Предизвикателствата пред творците в Ерата на дигиталните пазари

„Възнагражденията за публично изпълнение са важна част от приходите във финансовия микс на съвременната звукозаписна индустрия“, разказва ни Лаури Рехард. Той е директор на отдел „Лицензиране и правни политики“ в Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI). По думите му в Европа тарифите за публичното изпълнение и излъчване на музика генерират над 20 % от цялостния приход, а пазарното покритие в България е ниско и от това страдат всички.

Лаури Рехард е в България по повод Конференцията за бъдещето на интелектуалната собственост, която се проведе на 15 март, в НДК. Свързахме се с него, за да ни разкаже повече за предизвикателствата, пред които сега съществуващата система за защита на авторските и сродни права е изправена. Ето какво сподели той пред екипа на Economy.bg:

Г-н Рехард, Вие сте сред панелистите на Конференцията за бъдещето на интелектуалната собственост, която се провежда в София като част от културната програма, съпътстваща европредседателството ни. Бихте ли представили част от основните моменти в презентацията си?
Темата на панела визира колективното управление на права в единен цифров пазар и прилагането на европейската Директива за колективно управление на права. Един от основните моменти в презентацията ми ще бъде разширяването на дигиталните музикални пазари, което се дължи на активното лицензиране на музика от страна на компаниите и без намесата на организациите за колективно управление на права. Разбира се, те имат своята роля, но за да останат релевантни на случващото се, трябва да осигурят ефективни и прозрачни услуги на правоносителите. Директивата за колективно управление на права е ключов инструмент в поддръжката на развитие от такъв тип и трябва да бъде транспонирана с точност.

Какви са основните предизвикателства в настоящата система за авторски и сродни права на територията на ЕС?
Най-голямото предизвикателство за музикалната индустрия, а вярвам и за останалите творчески сектори, е осигуряването на справедлива среда за устойчив растеж на дигиталните пазари. Това означава, че ние трябва да се справим с казуса Разликата в стойността (Value Gap) – значителното разминаване между приходите, които някои онлайн платформи генерират, и възнагражденията, които те изплащат на правоносителите. Разликата в стойността нанася сериозни щети на създателите и продуцентите на музика, на конкуренцията между дигиталните услуги, и в крайна сметка на потребителите.

България е една от страните, където местното законодателство не изисква собствениците на права да събират от ползвателите отделни плащания за симулкастинг – препредаването на телевизионни и радио програми в интернет. Как е решен този проблем на други територии на ЕС?
Реално правилата са безкрайно ясни. Европейският закон, във вида, интерпретиран от Европейския съд, повелява създателите и продуцентите на аудио-визуални произведения да имат право върху всеки вид и начин на ползване на техните звукозаписи. Симулкастингът на радио и телевизионни сигнали като отделен инструмент за ползване изисква самостоятелен лиценз от правоносителите.

По данни на ПРОФОН само 15 % от търговските обекти в България плащат права за музиката, която излъчват. Бихте ли посочили държава, в която бизнесът се отнася най-съвестно към използването на защитен репертоар като добавена стойност към продукта си?
Възнагражденията за публично изпълнение са важна част от приходите във финансовия микс на съвременната звукозаписна индустрия. В Европа тарифите за публичното изпълнение и излъчване на музика генерират над 20 % от цялостния приход. Пазарното покритие от 15 % е изключително  ниско и в резултат българската музикална индустрия и артисти са лишени от жизненоважни финансови постъпления. Бих препоръчал на българското правителство да подкрепи усилията на ПРОФОН за регулиране на пазарите.

В Европейския съд постоянно текат дела за защитата на авторски и сродни права. Има ли нови знакови решения в полза на звукозаписната индустрия?
Действително бяха взети няколко важни решения, изяснявaщи прилагането на Закона за авторско право върху новите онлайн услуги. В делото „Sanoma срещу GS Media“ съдът определи, че популяризирането на линкове към незаконно поствани творби засяга сериозно правоносителите. В “BREIN срещу Ziggo” се взе решението, че операторите на сайтове, осигуряващи достъп до потребителски торенти с линкове към защитено съдържание, носят съдебна отговорност пред правоносителите. Има и други случаи, занимаващи се с по-традиционни въпроси като доколко правоносителят може да лицензира музика, използвана в хотелски стаи, или в помещения за срещи. Съдът отстоява позицията, че правата на творците и продуцентите в аспект „комуникация с публиката“ трябва да бъдат интерпретирани общо. 

Скоро трябва да излезе годишният доклад на Международната федераиця на звукозаписната индустрия. Бихте ли споделили актуалните тенденции в развитието на индустрията за 2017г.?
Докладът ще бъде публикуван на 24 април и трябва да изчакате до тогава за повече детайли по въпроса. На база на публикуваните до момента цифри от местните пазари обаче изглежда, че 2017 ще бъде третата поредна година на измерим ръст за звукозаписната индустрия. Както и в предходните години ръстът в приходите идва основно от абонаментния стрийминг.