Жанет Найденова: Очакваме 25-26% ръст на електронната търговия през тази година

Онлайн търговията в България все още е с малък дял, но расте с по-бързи темпове в сравнение със Западна Европа. Според Евростат 1,3 милиона българи са пазарували онлайн през изминалата година, като 61% от тях най-често са купували дрехи. Как изглежда пазарът за онлайн търговия в България и какви са тенденциите за развитие? С тези въпроси се обърнахме към Жанет Найденова, Председател на Управителния съвет на Българска е-комерс асоциация, член на Ecommerce Europe и маркетингов консултант с дългогодишен опит. Ето какво сподели тя пред екипа на Economy.bg:

Г-жо Найденова, какъв е обемът на електронната търговия в България, ориентирана към крайния потребител?
Ако погледнем тренда на развитие на електронната търговия в България, ще видим, че от 2014 насам ръстът всяка година е двуцифрен. През 2014 беше около 35%. За 2016 обемът на пазара е около 420 млн. евро. Говорим за пазара, който е B2C, т.е. бизнеса към потребителите. 420 млн. евро е наистина една база, стабилна основа за развитие на този сектор.

Как се съотнасят тези 420 млн. евро към общия обем продажби?
В света съотношението e-commerce към стандартния ритейл вече има двуцифрено изражение. За България тази цифра е някъде около 1,8-2%. Което означава, че можем да очакваме през следващите години ръст на този канал. Още повече, че до 2-3 години ръстът в ритейла като цяло ще дойде от онлайн канала.

Има ли определени сегменти, които са движещи?
Има сегменти, които се развиват по-бързо от останалите, но има и сегменти, които са си завоювали първата позиция по отношение на обем на закупуване на стоки онлайн. Това са дрехи, обувки и аксесоари. Втората категория продукти, които са с най-голям обем онлайн, са туристическите услуги и на трето място са книгите. Следват технологии и фармация, поръчване на храна за вкъщи. Секторите или по-скоро категориите, които се развиват с най-голям темп, са дом и градина, при спортните стоки се наблюдава изключително бърз ръст. Така че можем да очакваме наистина едно позитивно развитие на електронната търговия в България в различните категории и продукти.

Към момента кои са най-големите предизвикателства, с които се сблъскват търговците, влизайки в този канал за комуникация?
Предизвикателствата са страшно много, като започнем от законодателната база. Един електронен магазин, независимо колко е голям, трябва да отговаря на законовата уредба в страната и трябва да се съобразява с всичко необходимо, което касае защитата на личните данни, защитата на потребителите. Общо взето, много изисквания, които се поставят на ниво Европейски съюз и оттам в България. Разбира се, по отношение на технологиите вече е доста лесно да създадете един електронен магазин. Има платформи, предоставящи възможност за електронна търговия, и за половин час можете да настроите един електронен магазин. Разбира се, след това е много важно как ще се развива самият електронен магазин. Имаме много големи електронни магазини, които са пример за добри практики. Развитието на бранша се предопределя от споделянето на този позитивен опит с компаниите, които са на българския пазар. Разбира се, черпим и световен опит.

Споменахте, че човек може вече за 30 мин. да направи собствен електронен магазин. Кои са нещата, които хората най-често пропускат, когато се решат на подобна стъпка?
Не може да се говори за всички еднакво. Това, което е характерно за начинаещите електронни магазини, е, че подценяват две основни неща. Едното е, че са необходими инвестиции за маркетинг и второто е обслужването на клиентите. Българският потребител е доста взискателен. При положение че в България имаме над 60%  проникване  на интернет, над 27-8 до 30% от онлайн потребителите са купували през интернет, хората вече имат голяма практика. Дори бих казала, че българският потребител е по-взискателен от европейския. Срок на доставка? Повечето очакват сега, веднага и ако може безплатно. Много неща трябва да се съчетаят в портфолио от услуги и обслужване към клиентите, за да може наистина, първо, да привлечем клиента с нашите продукти и услуги, второ, да му обърнем достатъчно внимание и трето, да го обслужим по такъв начин, че той втори път да закупи от нашия електронен магазин.

Какви са Вашите очаквания за  бъдещето на традиционните канали за продажба. Може ли да очакваме моловете да опустеят?
Не можем да разделим офлайн и онлайн ритейла, защото потребителят е навсякъде. Виждаме, че голяма част от офлайн веригите стартират и развиват онлайн магазини. Но наблюдаваме и обратния процес. Онлайн магазини, които искат да се позиционират и да развият своя бранд, отварят офлайн шоуруми, офлайн магазини, в които може да използвате интернет, за да прегледате портфолиото от продукти и услуги, които се предлагат – да тествате, да опитвате. Общо взето не може да отделим онлайн и офлайн света.

Какви са Вашите очаквания за развитието на сектора през следващите години?
Тенденцията през следващите 1-2-3 години ще бъде повишен ръст на онлайн ритейла спрямо цялостното развитие на бранша. Офлайн ритейлът ще има ръстове с 3-5%, но големият ръст в ритейла ще дойде от онлайн търговията. Ако в момента имаме около 1,8% съотношение на онлайн търговия спрямо офлайн, прогнозите за следващата година за Централна и Източна Европа са, че тази цифра ще достигне до 3,8%-3,9%. В света за тази година съотношението онлайн ритейл спрямо цялостния ритейл е около 15% в азиатските пазари и някъде около 12-13% за САЩ и Западна Европа. Така че перспективата пред нашия пазар e действително онлайн ритейлът да е този, който ще расте с по-голяма скорост. Очакванията са за 2017 онлайн пазарът за B2C да достигне около 510 млн. евро. Това е около 25-26% ръст на пазара.