Неотдавна писахме, че съществуват три вида комуникатори – представителят на празнословието, представителят на посредствеността и представителят на вдъхновението. Последният е изключителен комуникатор – той е магнетичен, успява да накара слушателите да променят това, в което са повярвали и ги зарежда с енергия, вдъхновение и ентусиазъм. Как постига това?
В блога Buffer Бет Купър разкрива кои са петте основни навика на ефективните комуникатори:
1. Първо изслушват и едва след това говорят и предлагат решения. Емпатичното слушане е ключът към провеждане на съдържателна и смислена комуникация.
2. Споменават често името на събеседника си – това увеличава шансовете ни да бъдем чути, разбрани и да ни бъде предложена помощ. Както казва Дейл Карнеги „за един човек собственото му име е най-значимият и сладък звук във всеки език“. Ето защо е толкова важно да положим усилия, за да запомним имената на хората, с които общуваме.
3. Оставят/насърчават другите да говорят за себе си. Всички обичаме да разказваме за себе си. Изследванията показват, че тези моменти пораждат същото чувство на удоволствие, което изпитваме от храненето, парите и секса. Ако искаме събеседникът ни да се почувства добре, трябва да го насърчим да разкаже са себе си и своите интереси.
4. Карат другите да се чувстват важни. Как да постигнем това? Като поднасяме честни комплименти и искаме съвет, съветват психолозите.
5. Подчертават прилики – ние се сближаваме с хора, които имаме сходни интереси и харесваме едни и същи неща. Открояването им е важно по време на комуникация, ето защо трябва да слушаме добре. Експертите по комуникация препоръчват да насочим разговора в област, към която имаме общи интереси. Дори повтарянето на фраза, използвана от събеседника ни, или перефразирането на част от неговите думи, могат да имат изключителен ефект.
В речта на изключителния комуниктор няма място за паразитни думи, уклончиви изрази, уговорки и резерви. Според инструктора по комуникация Кармайн Гало фрази, които ни провалят като комуникатор са: „може би“, „аз мисля“, „ами нали знаете“, „до известна степен“, „някак си“, „съжалявам, това, което се опитвам да кажа е...“ и др. подобни.