Нещата, които ви се случват, нямат значение. По-важно е какво вие ще извлечете от тях като уроци

Мартин Лашколниг е основател и директор на Институт за развитие на потенциала в Линц, Австрия. Президент е на Асоциацията на немските лектори и е бил вдъхновяващ лектор на събития от Сан Диего до Дубай и в цяла Европа. Експерт е по мотивация, самооценка и увереност и как те влияят върху лидерите, екипите и компаниите.
Работи в сътрудничество с Джак Канфийлд, „коуч номер 1 на Америка”, и е оторизиран от него да води семинари на тема „Принципите на успеха” на немски и английски език из цяла Европа.
От 2003 Мартин е представител на Международния съвет за самооценка в Австрия. Съветът е световна неправителствена организация, посветена на това да промотира значението на самооценката и самоувереността за всеки човек в обществото - от децата до възрастните, в училище, в семейството и в света на бизнеса.

Разговаряхме с Мартин Лашколниг в рамките на Международната конференция за управление на хора, организирана от Българската асоциация за управление на хора (БАУХ).

Мартин, какво отличава супер успешните хора от останалите?
Най-вече два фактора. Първият е тяхната вътрешна нагласа. Това, което ги движи в живота им. Вторият фактор е способността да забавяш очакването за удовлетворение. „Трябва ли задължително да получа резултат веднага, или мога да продължа към по-голяма цел”? Важно е и да не се обезкуражаваш по пътя. Така че правете стъпки, може и малки, но всеки ден, за да достигнете до крайната цел. Важен фактор е и страстта в това, което правиш. Защото ако се занимаваш с нещо, което не те интересува, ти няма да можеш да извървиш до края този път. Трябва да се занимаваш с нещо, по което наистина гориш.

Какво е мястото на увереността?
Увереността е много важна. Тя е движещата сила. Защото ако не мисля, че съм достатъчно добър, то тогава всяка пречка, която се появи, ще ме отклони от пътя ми. Така че увереността не бива да се подценява. Тя е много важна.

Изучавали сте будистката философия с тибетски монаси в Индия. Какво може да нучим от източната философия? Защо толкова много успешни лидери, като Стив Джобс и Марк Зукърбърг, се отправят на Изток в търсене на посока?
Животът ни става все по-ангажиран и забързан. Имаме безкраен списък със задачи и това направо ни смазва. Толкова много неща изискват времето, вниманието и способностите ни. В будизма съзнателно си крадеш време да не правиш нищо, да бъдеш притихнал. Най-простата форма на медитация е просто да наблюдаваш дъха си, как вдишваш и издишваш. Опитваш се да присъстваш в настоящия момент. Това е въпрос на трениране на ума. Ако последователно тренираме ума си да се фокусира, защото това се случва по време на медитация, да притихне, за да бъдем присъстващи в настоящия момент, то тогава можем да успокоим мислите си, което ни помага да се справим с всичката тази лудост, която ни обкръжава.

Кога сме забравили това умение?
Бих казал, че сме забравили това умение в много ранна детска възраст. Обществото винаги е налагало някакви стандарти за това, как трябва да се случват нещата, как усилено трябва да се работи, за да се успее, и т.н. Прибавете към това Интернет и „умните” устройства. Вече сме достъпни и на линия винаги. Да, смартфонът е чудесно нещо. Позволява ни да носим списъка си със задачи навсякъде с нас. Но кой е господарят? Дали списъкът със задачи не е започнал да ме контролира? Или все още аз контролирам телефона си? Това предполага съзнателно да изключиш телефона си. И да си кажеш „Сега е време за мен”. Но ние мислим, че Земята ще се срине, ако не сме на линия по 24 часа всеки ден. Да, ние сме важни, но не чак толкова.

Вие сте много опитен мотивационен лектор. Какъв съвет бихте дали на интровертните хора – какво умение трябва да овладеят, за да се чувстват комфортно, когато им се налага да говорят пред публика?
Има стари трикове от риториката, като например да си представиш хората в публиката голи и т.н., които не бих препоръчал. Най-важното нещо според мен е да се отървеш от страха какво ще си помислят за теб. Защото ние сме толкова погълнати от това, какво другите хора ще си помислят за нас. Е, те така или иначе ще коментират, каквото си решат. По-важно е да убедиш себе си, че това няма значение. От значение е, какво мисля аз за себе си. От значение е че ако аз изляза на сцената, ще дам всичко от себе си, като това не е нещо, което трябва да получи нечие одобрение. Защото аз давам нещо от себе си и го правя по най-добрия възможен начин. Резултатът ще е такъв, какъвто е.

Кое е най-важното нещо, което искате хората от тази конференция да запомнят от лекцията ви?
Две неща. Първо, поемете отговорност за себе си. Нещата, които ви се случват, не са важни, важно е какво вие ще извлечете от тях като уроци. И второ, по възможност отговорете на нещата, които ви се случват, с мир. Прекалено много обмисляме нещата. Не бива да забравяме себе си. Бъдете в мир със себе си!