| Използвайки Economy.bg, Вие се съгласявате с "Политика за Cookies/Бисквитки" , необходими за пълната функционалност на услугата. [X] |
петък, 19 април 2024 RSS
|
|
11555 прочитания
Д-р Александър Христов за професията на ПР-а
Колко са ПР специалистите в България и какъв е потенциалът за развитие в тази област, разказва председателят на Българско дружество за връзки с обществеността
 Д-р Александър Христов е председател на Българско дружество за връзки с обществеността за 2012, Акаунт директор в ПР агенция Civitas Bulgaria и преподавател в УНСС. Той е член на Българско дружество за връзки с обществеността от 2003 и участва в ръководната дейност на организацията през последните шест години. Председател е на Комисията по етика на БДВО за периода 2006 – 2010. Александър Христов е бил директор в управление „Маркетинг, реклама и връзки с обществеността” в Корпоративна търговска банка. Професионалният му опит включва още PR позиция в БАЕЗ, журналист във в. „Банкер” и други. Александър Христов е доктор по комуникации и магистър по международни икономически отношения. Води курсове по „Връзки с обществеността” в университети и образователни центрове. С него се срещнахме, за да ни разкаже колко са ПР специалистите в България, колко са младите хора, които учебните заведения подготвят всяка година в сферата на комуникациите и какъв е потенциалът за развитие в областта на връзките с обществеността. Г-н Христов, колко са специалистите по ПР в България? Ако трябва да отговаря направо, ще кажа, че или са прекалено много, или са прекалено малко. Зависи от това кого смятаме за ПР специалист или как работещите в областта се самоопределят. Има страхотен афоризъм, който често цитирам: „Ако на клетката на слона пише „Бивол”, не вярвай на очите си”. Това е, което се случва в ПР професията, при това не само в България.
Вие сте председател на БДВО. Колко са вашите членове? Бройката е динамична, тъй като членството е годишно. За 2012 не можем да кажем още, но за 2010 и 2011 индивидуалните членове на БДВО са около 300 души. ПР специалистите в страната обаче, с които поддържаме активни контакти, са много повече. ПР професията стана доста „модерна” през последните години и е много привлекателна, особено за младите хора. Младите хора в ПР са много. Имаше изследване преди няколко години, което показа, че средната възраст на хората, работещи в ПР бранша, е 27-28 години. Динамиката на професията предполага такъв тип хора да навлизат в нея. Колко млади хора с образование по връзки с обществеността излизат годишно от университетите? По груби изчисления, някъде около 250 и 300 души годишно. Част от тях не се реализират в областта, но, от друга страна, има много други ПР специалисти, които са влиятелни и успешни в България, но нямат образование по връзки с обществеността. Това е нормално, тъй като академичното образование по ПР в страната стартира в началото на 90-те години.
Да, има бъдеще, макар че процесът по откриване на нови работни мeста от компаниите в момента не е толкова активен. И въпреки всичко – да, има перспектива. Инвестициите в комуникационни дейности и ПР са функция на икономическото състояние на страната, което в момента не се характеризира с високи показатели, но не мога да кажа, че няма перспектива. За хора, които са талантливи, способни и ентусиазирани, не се сещам за време, в което те не могат да се реализират професионално. Какво е типичното възнаграждение за стартовите позиции и как се променя то с развитието на специалиста във времето? За стартовите позиции и в агенции, и в компании заплащането се движи между 700-800 до 1000 лева. Възнагражденията на специалистите на най-високите мениджърски позиции в областта може да стигне 2500 лева. Тук не включваме две групи специалисти. Тези, които са на свободна практика, както и управители на агенции и висше мениджърско ниво, които имат други функции. Друго, което бих могъл да кажа, е, че както и в другите браншове, заплатите през последните години в областта на ПР са замразени. Какви умения са необходими, за да бъдеш успешен ПР? Първото и най-важно умение, което е необходимо, е умението да усещаш и разбираш какво искат да чуят и да разберат другите и да го кажеш по най-добрия начин. Може би това е причината, поради която професията е толкова феминизирана, защото жените като че ли са по-добри в това. Естествено са необходими много други умения, които аз бих казал, че по-скоро се учат, отколкото са вродени- например комуникативността. Професията е изключително динамична, което е свързано с темперамента, който трябва да имат хората.
От Ваша гледна точка, кое е най-хубавото на тази професия? От моя гледна точка най-хубавото на тази професия е възможността да виждаш своите идеи реализирани на практика и възможността да увличаш по тях много хора. Да виждаш как те й се радват. Това е най-хубавото от моя гледна точка. Най-трудното? Най-голямата трудност е може би същата. Предизвикателството в професията е умението да реализираш кампания или проект, който да е полезен както за инициатора на този проект, така и за крайните публики. Каква е разликата да бъдеш ПР в компания и в агенция? Аз съм бил и от двете страни и мога да кажа, че почти няма разлика, когато става въпрос за комуникация навън и реализация на кампании. Разликата е много повече вътре – в организацията на работата и взаимоотношенията. Разликата е и че в агенцията има и нещо, което наричаме „обслужване на клиента”.
Доколко мениджърите и компаниите се доверят на ПР практиците или по-скоро те самите имат идея, на която държат? Зависи от типа мениджър и клиент. Колкото повече слушат, не казвам автоматично да приемат, а да се доверяват и изслушват, толкова по-добре. Винаги казвам, че когато става въпрос за такъв тип комуникации, изключително важно е да чуеш какво ще ти кажат хората, с които работиш. Най-малкото ще имаш още една гледна точка. Колкото повече гледни точки чуе мениджърът или клиентът за даден проблем или предложение, толкова по-информирано ще бъде неговото решение. Разкажете ни за ваш проект, който е бил труден, но въпреки всичко успешен? Това, което най-трудно се постига, често не се вижда нито от мениджърите, нито от клиентите. Защо? Защото има ужасно много логистика зад повечето събития, кампании и проекти, които реализираме. Не се вижда координацията, убеждаването на различни групи от хора – подизпълнители, медии, клиенти и т.н.
За съжаление към момента няма, дори в световен мащаб, абсолютно точен и надежден метод за измерване ефективността от комуникационните дейности. И наистина според мен Нобелова награда ще заслужи този, които измисли такъв. Но методите, които се използват в ПР практиката, са много. Те са основно свързани с измерването на възможността дадено послание да достигне до определени целеви публики. Оттам нататък методите за измерването на това как посланието променя техните нагласи, действия и т.н. е по-скоро в полето на приблизителното заради недостатъчната разработеност на тази проблематика. Има обаче напредък. През миналата година на конференция в Барселона бяха формулирани т.нар. Барселонски принципи за измерване на ефективността в ПР и методиката с наименование Valid Metrics for PR Measurement. Те са достъпни онлайн. Всеки, който иска да ги види и да се запознае с тях, може да го направи. По мое мнение към момента това е най-доброто постижение като методика по отношение на ефективността в ПР. Когато компания реши да се обърне към ПР експерт или агенция как да се ориентира - да провери дали членува в някоя от браншовите организации? Да, професионалните ПР организации могат да дават референции на компаниите. Не е задължително съответният ПР специалист или ПР организация да е член на някоя от браншовите организации, но ние се познаваме, знаем кой как работи и можем да дадем професионални препоръки, независимо дали даден специалист или ПР агенция е член на някоя от браншовите организации.
|
Искам да се абонирам за седмичния бюлетин на Economy.bg:
* Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.
|
 |
|
|
|
Copyright © 2024 economy.bg. Издание
на jobs.bg
|
|