Какво определя социалния и професионалния успех?

Въпреки че всички ние си правим прически, старателно лъскаме обувките си, купуваме си представителни костюми и усъвършенстваме личността си, не може да се каже със сигурност защо някои от нас успяват в живота, а други – не. Някои преуспели и обичани личности са срамежливи. Други са грубовати. Едни от победителите в живота са изтънчени. Други са простовати. Много интроверти успяват да спечелят уважението на околните, докато някои екстраверти биват отбягвани. В този ред на мисли, освен ако не сте решили да се кандидатирате за водещ на церемонията по връчването на наградите „Оскар“, външността и индивидуалността ви няма да ви осигурят обичта на околните и успеха в живота. И така –каква е тайната? 

Представете си, че вие и един професор психолог се намирате в психологическата лаборатория, а пред вас са седнали двама души, които са чисто голи и се усмихват смутено. Професорът им подхвърля милостиво по едно одеяло, докато разяснява задачата ви.

– Тези господа – започва той – работят в международна корпорация. Единият от тях е главният изпълнителен директор. Той има любящо семейство, лоялни служители и приятели, които го уважават. Има достатъчно пари, за да се наслаждава на живота, да се грижи за любимите хора и дори да прави щедри дарения.

– Другият – продължава професорът – е чистач в компанията. Той също е добър и честен човек. Но зад гърба си има поредица от злополучни връзки, малко приятели, а освен това едва свързва двата края. Вашата задача, драги мой, е да разпознаете кой е директорът и кой – чистачът.

Вие се вглеждате поред в двамата. Не виждате разлика. Изглеждат на една и съща възраст, с еднакво тегло, цветът на кожата им е почти еднакъв, а доколкото това може да се определи наглед – са и еднакво интелигентни. Професорът ги доближава, повдига долния край на одеялата, с които са загърнати, и разкрива босите им крака.

– Това ще ви помогне ли? – пита той.

– Ами... не – отговаряте вие, питайки се какво ли означава този намек.

След което той издърпва одеялата още по-нагоре, за да разкрие коленете и бедрата им. Професорът се връща отново при вас и пита:

– А това подсказа ли ви нещо?

Сега сте дори по-объркан. Поклащате глава отрицателно. Професорът отново посяга към одеялата и вие затваряте очи, защото очаквате пред вас да се разкрие най-смущаващата гледка. След известно време колебливо ги отваряте. И едновременно с двамата господа, загърнати в одеялата, въздъхвате с облекчение – професорът просто е открил главите и раменете им. Той поглажда брадичката си, поглежда ви проницателно и въпросително. Оглеждате отново единия мъж, след това другия и отново първия. Е, вероятно никой от тях няма да се появи на корицата на някое женско списание, но все пак могат да се определят като привлекателни мъже.

– Съжалявам, но не мога да отговоря на въпроса ви – предавате се накрая вие.

Професорът, явно очаквал този отговор, продължава:

– А ако ви кажа, че двамата мъже са родени в семейства с еднакъв социално-икономически статус, отраснали са в един и същи квартал, играли са заедно като деца, учили са в едно училище и са постигнали близки резултати на теста за интелигентност?

Сега вече сте наистина объркан. Ако външният вид, интелигентността, образованието, парите или възпитанието нямат решаващо значение, тогава кое?

Изпадали ли сте някога в подобно двоумение? Пред вас са двама души, наглед еднакви, но все пак единият е преуспял, а животът на другия е пълен провал. Единият е над стъкления таван, пространството на победителите. А другият гледа с копнеж натам, задавайки си въпроса: „Защо те са там горе, а аз продължавам да се мъча долу?“.

Професорът отново задава въпроса си:

– Кой от двамата мъже е главният изпълнителен директор и кой – чистачът?

Свивате рамене:

– Предавам се.

Професорът се усмихва, обръща се към обектите на своя експеримент и им казва:

– Благодаря ви господа, свободни сте.

Те изглеждат също толкова благодарни, че експериментът е приключил, колкото и вие. Придържайки одеялата около телата си, се изправят. Обект номер едно се обръща към номер две с думите:

– Сигурно се радваш, че всичко приключи, Джо. Добра работа свърши. Браво!

Излизайки през вратата, той поглежда към вас и казва:

– Вероятно експериментът е бил също толкова неприятен и за вас двамата. Надявам се следващият, с който се заемете, да е по-приятен. Навярно извършвате много важни изследвания.

Преди обект номер две да се отправи към вратата, казва:

– Радвам се, че ви бях полезен – и се спира на прага, сякаш очаква нещо от вас. Професорът му подава банкнота, която той понечва да пъхне в джоба си, но... му идва наум, че е без дрехи. Професорът затваря вратата след него и за пореден път ви задава големия въпрос:

– И така, драги, кой от двамата е директорът и кой – чистачът?

С широка усмивка уверено отговаряте:

– Първият е директорът.

– Точно така! – професорът е във възторг. – Как познахте?

И вие аргументирате заключението си:

– Ами, първият беше загрижен за чувствата на другия, а и за нашите чувства. Вторият, ако си спомняте, каза: „Радвам се, че ви бях полезен“, с което постави ударението върху себе си и изказването му прозвуча така, сякаш му бяхме задължени с нещо.

– Точно така – възкликва професорът и с изражение на откривател пояснява: – Първият господин се постави на мястото на другия и така установи моментален контакт с него. Той предположи, че Джо изпитва неудобство, и се опита с думите си да го насърчи. Вторият, който беше с нагласата задължени сте ми, с думите си ме подкани да му се отплатя.

Така ние вече с нищо не сме му задължени.

Съгласявате се и той продължава разсъжденията си:

– И ако първият господин ни помоли за услуга, дори след години, ние с радост ще му помогнем.

– Но, професоре – плахо се обръщате към него, – защо трябваше да са голи?

– Оставих ги без дрехи, за да снижа нивото им на комфорт и да разбера как реагират в нови и необичайни ситуации, в каквито всекидневно попадаме – поглежда ви професорът. – Направи ли ви впечатление колко по-уверен беше директорът? Той предусети чувствата на другия, причинени от мъчителната ситуация. Ето защо личното му неудобство остана на заден план. Спомняте ли си думите му? „Сигурно се радваш, че всичко приключи, Джо. Добра работа свърши. Браво!“ Той долови, че Джо има нужда да укрепи самоуважението си. Неговата самоувереност се дължеше и на факта, че години наред се е радвал на уважението и топлото отношение на хората. А защо хората се отнасят така към него? Защото той се държи с тях, както с нас тримата преди малко. Предусеща емоциите им и съобразява поведението си с тях. Директорът помисли и за нашите емоции. Той правилно предположи, че провеждането на експеримент с двама голи мъже вероятно ни е причинило неудобство. Спомняте ли си думите му към нас? Да, спомняте си: той предвиди емоциите ни и изрази увереност в значимостта на изследванията ни. И ни пожела успех.

Разликата между победителите и губещите в живота

Главният изпълнителен директор демонстрира умение, което се нарича „Предвиждане на емоциите“, или ПЕ. Той успя да предвиди как Джо, професорът и вие ще се чувствате след експеримента и само с няколко изречения установи контакт с всеки от вас и ви накара да се чувствате по-комфортно.

Малко хора притежават това неназовано досега умение по рождение. За жалост, повечето са лишени от него. ПЕ е комплексна способност; след като хората не могат да предвидят собствените си емоции, какво остава за чуждите?

Голият директор в психологическата лаборатория отрази вашите чувства и тези на професора. Неговото изказване „Вероятно експериментът е бил също толкова неприятен и за вас двамата“ не беше директен комплимент. Той просто изрази загриженост, предусещайки как се чувствате след необичайния експеримент.

За разлика от него, чистачът говореше единствено за себе си и не демонстрира никакво умение за долавяне чувствата на другите – в случая вашите и тези на професора. Виждате как неговата себичност и липсата на чувствителност може да причини болка, да речем „леко убождане“. И въпреки че срещнахте Джо за първи път, това „убождане“ беше достатъчно силно, за да убие у вас желанието да направите нещо за него или да го срещнете отново. През живота си този човек сигурно е причинил на хората множество такива „убождания“. Може би затова и си е останал чистач.

Човешкото его напомня пациент, страдащ от хемофилия, с невероятно тънка кожа – дори и най-лекото убождане предизвиква обилно кръвотечение. И ако вие от нехайство причините на някого достатъчно убождания, неговото кървящо его предупреждава: „Стой настрана от този човек – опасен е!“. 

Не питайте какво да направите, за да ви харесат. Питайте какво да направите, за да харесате сами себе си. И те ще ви заобичат.

Откъс от книгата „Изкуството на общуването: 96 малки хитрини за печелене на симпатии“ (Издателска къща „Хермес“) на Лейл Лоундз. 

Лейл Лоундз е признат експерт в света на комуникациите. В своята книга тя предлага прости, но ефективни техники как да подобрим общуването си, да се представим в най-добрата светлина пред непознати и да бъдем желана компания при всякакви обстоятелства.

В книгата се съдържат полезни съвети за това, как да направите добро първо впечатление и да го затвърдите, как да водите непринуден разговор, как да се чувствате комфортно на светски събирания, как да сте убедителни при отправяне и отказване на покани, как да демонстрирате професионализъм и стил по телефона и в кореспонденцията си, как да избегнете най-често допусканите грешки в общуването и как да накарате хората да се радват на компанията ви.