Уроци от опита на един български лидер в корпоративния свят

Как „малкият човек“ със собствените си емоции, амбиции и идеи се вписва в голямата корпорация? И каква е ролята на лидера в това? Своята гледна точка по тези въпроси сподели Георги Деянов - изпълнителен директор на „Еко България“, по време на лятната конференция на Българската асоциация за управление на хора (БАУХ).

„Ключово нещо, което определя това, как човек се чувства на работното си място, е да открива смисъл в това, което прави“, вярва изпълнителният директор на „Еко България“. В презентацията си той изброи основни принципи, до които е достигнал своята практика, придружени от интересни примери. Вижте част от тях: 

Няма по-тъжна картина от малодушен лидер 

„В работата си с изпълнителни директори има едно генерално нещо, от което съм бягал веднага, когато го усетя. Това е малодушието. Няма по-тъжна картина от това да видиш малодушен лидер. Човек, който е силен на сцената, но когато трябва да каже „да“ или „не“, се свива. Хората, от които съм се учил и винаги съм се опитвал да следвам, са хора, които никога не са ме командвали, а винаги са ме водили. Никога „не са си измивали ръцете с мен“, а са заставали зад гърба ми дори когато съм правил грешки.“

Откровеността е най-добрият подход

„В практиката си никога не съм си позволявал да водя разговор и да гледам настрани. Човек може да си позволи да бърка, да не е прав, но е важно да е откровен. И не може да манипулира хората и да злоупотребява.“ 

Най-лошият вариант на мотивация

„Има много начини да наложиш едно решение. Някои го правят със силата на личността, други - със силата на експертизата, а трети залагат само на своята позиция и казват: „Аз ти нареждам“. И това е най-лошият вариант, в който мотивацията на човек отсреща е най-ниска.“ 

Детската болест на мениджмънта

„Съществува т.нар. „детска болест на мениджмънта“. Когато някой стане мениджър и започне да управлява 2-3 човека, първата работа е да се огледа и да започне да мисли кой ще му вземе мястото. Този човек започва така да управлява, че да не дава възможност на хората от дърветата да видят гората. И човек не може да разбере за какво се върши всичко това...“

Не всички хора в една компания са амбициозни, напористи и способни 

„Има хора, които по подразбиране работят, защото трябва да се изработят едни 25 години, да се направи един стаж за пенсия и въобще нямат желание да правят нещо, което да им носи удовлетворение през тези 8 часа, които губят, ходейки на работа. И колкото и усилия да влагат мениджърите в обучението и развитието на тези хора, ефект няма. Такива хора съществуват и ние не можем да разчитаме, че в една компания ще има само звезди. Това е илюзия. Не може да разчитаме, че всички са способни, напористи и амбициозни. Напротив -„керванът се движи със скоростта на бавните камили“. Можем да дадем възможности на тези хора, но това не значи, че те ще я приемат. И това не значи непременно да се разделим с тях, а да намерим подходящото място, където те биха били най-полезни за организацията.“  

Най-хубавото нещо, което може да се случи на един мениджър? 

„Знаете ли каква е разликата между хитрия и мъдрия? Хитрият знае 5 начина да излезе от ситуация, в която мъдрият не влиза въобще. Такива ситуации се случват всеки ден в работата. И затова HR мениджърът е важен. Първо, защото е сред хората и усеща и второ, защото трябва да дойде и да каже: „Назряла е една ситуация, дай по-добре да я предотвратим, отколкото после да ѝ берем плодовете.“ Когато се зададе подобна ситуация, аз винаги казвам на моите хора, че не ми трябват виновни. Искам утре да свършим работата прилично, така че да се поздравим всички като екип, който е доказал, че е успешен и че може да се вглежда критично в себе си и да коригира собствените си действия. Аз съм участвал в такива екипи, създавал съм такива екипи и съм ги ръководил. И това е най-хубавото нещо, което може да се случи на един мениджър. Това е и смисълът, който аз намирам в моята работа.”