Ако не си щастлив вкъщи, няма как да си продуктивен и на работа

Кати Чоу е вицепрезидент на направление „Развойна дейност“ и „Централни услуги“ във VMware. Има над 25 години опит в управлението и операциите във високотехнологичната индустрия. Преди тази позиция тя е работила като старши вицепрезидент в отдела за стратегически операции и продажби в Informatica, била е вицепрезидент на стратегически продажби и операции в Intuit и е работила 18 години в HP на различни управленски позиции.
Чоу е бакалавър по машинно инженерство и магистър по инженеринг на производствени системи от Университета Станфорд. Тя има и MBA степен от Harvard Graduate School of Business. В момента Чоу е директор на Станфордския институт за изследвания на социалните науки (IRISS) и е директор на Азиатско-тихоокеанския Фонд (Asian Pacific Fund). Живее в Сан Франциско, заедно със съпруга си и четиримата им синове.
Чоу беше в София като гост лектор на дискусия на тема „Баланс между работа и личен живот“, организирана от българското представителство на международната НПО мрежа Women Who Code.

Защо имаме нужда от повече жени в ИТ сектора, как индустрията да стане по-привлекателна за дамите, каква е разликата между лидерство и мениджмънт, ще се разраства ли VMware в София - Economy.bg разговаря по тези и други теми с Кати Чоу.

Кати, как попаднахте в технологичния сектор? Това не е популярен избор за кариера сред жените.
Като малко момиче имах голям интерес към математиката и науката. Справях се много добре и много обичах и двете дисциплини. Завърших машинно инженерство и после направих магистратура по инженеринг на производствените системи. Осъзнах, че съм добра и обичам техническата работа. Така попаднах в технологичния сектор.

Кое е най-голямото предизвикателство да си жена инженер?
Много са. Но нека най-напред започнем от университета. Помня, че от 120 дипломирани машинни инженери във випуска ми в Станфорд, аз бях една от деветте жени. Нямаше много като мен. Можех ли в такава среда да бъда наистина себе си, да правя нещата, които исках да правя? Разбрах, че често не бях себе си, защото бях заобиколена от толкова много мъже. След като завършиш университета, попадаш в работна среда и като се огледаш около себе си, осъзнаваш отново, че няма много жени.
После, когато се омъжих и ми се родиха деца, видях колко е трудно да се намери баланс между работа и личен живот. Да мога да бъда добра майка за децата ми вкъщи, но също и да мога да работя. Защото нямаше много ролеви модели за мен. Изпитах това на гърба си и в средата на 30-те си години изпитах т.нар. „ранна криза на средната възраст“. Чувствах се сякаш не правя нищо както трябва. Считах, че не се справям добре в работа, защото не прекарвах достатъчно време там, мислех, че не съм добра майка, защото не бях вкъщи през цялото време. И понеже бях толкова заета с работа и у дома, нямах приятели. Чувствах се много зле. Но с времето научих, че е много важно да се придържаш към това, което е наистина важно за теб. Така постепенно нещата си дойдоха на мястото.
Затова чувствам, че съм длъжна да бъда ролеви модел, защото съм една от малкото жени, която има голямо семейство, прекрасен съпруг, чудесен дом, доста ангажименти, свързани с доброволчество, и също много успешна кариера. Можете да имате успех във всичко. Просто трябва се приспособите. И моята работа сега е да помагам на другите.

Кои бяха тогава Вашите ролеви модели?
Смешно е, но всичките ми ролеви модели бяха мъже. Установих, че те могат да ми помогнат доста по отношение на работата, но нямаше модел, който да следвам в живота – как да балансирам, как да бъда добра майка. Затова трябваше да намеря свое решение. Малко по-късно обаче успях да намеря жена, чийто модел следвах по отношение на житейските ми терзания. Тя ми помогна доста да разбера как да намирам баланса. Защото ние не сме просто хора, които работят. Освен работата имаме и друг живот. И ако не си щастлив вкъщи, няма как да си продуктивен и на работа.

Защо се нуждаем от повече жени в технологичния сектор?
Имаме нужда от повече жени в технологичния сектор поради няколко причини. Първата, очевидно, е различното мислене, разнообразният опит. Наблюденията ми сочат, че жените по природа работят доста по-добре в екип – те изслушват и отчитат всички гледни точки, а в резултат на това взимат по-добри решения. Също съм на мнение, че работещите майки в екипа са най-организирани, защото им се налага да бъдат такива в семейството. С толкова организирани хора можеш да свършиш съответно повече работа за по-кратко време. И накрая, но не по значение, е разнообразието на гледни точки. Като жена ти можеш да внесеш различно мнение, което да допринесе за нова перспектива за решаването на даден проблем.

Какво е нужно, за да имаме повече жени в технологичния сектор – гъвкаво работно време, по-добро заплащане, по-добър баланс работа -личен живот?
Първо, трябва да подобрим системата. Имаме нужда от повече момичета, които проявяват интерес към технологичния сектор. Имаме нужда от повече ролеви модели. А за да имаме такива, трябва да осигурим гъвкаво работно време, да се предоставя помощ с отглеждането на децата. Също смятам, че трябва да има отпуска по майчинство и за бащата. Важно е също шефовете, независимо дали са мъже, или жени, да проявяват разбиране. Защото не е от значение времето, прекарано в офиса, а резултатите. Както виждате, нужна е промяна в много аспекти, за да се подобри средата за жените.

Статистиката в Европа показва, че повечето жени в технологичния сектор са по-добре квалифицирани от мъжете, но въпреки това те заемат по-ниски позиции. Как си обяснявате това?
Чували ли сте термина old boy’s network (бел.ред.: неформална система, при която мъжете използват позициите си, за да помогнат на други, с които са учили заедно или имат едно и също потекло, да се издигнат в кариерата)? Това са мъже, които се познават и работят заедно от дълго време. Те се чувстват по-комфортно да са заобиколени от хора като тях. И когато дойде време за повишение, в повечето случаи мъжете биват повишавани. Какво могат да направят жените? Не е добре, ако си твърде тиха, но не е добре, и ако говориш твърде много. Затова трябва да намериш точния баланс. Трябва да има тренинги, където жените могат да говорят и да бъдат забелязани, където могат да намерят ментори, които да им помогнат да стигнат до тези позиции.

Какъв съвет бихте дали на жените, които са се насочили към кариера в технологичния сектор?
Технологичният сектор е доминиран от мъже. Ако сте увлечена от математиката и науката, не се отказвайте. Виждала съм много млади момичета, които имат интерес към тези дисциплини и после в университета сменят посоката, защото не искат кариера в технологичния сектор. Но ако това е нещо, което наистина обичате, не трябва да се отказвате. Има ли желание, има и начин. Ако наистина искате това, можете да преодолеете всякакви бариери. Вярвайте в себе си. Ако не харесвате това, което виждате в компанията, за която работите, то тогава идете в друга, с по-добра политика към жените. Намерете си шеф, който ви подкрепя. И след това споделете какво е нужно, за да се промени средата за бъдещите поколения.

България има най-висок дял жени, работещи в технологичния сектор в ЕС. Какви са Вашите наблюдения? Заемат ли българските дами управленски позиции в технологичния сектор? Какви препоръки бихте им дали?
Смятам, че жените тук притежават точната комбинация, за която говорих по-рано. Те знаят кога трябва да замълчат, но също и кога да говорят. Те са силни, но не твърде доминиращи. За мен това е точната среда. Много съм впечатлена с постигнатото тук. Не е нужно да се отказваш от нещо, за да получиш друго. Можеш да имаш и двете. Можеш да имаш прекрасен семеен живот и успешна кариера. И мисля, че тук в България сте се справили чудесно с това. Това, което бих препоръчала, е на събития като Women Who Code, в което ще участвам днес, да бъдат канени също и мъже. Защото не можем да говорим за приобщаване и да имаме само жени. Мъжете трябва да присъстват, за да имат възможност да разберат през какво минават жените. Отглеждам четирима синове и мой дълг е да ги възпитам така, че да подкрепят съпругите си, ако искат да си останат вкъщи, или да ги подкрепят, ако искат да работят.

Интересувате се и от темата за разликата между лидерството и мениджмънта. Каква е разликата?
Мениджърите управляват хора и изпълняват различни задачи. Това е добре, имаме нужда от него. Лидерите правят нещата различно. За да си лидер, не е нужно да си мениджър. Всеки от нас може да е лидер. Лидерите не вярват в статуквото. Те предпочитат да правят нововъведения, вместо да следват процедури. Те поставят под въпрос нещата. Вярват в хората, изслушват ги. Задават насоки. Те предпочитат да правят точните неща, вместо да правят нещата точно.

А какъв е Вашият стил?
Вярвам, че съм лидер. Трябва да питате екипа ми, но аз винаги поставям под въпрос всичко, за да съм сигурна, че правя правилните неща. Фокусът на философията ми като лидер са хората. Мотивирам и ги вдъхновявам, развивам ги, правя екипа възможно най-ефективен, така че всеки да може да постигне мечтите си. И ако те реализират целите си, моята организация ще бъде силна. Защото хората са всичко. Можете да говорите за процеси и технологии цял ден, но ако не сте спечелили сърцата и ума на хората, не мисля, че може да имате силна организация.

Ръководите направление „Развойна дейност“ във VMware. Как R&D центърът в София допринася за реализирането на глобалната стратегия на VMware?
Знаете, че планираме разширяване тук. Една организация не се разширява, ако не се справя добре. Трябва да призная, че Диана успя да създаде култура, така че всички бизнес звена във VMware глобално, да ги има и в България. Екипите са поели отговорност от край до край за проектите и ги реализират изключително успешно. Именно затова повече бизнеси искат да инвестират в България. Така стоят нещата и с моя екип. Искам да инвестирам в развитието на екипа тук. Той допринася изключително за VMware глобално, защото в София нещата не само се правят много ефективно, но вярвам, че VMware България е организацията, която ще ни помогне да разберем нещата и по хоризонталата. Какво имам предвид с това? Всяко бизнес звено оперира в неговия сектор, но клиентите изискват от нас различни продукти и решения, като например SaaS - софтуер като услуга. Затова имаме нужда от по-добро сътрудничество по тази хоризонтала. И защото България има всички екипи по тази линия, казах на Диана, че искам повече от пилотните проекти по тази хоризонтала да бъдат развити именно тук.

Какво разрастване планирате в София?
В момента имаме около 700 служители тук. Искаме да ги увеличим над два пъти през следващите няколко години. Така в България ще имаме третият най-голям R&D център, след Пало Алто в САЩ и Индия.