петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    17295 прочитания

    Какво е да си мениджър на индийски ИТ специалисти?

    За разликите в корпоративната среда разказва българката Пламена Андреева
    07 юли 2016, 14:09 a+ a- a

    Пламена Андреева

    Пламена Андреева от четири години работи в софийския офис на финландската технологичната компания Comptel. Тя е старши софтуерен инженер, но паралелно с инженерната работа води и обучения за продукти на компанията, покрай които често пътува в различни точки на света, в офисите на техни клиенти. Поради тази причина вече няколко пъти е била в Индия. 

    Сега започва ново предизвикателство за нея, защото компанията, за която работи, открива офис в Индия, а Пламена ще ръководи един от екипите. Това ни провокира да се срещнем с нея, за да ни разкаже какви са впечатленията и от Индия, ИТ средата там и корпоративната култура.    
     

    Как Пламена попада в Индия и каква е атмосферата в индийските офиси?

    Пламена, разкажи ни първо колко често си пътувала до Индия?
    Последните няколко години, освен инженерната работа, водя и обучения за продукти на компанията. Покрай тези обучения се налага често да пътувам и да водя обучения за партньори на компанията или за наши клиенти.
    В Индия имаме двама много големи партньори – Tech Mahindra и Tata. Това са може би едни от най-големите компании в света. В Tata само ИТ хората са 300 000 души. В Tech Mahindra са малко по-малко, мисля, че 80 хиляди. И тъй като те работят с наши продукти и ги интегрират, имат нужда да бъдат обучени за тази интеграция. Така започна моята история в Индия.

    Сега е малко по-различно предизвикателство. Предстои ми шестмесечен престой в Бангалор, където отваряме нов офис, тъй като фирмата ни се разширява. Идеята да има хора от нашия офис е да репликираме нашата култура там. Аз ще менажирам един от екипите и моята задача е да успея да установя една приятелска атмосфера, за да могат хората да се чувстват щастливи и да бъдат въведени бързо в проектите, така че работата да върви и да имаме и добри резултати. В Индия един от проблемите всъщност е, че все още са малко по-обтегнати отношенията мениджър – служител.

    Индийците не са ли щастливи хора?
    О, да. Много. Но в офиса е малко по-друго и се усеща дистанцията между различните нива в йерархията.

    Каква е атмосферата в офисите?
    Там конкуренцията е много голяма. Много хора са – нормално е. Всички са мотивирани, всеки си пази мястото, въпреки че там много фирми аутсорсват в момента, както е и тук. И също има търсене на специалисти. Но хората са много повече. Всяко година завършват около 30 000 студенти – това са квалифицирани хора. И според мен точно поради тази голяма конкуренция хората са много мотивирани. Всеки си пази мястото. Когато някой се издигне малко повече, и започва да се усеща дистанция в отношенията. Ние, като финландска компания, имаме по-европейски стил на работа, ако мога да го опиша така. Нашият офис в София се развива много добре, атмосферата е приятелска, всички си помагаме и резултатите ни са много добри. Затова поискаха да пратят хора от нашия офис, за да можем да установим този начин на работа и в Индия и да потръгне офисът добре.

    Какви са били първите ѝ впечатления и какво е най-странно в началото за един чужденец в Индия?

    Разкажи ни за началото. Какво ти беше най-странно в Индия? 
    Разбира се, при първо посещение в Индия хората винаги са малко по-стресирани, няма начин. Чисто откъм работа, първо, мащабите са много по-големи. Обикновено обученията, които водя са за между 8 и 10 души. В Индия са между 25 и 30. Освен това те са доста питаща нация. Доста трудно е да се водят обучения за тях, защото непрекъснато те прекъсват, всички питат. От една страна, е добре, защото участват в обученото. При други култури, които не питат чак толкова, има хора, които се разсейват, някои не се интересуват, други заспиват дори. В Индия всички участват и задават много въпроси. Но за мен това е вид стрес. Като трейнър трябва непрекъснато да отговарям на въпроси, трябва да съм по-организирана. Но тъй като са топли и отворени хора, още след третия час водене на тренинг се създава близък контакт с хората и общуването е доста позитивно като цяло.  

    Какво те изненада в Индия?
    По-скоро шокът е от Индия като цяло. От начина на работа – не бих казала. Те са хора подготвени, с необходимите компетенции. Като изключим многото, необичайно многото въпроси, които задават по време на обучението, всичко друго си е като тук. Но първото нещо, което те шокира, още при стъпването в Индия, това е бедността по улиците. И може би мръсотията. Особено в големите градове. Но веднъж преодолееш ли този праг, започваш да виждаш хубавите неща, дори те грабва. Културата е много богата. Веднъж усетиш ли я, започваш да се потопяваш в нея. И съвсем спокойно отиват там за шест месеца.

    Това е държава на крайностите: много богати, много бедни.
    Да, и това се вижда. На всяка крачка има разлика.

    Трудно ли е да намериш добри специалисти в Индия?

    Има голяма конкуренция, много хора са. Трудно ли е да намериш добри специалисти в Индия?
    Със сигурност. Както не само във Индия, а и навсякъде, е трудно да се намерят точните специалисти. Има един стереотип за индийците, че като цяло работят по-некачествено и че трудно се комуникира с тях, но откакто започнах да пътувам, се научих да не се съобразявам с тези стереотипи. Всъщност хората са много добре образовани.  Знаят поне по три езика още от ранна детска възраст, тъй като в Индия се говорят повече от 250 езика. Всеки щат си има свой собствен език, отделено от това хинди е официален, английският също е официален език. Така че те още от ранна детска възраст научават три езика, което със сигурност се отразява на развитието им. Има добри университети. Има хора, които са завършили западни университети и са се върнали в Индия. Така че при правилен подбор могат да се намерят много добри специалисти. Все пак при такива мащаби няма начин да не е така. От 30 000 души, които завършват на година, 5-10% да са много добри, пак е доста повече от размера на нашата индустрия например. 

    Грешен ли е стереотипът за индийците, че не са добри ИТ специалисти?

    В България като че малко подценяваме индийците. Приемаме, че се аутсорсват по-прости дейности, че не са добри програмисти...Грешка ли е това според теб?
    Според мен е грешка.  Да, масово се аутсорстват сървиз ориентирани проекти. В началото започнаха с кол центрове и с това се прочуха. Покрай тях имаше и куриозни случаи. Но вече всяка една голяма компания има голям офис там. Има дългогодишна култура и хората работят добре. 

    В България аутсорсинг индустрията също стартира така.
    Да, така е, но не знам доколко можем да сравняваме с България. Ние сме доста по-компактни и много по-малко хора. В Индия се наемат офиси с много хора. По-трудно се организират и може би донякъде това е и причина често да има неуспешни опити. Но когато има достатъчно време за подготовка и да се организират нещата, не виждам никаква причина да се подценяват индийците. 

    Хора, които са пътували и работили в Индия, са споделяли, че от мениджмънт гледна точка е трудно да се работи там. Казват, че всичко е наред, дори и да не е така. Ако решат да напуснат, просто не идват на работа. Такива ли са и твоите впечатления?
    Донякъде – да, но това може да се приеме за културно различие и с добър мениджмънт да се преодолее. Просто трябва по-често да се проверява свършената работа и да има хора, които да следят отблизо, които също могат да бъдат индийци. Когато им се даде отговорна задача, те си я вършат. Това ще е една от задачите ми – да се справя с този културен проблем. 

    Какви са различията в корпоративната среда?

    Ако сложиш на мениджърска позиция индиец, той как ще се държи: като индиец или като европеец?
    В мениджмънта там опредено все още се усеща дистанция. Мениджърите не са толкова загрижени за хората, както е например в България.  Поне в ИТ компаниите. Там все още има дистанция и може би донякъде се опитват да експлоатират хората. Например искаха да водя обучение уикенда, за да могат хората по-бързо да си влязат по проектите, защото ги чакат спешни задачи. Разбира се, този уикенд не им се плаща. Това в България не може да се случи. Но според мен е и въпрос на култура в самата компания. Именно затова и нашата компания иска да пренесе културата оттук там, за да могат хората да са щастливи. По този начин и резултатите ще са по-добри. 

    Това се дължи на факта, че има голямо класово разделение в Индия?
    Класово разделение, може да се каже, че се усеща, но при по-образованите хора малко се размиват тези неща. Всеки може да стане мениджър, когато натрупа необходимите опит и умения. Хората се избират по компетенции, не по класа. 

    Но хората, които завършват университет, предполагам, че все пак са от семейства, които имат възможности и инвестират в своите деца. Не са от бедни семейства.
    Да, така е. Но аз не съм имала контакт с други. В офисите работят хора, които са образовани. Дори и да има класово разделение, не се демонстрира така явно. 

    А събират ли се, както тук, в България, да пият по нещо, да се забавляват заедно след работа?
    Да. Индийците, както и ние българите и южняците като цяло, държат много на личния живот. Дори аз като манталитет усещам, че съм по-близо до тях, отколкото до чисто западните култури, които понякога се самозабравят от работа. Индийците могат да бъдат сериозни, когато са на работа, но когато стане въпрос за личен живот, умеят да се забавляват и са обединени  - да.

    Какво е отношението на индийците към чужденците?

    Интересно ми е как гледат на теб? Ти си млада, красива дама. Успяваш ли да всееш респект в тях?
    Не съм срещала проблем до момента в това отношение. По-скоро се усеща респект към хора, които са от Европа или от САЩ – от Западния свят. 

    Има респект към чужденеца?   
    Да, има респект към чужденеца или  хората от Западния свят за тях. Дори може да се каже, една изкуствена любезност. Аз всеки път, когато съм била там, на втория, третия ден около мен има една група хора, които нямат търпение да ми покажат добрите страни на Индия. Аз искам да прескоча тази преграда и да създам близък контакт с хората там. 

    А не те ли е страх – ти си младо момиче, което съвсем само отива някъде, където не познава никого?
    Досега съм ходила винаги сама, но никога не съм оставала сама. Срещаш хора, които са приятелски настроени и не смятам, че ще имам някакви проблеми. Освен това Бангалор е най-западно ориентираният индийски град. Там е Силициевата долина на Индия. Има много западни компании и много голямо експат общество.  Не ме е страх. Сигурна съм, че ще срещна много добри хора. Бангалор освен това е много технологичен град. Там за всяко едно нещо има мобилно приложение. Има много стартъп компании, тъй като пазарът е благоприятен. Когато едно приложение се пусне, още на първата седмица има хиляди потребители и много компании решават да започнат бизнеса си оттам.  Така че от технологична гледна точка средата е добра, полезно ще ми е със сигурност откъм опит, и житейски включително, и съм сигурна, че ще срещна интересни хора. 

    Знаеш ли къде ще живееш?
    Да, ще бъда в апартамент съвсем близо до офиса. Един от големите проблеми в големите индийски градове, особено в Бангалор, е придвижването. Трафикът е наистина ужасен. Предишния път разстояние от 5 км до офиса ми отнемаше повече от 40 минути. Сега ще живея в сграда до офиса, така че това няма да бъде проблем. Условията са добри. В Индия има всичко. Аз ще имам благоприятни условия. Поне от тази гледна точка всичко ми е осигурено и ще ми бъде спокойно. 

    И една история, споделена от Пламена

    Разкажи ни някоя забавна история?
    В Индия е пълно със забавни истории. Там на всяка крачка ти се случва нещо интересно или виждаш нещо интересно. И непрекъснато трябва да си нащрек.  За Индия със сигурност мога да кажа, че е много интересно. Не мога да кажа, че е много хубаво или че е много лошо, но е интересно със сигурност. Не можеш да скучаеш.  На едно от последните обучения две момичета дойдоха последния ден и ми донесоха едно сари – традиционното индийско облекло, и казаха: „Днес няма да участваме в тренинга, ако ти не облечеш това сари и не водиш тренинга, облечена като нас”. И го направих, да. Беше много странно, защото е трудно да се придвижваш, когато краката ти са омотани в парче плат, което е преметнато зад врата ти. Но пък е красиво. Има едно такова царствено усещане. И на самите хора много им хареса. Там е още си спазват доста от традициите, включително и облеклото. В офисите трудно може да се види жена по дънки, например. Те си носят традиционните дрехи.

    Дори и в големите компании?
    Да. Навсякъде. 

    Какво е важно да знаят хората, на които тепърва им предстои да започват да работят с индийци? 
    Предразсъдъците трябва да се оставят. Когато човек е открит и отворен от към комуникация и успее да създаде близък контакт с хората, нещата потръгват. Ако се подходи негативно, нормално е да има проблеми. Когато успееш да спечелиш доверието на хората, независимо от каква култура са, е лесно да се работи.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 29 минути
    Богданов: ЕК одобри проект за единен инвестиционен портал
    Целта е да се обедини цялата административна дейност около обслужването на потенциалните инвеститори у нас
    преди 32 минути
    БНБ: Има риск от нарастване на необслужваните кредити
    Очаква се затягането на условията в еврозоната да се пренесе върху лихвените проценти в страната
    преди 2 часа
    TSMC планира да увеличи работната си сила до 100 000 души
    Най-големият производител на чипове наема с огромни темпове
    преди 17 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 18 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България