Знаете ли какво да правите в свободното си време?

Всички искаме повече свободно време, но в моментите, когато то е на наше разположение, сякаш не знаем какво да го правим... В книгата си „Поток“ („Хермес“) психологът Михай Чиксентмихай разсъждава за прахосването на свободното време и чувството на апатия, изчерпване и обезсърчение след това. Публикуваме откъс от книгата, без редакторска намеса: 

„Въпреки че хората най-често копнеят да напуснат работното място и да се приберат у дома, решени да оползотворят заслуженото с труд свободно време, твърде често те нямат идея какво да правят там. По ирония по-лесно е да се изпита наслада по време на работа, тъй като и за нея, както за потоковите дейности (виж карето), са присъщи цели, обратна информация, правила и предизвикателства, предразполагащи човек да се отдаде на онова, което върши, да се концентрира и да се потопи изцяло в него. Свободното време, от друга страна, не е структурирано и затова са нужни доста повече усилия, за да се извлече от него наслада. Изискващите развити умения хобита, навиците, при които има определени цели и граници, личните интереси и особено вътрешната дисциплина спомагат за превръщането на свободното време в онова, което то трябва да бъде – шанс за възстановяване. Но като цяло хората са удивително неспособни да се възползват от възможностите за извличане на наслада от свободното време. Преди повече от 60 години големият американски социолог Робърт Парк отбелязал: „Неразумното използване на свободното време, подозирам, нанася най-големи загуби на американския живот“. 

Огромна индустрия, създадена в рамките на последните няколко поколения, има за цел да запълва свободното време с носещи наслада преживявания. Въпреки това, вместо да използваме физическите и умствените си ресурси, за да преживяваме поток, повечето от нас отделят много часове всяка седмица, за да гледат как известни спортисти играят на огромни стадиони. Вместо да композираме музика, слушаме платинени записи, създавани от музиканти милионери. Вместо да творим изкуство, се възхищаваме на картини, които се продават на космически суми на търгове. Не поемаме рискове в името на убежденията си, а всекидневно гледаме актьори, които се преструват, че преживяват приключения, мнимо увлечени в измамно действие.

Това косвено участие е способно да прикрие, поне временно, празнината от пропиляното време. Но то е много блед заместител на вниманието, вложено в истински предизвикателства. Потоково преживяване, породено от използването на умения, води до израстване; пасивно забавление не води доникъде. Всяка година ние съвкупно прахосваме енергия, равняваща се на милиони години човешко съзнание. Тази енергия, която би могла да бъде използвана за постигането на комплексни цели и за израстване, бива пропиляна за стимулация, която само имитира реалността. Масовите забавления, масовата култура, че дори и високата култура, биват ли възприемани пасивно и по външни причини – каквото е желанието за повишаване на собствения статус, - са всъщност умствени паразити. Те поглъщат психична енергия, без да увеличават кой знае колко силата на Аза в замяна. Те ни изчерпват, задълбочават обезсърчеността ни. 

Ако човек не поеме контрол над тях, и работата, и свободното време ще му носят разочарование. Повечето професии и много от развлеченията за запълване на свободното време – особено онези, в чиято основа е пасивното консумиране на бълваното от масмедиите съдържание – не са замислени да ни правят щастливи и силни. Тяхната цел е да осигурят пари за другиго. И ако позволим, те могат да лишат живота ни от самата му същина. Но като всичко друго, работата и свободното време могат да бъдат приспособени към потребностите ни. У хората, които се научават да се наслаждават на работата си и да не пилеят свободното време, се заражда чувството, че животът им е станал в много степени по-съдържателен. „Бъдещето – писал е Ч. К. Брайтбил – ще принадлежи не само на образования, но и на онзи, който е научен да използва свободното си време умно.“