Моята работа бе да убедя всички, че невъзможното е възможно. Това е разликата между лидерство и мениджмънт, казва легендарният мениджър на ФК „Манчестър Юнайтед“
Дългогодишният мениджър на ФК „Манчестър Юнайтед” – сър Алекс Фъргюсън, е доказал многократно брилянтните си умения да управлява успешно не само единайсетимата на терена, а и цял световен бранд, какъвто отборът на „червените дяволи” категорично е. В новата си книга „Лидерът” (ИК „Сиела”), сър Алекс повдига завесата, разкривайки ни какво стои зад множеството трофеи и успехи на клуба, както и зад налагането на една от най-разпознаваемите марки в спорта днес: „Манчестър Юнайтед”.
В новата си книга „Лидерът” легендарният мениджър на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън разкрива 4-те ключови умения, които всеки успешен лидер трябва да има в арсенала си: дисциплина, контрол, отборна игра и мотивация. Освен тях Фърги разглежда подробно и други характеристики, които на пръв поглед не изпъкват, но са от особена важност за успеха – делегирането, анализът на информацията и справянето с провалите.
За 38-те години като мениджър Алекс Фъргюсън е спечелил смайващите 49 трофея и е основна фигура в изграждането на Манчестър Юнайтед като един от най-големите световни бизнес брандове. Идеята за „Лидерът” се заражда именно заради мениджърския талант на шотландеца. Майкъл Мориц – председателят на частната инвестиционна фирма „Секвоя капитал”, която е известна най-вече с помощта си за оформянето и организирането на разпознаваемите по целия свят Google, Apple, PayPal, YouTube, WhatsApp, Airbnb и др. – се свързва с Фъргюсън преди години, докато шотландецът е още начело на клуба от Висшата лига. Мориц, който е ръководил „Секвоя капитал” от средата на 1990-те до 2012, през цялото време се чудил как „Манчестър Юнайтед“ успява да поддържа топ ниво през всички тези години. Затова решава да предложи сътрудничество за книга на Фъргюсън. В предговора на „Лидерът” шотландецът пояснява: „Лидерът“ е резултат на много разговори между Майкъл и мен, в които сме обсъждали най-различни теми, а по някои от тях не се бях замислял преди това. Тези разговори ми позволиха да осмисля въпросите, с които се сблъсква всеки лидер, но на които не бях обърнал внимание заради напрежението на всекидневните задължения. Надявам се част от тях да ви бъдат полезни.”
Типично в стила си, бившият мениджър на Юнайтед обобщава: „Моята работа бе да убедя всички, че невъзможното е възможно. Това е разликата между лидерство и мениджмънт.”
Публикуваме откъс от книгата без редакторска намеса:
Когато на шестнадесетгодишна възраст напуснах гимназията „Говън“ в Глазгоу, за да работя като чирак на майстор на инструменти в Ремингтън Ранд и да започна живота си във футбола в Куинс парк, нямаше как дори да си представя, че 55 години по-късно ще стоя в зала за лекции в Бизнес училището в „Харвард“ и ще говоря за себе си пред студенти, следващи магистратура по бизнес администрация.
Залата за първото ми занятие през октомври 2012 г. беше препъл-нена до козирката. От мястото ми на подиума пред дъската виждах как студентите чакат търпеливо по местата си в амфитеатралната зала, пред всеки имаше табелка с името му, а по пътеките между редовете се бяха натъпкали още хора. Това беше плашеща сцена, но и почит към очарованието на Манчестър Юнайтед. Нашият клуб беше в много добра компания, тъй като сред организациите, изучавани в курса на Бизнес училището по стратегически маркетинг в творческата индустрия, са модната къща „Бърбъри“, гигантският американски оператор на кабелна телевизия „Комкаст“, „Марвъл Ентърпрайсиз“ – холивудското студио зад комиксите и филмите „Човекът паяк“ и „Железният човек“, както и бизнес дейностите на музикалните суперзвезди Бионсе и Лейди Гага.
Когато гледах студентите, събрали се в една от залите за лекции на „Олдрич Хол“, бях поразен от космополитната им природа, от възрастта им и от интелекта им. В залата имаше хора от толкова националности, колкото има и в картотеките на който и да било от клубовете във Висшата лига. Студентите бяха изключително добре подготвени и щяха да работят или вече работеха за някои от най-успешните компании в света. Всички бяха стигнали до момента, когато можеха да очакват най-добрите години от живота си. Помислих си, че онези, които са най-тихи и сякаш попиваха всичко, са точно хората, които щяха да постигнат най-големи успехи.
Озовах се в кампуса на Харвардския университет през октомври 2012 г. благодарение на стечение на обстоятелствата. Около година по-рано към мен се беше обърнала Анита Елбърс, професор в Бизнес училището на „Харвард“. Тя беше любопитна как управлявам Юнайтед, как клубът постига такива успехи и заради това в „Харвард“ бяха започнали изследване на случая „Сър Алекс Фъргюсън: Да управляваш Манчестър Юнайтед“. Анита го беше написала, след като няколко дни ме следваше като сянка на тренировъчното игрище през сутринта, а през следобедите ме интервюираше. Горе-долу по същото време тя ме покани да отида и да изнеса лекция пред класа є в кампуса в Бостън. Бях заинтригуван, дори леко уплашен и се съгласих.
Като се връщам назад във времето, виждам, че тази лекция бележи началото на преходна фаза в кариерата ми. Тогава не знаех, но от началото на сезона бяха изминали едва няколко седмици, а това щеше да е последната ми година на „Олд Трафорд“. На главата ми се беше струпало много. Предишния сезон бяхме загубили титлата от местния ни съперник Манчестър Сити и то по голова разлика. Бяхме твърдо решени да станем шампиони и започнахме сезона силно. Два дни преди да летя за Бостън, си тръгнахме от „Сейнт Джеймсис парк“ (стадиона на Нюкясъл – б.пр.) с победа с 3:0. Това беше петият ни успех в седем мача и излязохме втори във Висшата лига, на четири точки зад Челси. Имахме и 100-процентова успеваемост в старта на кампанията в Шампионската лига (най-престижния и комерсиален клубен турнир на УЕФА).
Но когато застанах пред залата в „Харвард“, оставих мачовете във Висшата лига и Шампионската лига настрана и се концентрирах върху това да споделя някои от тайните зад последните успехи на Манчестър Юнайтед.
В началото на лекцията професор Елбърс направи преглед на различните елементи, с които съм работил като мениджър на Манчестър Юнайтед – играчите и екипа, феновете и медиите, борда на директорите и собствениците на клуба. Аз започнах, като изложих пред студентите мислите си за принципните елементи на лидерството. След това отговарях на въпроси от аудиторията. Това беше най-приятната част от деня и повдигна теми, по които се улавях, че мисля през следващите дни. Студентите бяха любопитни как съм станал лидер, кои са личностите с най-голямо влияние върху разбирането ми за живота, как се справям с абсурдно надарени и високоплатени млади хора, как Юнайтед поддържа глад за върхови постижения и какво ли още не. Разбираемо, те искаха да знаят и за всекидневните навици на световноизвестни имена като Кристиано Роналдо и Дейвид Бекъм.
Нужно ми беше малко време да свикна да стоя пред черната дъска, вместо на резервната скамейка, но постепенно започнах да разбирам, че преподаването и футболното менажиране имат някои общи черти. Може би най-важният елемент и на двете дейности е да вдъхновиш група хора да се представят на върха на възможностите си. Най-добрите учители са невъзпетите герои и героини на всяко едно общество, а в онази зала нямаше как да не се сетя за Елизабет Томпсън, учителка в основното училище „Брумлоун Роуд“, която ме насърчаваше да приема занятията си в училище съвсем сериозно и която ми помогна да бъда приет в гимназията „Говън“.
Прекарал съм голяма част от живота си да извлека най-доброто от млади хора, а аудиторията в „Харвард“ беше още една такава възможност. Годините минаваха, а аз открих, че апетитът ми и оценката на ентусиазма на младите само са нараснали. Младите хора винаги ще се опитват да постигнат невъзможното – било то на футболното игрище или в компания, или в друга голяма организация. Ако управлявах голяма компания, винаги щях да искам да се вслушвам в мислите на най-талантливите младоци, тъй като те са хората с най-голям досег с днешната реалност и перспективите за утре.
В предишните ми книги за пристрастеността ми към футбола има всякакви подробности за надпревари, мачове и съставянето на отборите, в които съм играл и които съм менажирал. Първата, „A Light in the North: Seven Years with Aberdeen“, се появи през 1985 г., две години след победата на Абърдийн в турнира за Купата на носителите на купи. През 1999 г. публикувах „Managing My Life“, след като Манчестър Юнайтед спечели требъла – Висшата лига, Купата на Английската футболна асоциация и Шампионската лига, а няколко месеца след отказването ми през 2013 г. на пазара излезе „Моята автобиография“ (в България е издадена от „Сиела“ през април 2014 г. – б.пр.).
Тази книга е различна. Това е моят опит да обобщя какво съм научил от наблюдаването на другите футболни мениджъри и от времето, когато съм работил като мениджър – първо 12 години в Шотландия на Ийст Стърлингшър, Сейнт Мирън и Абърдийн, а след това и 26 години южно от границата начело на Манчестър Юнайтед. Включил съм и някои архивни материали, които не са показвани досега. С тях илюстрирам част от обсъжданите теми.