависимост на много политици от банкерите, от корпоративните интереси, от различни архаични идеологии и политически обвързаности. Това са големите източници на стрес и влияние.
Много от стреса, за който говори Юнкер, е плод на собствената организация на работата на самите политици и евробюрократи. Работата на акорд винаги крие рискове от прегаряне и неефективност. Като консултиращ психолог винаги препоръчвам на клиентите си да работят умно, а не продължително и упорито.
При политиците има още един много рисков фактор, за който те невинаги си дават сметка. Те са склонни да драматизират значимостта си, като поставят на сцената на общественото внимание един спектакъл. „Виждате ли как усилено и отговорно работим за вас под огромно напрежение”. Във всичко това има прикрит, но все пак забележим управленски и лидерски нарцисизъм, който служи за себеизтъкване и получаване на адмирации. В България имаме класически пример на управленски нарцисизъм на високи политически нива. Някои от тези политици дори стигат до фазата на т.нар. „страдащ герой” – вижте как аз правя всичко, жертвам себе си, времето си и понасям огромен стрес.
Все пак, можем ли да вземем адекватно решение, когато сме притиснати от много кратък срок?
Стресът е солта на живота. Много от най-добрите и креативни решения се вземат при т.нар. „оптимално ниво” на стрес. То е нужно, за да мобилизираме капацитета си и да отключим поне частица от резервния си и неизползван потенциал. Така е в политиката, в управлението, науката, изкуството и ежедневието. Неадекватните решения са свързани или с твърде високи, или с твърде ниски нива на стрес.
Кое е оптималното ниво на стрес?
Огромни са индивидуалните различия за това кои нива на стрес са високи или ниски. Това което за един ежедневно трениращ спортист е просто загрявка или нисък стрес, за мен може да е фатално претоварване. Строго индивидуални са тези зони.
Може ли тогава да се предположи, че тъй като такива продължителни и отговорни срещи за европейските лидери са често явление, те са свикнали и могат да работят добре под стрес?
Ако хората са избрали да се занимават с политика, трябва да са готови на неограничени като продължителност дискусии. Ако нямат тренинг и преживяват това като стрес, значи очевидно не са на правилното място.
Преди години британски психолози предлагаха политиците да минават редовно прегледи, за да се провери психичното им здраве и да се гарантира, че са в състояние да вземат адекватни решения. Какво е Вашето мнение?
Смятам, че всеки гражданин има право на достъп до компетентна психологическа помощ. Всичко това обаче трябва да става доброволно, чрез свободно и информирано решение на самия клиент. Само съд при много специални обстоятелства може да задължи някого да се яви на психодиагностика или психотерапия. Добра практика в много от по-напредналите демокрации е всички кандидати за политически и държавни постове да минават през партийни центрове за оценка, в които да се запознаят с психологическия си профил, да получат допълнителна квалификация и психологическа помощ, ако са им нужни. Партиите са тези, които носят отговорност, какви политици издигат, в това число и за нуждата им от политическа помощ.
Когато работих в САЩ преди години, част от работата ми беше да участвам в подготовката на бъдещи политически лидери към големите партии.
В Дружеството на психолозите имаме международно акредитирана абонаментна програма за психо-социална подкрепа на служителите. Тя се ползва от водещи международни компании, които имат български служители. Но засега в Центъра нямаме абонати сред българските партии, държавните органи и общинските администрации.
Как влияе недостатъчният сън на представянето ни?
Не може да се каже, че много или малко сън е за добро. Потребността от сън и продължителността на съня са две различни неща. Качеството на съня е по-важно от продължителността му. А то се измерва по-трудно. Например едно от типичните изтезания, за което американските психолозите са обвинявани, че помагат на ЦРУ, е лишаването от REM фазата на съня. Няма нужда да биете човек. За 3 дни той е готов да си признае всичко, ако му прекъсвате фазите на съня, при които имаме т.нар. rapid eye movement или бързи движения на очите. Това е времето, в което сънуваме. Когато лишим човек от това, мозъкът му не може да „дефрагментира” и много скоро изпада в тежка психична дезорганизация. Така че, ако ви прекъснат в тази фаза има голяма вероятност, да сте под голям стрес на другата сутрин.
Какви качества трябва да притежава човек, за да е устойчив на стрес и кризи?
Много важно е в какъв междуличностен и социален контекст пребивава даден човек. Това е буферната роля на средата – колегиалната, семейната, приятелската.
Най-важният фактор обаче е т.нар. „автентична локализация на контрола”. Твърдите, стресовоустойчиви хора имат вътрешна локализация на контрола. Те чувстват, че управляват живота си. Възприемат съдбата си като нещо, което зависи от собствените им решения, а не само от външни фактори. Смятат, че има връзка между техните решения, избори и действия и това, което им се случва в действителността. Те са проактивни, целеустремени и ориентирани към дългосрочни резултати. Това ги прави по-автономни и иновативни, но и по-малко склонни към крайно рискови поведения. Наричаме тези хора интернали. Екстерналите пък са хората с външна локализация на контрола. Техните прагове на стрес са по-ниски.
Българите по-скоро интернали или екстернали са? Известни сме с оплакванията, че все някой друг ни е виновен и че нямаме контрол върху случващото ни се?
Българите са също като американците, немците и т.н. Имаме както от едните, така и от другите.
Жените или мъжете са по-устойчиви на стрес? Кой пол взема по-адекватни решения в състояние на стрес?
Индивидуалните различия в стресоустойчивостта са много по-големи от междуполовите. Сериозните изследвания сочат, че има както много мъже, така и много жени, които вземат адекватни решения при повишени нива на стрес.
Кои са най-стресиращите професии според Вашите наблюдения?
Сравнението не е лесно. Важно е да се отчете в какви организационни и икономически условия се упражнява една професия. Да си лекар в България и да си лекар в САЩ е много различно. Да си лекар в държавна болница и лекар в частна клиника също е различно.
Ние психолозите, които работим с бизнеса, правим нещо друго. Всяка конкретна работа може да получи много прецизна оценка за риска хората, които я упражняват, да преживеят стрес и да стигнат до психично прегаряне. Това обаче се прави на място в конкретната организация, когато ни поканят да проверим дали служителите се нуждаят от някаква подкрепа за превенция и управление на стреса. Хора с една и съща професия, включително и у нас, които работят при едни и същи условия, в едно и също предприятие, могат да възприемат различно доколко работата им е стресираща. Например по един начин преживява професията си фаворита на лидера и по друг начин този, който се разглежда от него като досаден дисидент. Много пъти стресът идва от фактори, като междуличностните отношения.
Съществува твърдение, че лидерите си проличават най-ясно по време на криза. Върху какво трябва да се фокусират хората на ръководни позиции при вземане на решения в кризисна ситуация?
Когато лидерите се намират в тежка и отговорна кризисна ситуация, много важно е кой е около тях. Когато един човек работи с екип от специалисти около себе си, а не решава индивидуално всичко, тогава дори сериозни кризи могат да бъдат овладени.
В бизнеса има много добри примери как екипната работа помага на лидера да бъде ефективен дори при много тежки обстоятелства, защото разполага с експертна помощ. Част от нея може и да е чисто емоционална. Понякога само дадено човешко присъствие помага. Така че хората трябва да се фокусират върху това, каква среда са изградили около себе си и на кого разчитат, когато са в такава ситуация. Вторият фактор е личностният – доколко са се погрижили да са вътрешно фокусирани хора.
Според последните изследвания най-важното качество, което отличава лидера при кризисни обстоятелства, е автентичността. Автентичните лидери се отличават с 4 характеристики. Първата е, че имат много дълбоко самопознание, т.е. те са много наясно с преживяванията, мислите си, ценностите си. Осъзнават ги добре, без да се самозаблуждават. Знаят в какво вярват и могат да го покажат чрез думите и поведението си. Това е втората характеристика на ефективните лидери в кризисни ситуации. Те могат много ясно да изразят пред другите в какво са убедени, какво знаят, какво чувстват и да са автентични в поведението си. Дори и това да е неприятно, като например, че са уязвими, раними и объркани. С други думи, веднага да разбереш, че това, което казва човек, наистина го мисли. На трето място идва идеята, че са много прозрачни. Не прикриват и не изненадват другите, а им показват истинското си лице. Например, ако някой не се справя с работата, те ще му кажат ясно, давайки му обратна връзка, че това не може да продължава и представянето му е разочароващо. Така нараства доверието към тях. Можем да им се доверим, дори да кажат: „Не знам накъде ви водя, но хайде да опитаме да вървим по този начин”.
Можете ли да дадете по един пример от политиката и бизнеса за успешен лидер?
Един такъв пример от политиката, а и донякъде от бизнеса, е президентът на САЩ Франклин Рузвелт. След Голямата депресия в Америка той отива в Конгреса и казва: „Тъй като много хора са без работа, с много ниски доходи и без перспективи в живота, изисквам данък от 94% върху физическите лица с годишни доходи от 200 хил. долара. По този начин ще мога да създам работни места, след като бизнесът не може да ги създаде”. Последиците от тази мярка са невероятни. Не просто се намира работа за всеки, но и се разработват огромни, скъпоструващи инфраструктурни проекти.
