Отлагането създава илюзията, че сме свободни. Подлъгва ни да вярваме, че имаме безброй часове само за да ни ограби от тях впоследствие; изкушава ни с обещанието за безгрижие, но в действителност не ни дава възможност да се насладим напълно на заниманията си, защото вътрешно знаем, че би трябвало да правим друго, пише Psychology Today.
Типично хората, които имат проблем с отлагането на ангажименти, са твърде оптимистично настроени. Нерядко подценяват колко време ще им отнеме дадена задача, очаквайки да я свършат за 30 минути, вместо за 2 часа. Затова и отлагането на ангажиментите се оприличава на използването на кредитна карта. Първоначално е забавно, но после получаваш месечното си извлечение. В случая с отлагането вместо да платите лихва, изпитвате чувство на тревожност и безпомощност.
Според психолози една от най-често срещаните причини да отлагаме свои ангажименти е вътрешното чувство на гняв. Без значение дали става дума за тийнейджъри, които оспорват авторитета на своите родители, или за възрастни хора, които не са в състояние да дадат гласност на своето неодобрение, отлагането е една от възможните форми на протест. Не бива да забравяме, че чрез нея саботираме и самите себе си, напомнят психолозите.
Друга разпространена причина е липсата на самоувереност. Когато дадена задача ни се струва трудна и се съмняваме, че ще се справим, сме по-склонни да я отлагаме във времето. В такива ситуации е полезно да си припомним предишни трудни проекти, които сме реализирали успешно, съветват експерти по личностно развитие.
Отлагането е често срещан проблем при перфекционистите. Те са склонни да не започват нещо, защото се чувстват уморени още при мисълта за това, колко енергия ще им коства да изпипат всеки детайл. Високите стандарти са нещо чудесно, но не бива да позволяваме да се превръщат в нереалистични очаквания, посочват психолозите.