Елизабет Гилбърт за предизвикателството да бъдеш творец

„Написвайки „Яж, моли се и обичай“ и постигайки успех, вече където и да отида хората ме третират като обречена. Идват при мен и ме питат: „Не се ли страхуваш, че никога няма да напишеш нещо по-добро от това? Че до края на живота си никога повече няма да напишеш книга, която така да вълнува хората?“

Същото нещо чувах и като тинейджър, когато споделях, че искам да стана писател: „Не те ли е страх, че никога няма да постигнеш успех, че унижението от отхвърлянето ще те убие? Не те ли е страх, че цял живот ще работиш това и нищо няма да излезе от него?“.  

Да, страх ме е и винаги ме е било страх. Но логично ли е някой да се страхува от работата, заради която смята, че е дошъл на тази Земя?“

Елизабет Гилбърт става известна по цял свят с мемоарния си роман „Яж, моли се и обичай“, в който разказва за едногодишното си пътешествие из Италия, Индия и остров Бали. Книгата се превръща в бестселър и е филмирана през 2010 под същото име. Този успех обаче я изправя пред сериозни предизвикателства и напрежение. 

В рамките на TED писателката разказва как успява да пренастрои цялостното си отношение към работата и да се справи с психологическото напрежение от упражняването й. 

Всяка творческа професия поражда притеснения за психическото ни здраве, които не са така типични за останалите професии, както и притеснения относно реакцията, която работата ще предизвика у хората. И за да се справим с това, предлага Гилбърт, трябва да спрем да вярваме, че креативността и страданието са изначално свързани. Трябва да спрем да мислим хората за „гении“, а да приемем, че притежават „гений“, който съществува отделно от личността. Както е било в Древна Гърция и Древен Рим.

„По онова време хората не вярвали, че креативността идва от човешките същества. Те смятали, че тя е божественият дух придружител, който идва при хората от далечен и неизвестен източник, по далечни и неизвестни причини. Гърците ги наричали демони, римляните – гении. Т.е. тя била нещо отделно от личността.  Така древният творец се предпазвал от нарцисизъм (когато работата му е брилянтна) и от разочарование (когато е провал). По време на Ренесанса обаче всичко се променило. Човекът застанал в центъра на Вселената и вече нямало място за мистични и божествени същества, които диктуват от името на божественото. Така било поставено началото на рационалния хуманизъм и хората започнали да вярват, че креативността идвала изцяло от индивида. И за пръв път в историята хората започнали да наричат този или онзи творец „гений“, а не да казват, че има гений“.  

Но нима това трябва да е така? Вижте нейната смела и радикална идея: