Папата мениджър

Този месец Папа Франциск обяви назначаването на общо 17 нови кардинала. Това не е необичайно действие за Ватикана, но фактът че Франциск го обяви по телевизията без никакви предварителни индикации е странен. Папата държи картите си съвсем близо до гърдите си до момента, в който трябва да направи своя ход. Това пише агенция „Ройтерс“ в анализ, озаглавен „Папа Франциск мениджърът – изненадващ, потаен, хитър“.

Авторът Филип Пуея прави множество интервюта с хора от Ватикана, за да направи своя анализ за начина, по който Папа Франциск управлява Светия град и църква, която наброява 1,2 милиарда вярващи.

Назначаването на новите кардинали илюстрира много ясно стилът на управление на Франциск – той сам носи своето черно куфарче, движи се по свой собствен дневен ред и взема сам голяма част от решенията си. Този потаен начин на управление обаче му позволява да прокара своят напредничав (според разбиранията на църквата) дневен ред.

Действията на настоящия папа са продиктувани от ясния мандат, който той получава, когато е избран за папа през 2013 – да преодолее курията (църковната администрация).

През последните десетилетия администрацията на Ватикана е събрала в себе си едни от най-консервативните представители на църквата. Отчасти това се дължи на факта, че двамата силно консервативни предшественици на Франциск – Папа Йоан Павел II и Бенедикт са ги направили част от своя антураж, пише Пуея.

Като резултат от това Франциск вярва, че само като ограничи властта на курията, може да накара църквата да приеме маргинализираните групи, като разведените, например. Особеният подход му носи някои победи, като въвеждането на общодостъпни процедури за анулиране на брака при католиците.

Вземаните персонално от него решения, без да се допита до никого, носят и някои негативи като например предоставянето на твърде много власт в ръцете на един кардинал, което води до нуждата той да бъде обуздаван на по-късен етап. Става дума за австралийският кардинал Джордж Пел, който получи поста на министър на икономическото министерство на Ватикана. По-късно се наложи Франциск да ореже силно предоставените му правомощия.

Едно от най-забележителните различия между Франциск и неговите предшественици е фактът, че е практически невъзможно да се каже кой, ако изобщо някой, е близък с него. Личните секретари на Бенедикт и Йоан Павел винаги бяха до тях и станаха звезди сами по себе си, като властните пазачи на папата. Точно обратното е при Франциск – твърде малко хора изобщо знаят имената на неговите лични секретари, пише Пуея. Те имат своите задължения във Ватикана и не се появяват, нито пътуват заедно с Франциск.

Тази година посетител от Аржентина казал на пазачите във Ватикана, че папата го очаква. След провеждането на редица телефонни разговори, се оказва, че това е вярно, а Франциск не е уведомил абсолютно никой, че очаква гости. Според източници на автора папата обичал да действа по този начин, защото това му дава свободата да избягва строгите канали на комуникация и освен това прави напълно невъзможно някой да стане незаменим на определен пост – честа практика при управлението на предишни папи.

След избирането си Франциск назначава свои доверени хора на ниски нива във Ватикана, които да служат за негови „очи и уши“. Друг източник на Пуея разказва, че папата е като лидерът който казва „не ме интересува какво казват генералите, аз ще кажа на лейтенанта така-и-така как да превземе този хълм“. Той обича да размества неефективната администрация с „радостно унищожение“, казва още източникът.

Друга характерна черта, описана в статията, е че Франциск разчита силно на своето вътрешно усещане при първата си среща с хората. Това прави трудно за тези около него да му покажат отрицателните качества на човек, който той вече е харесал и съответно позитивите на някой, който не одобрява. Пример в това отношение е именно австралийският кардинал Пел.