четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    3700 прочитания

    Двойното софтуерно лицензиране – и вълкът сит, и агнето свободно

    Повече за двойното лицензиране на софтуер (dual licensing), което позволява комбинирането на свободен и проприетарен лиценз, разказва Вяра Савова - юрист и бизнес консултант
    16 август 2021, 17:16 a+ a- a

    Вяра Савова е юрист, бизнес консултант и организатор на правно-технологични събития. Целта ѝ е да съдейства за това компаниите да превърнат юридическата страна на бизнес планирането си в основа за успешна дългосрочна стратегия.

    На OpenFest 2021 - най-голямата българска конференция, посветена на свободната култура, свободния софтуер и софтуера с отворен код, Вяра имаше презентация на тема: „Двойното софтуерно лицензиране: и вълкът сит, и агнето свободно?“.

    С Вяра разговаряхме по темата, за да разкаже повече за двойното лицензиране на софтуер (dual licensing), което позволява комбинирането на свободен и проприетарен лиценз.

    Вяра, вие бяхте сред лекторите на Open Fest 2021, където имахте презентация за двойното софтуерно лицензиране. Бихте ли обяснили какво представлява двойното лицензиране на софтуер (dual licensing)?
    Двойното софтуерно лицензиране, най-общо казано, позволява това един и същ софтуер да бъде предлаган и разпространяван под два паралелни лиценза.
    В най-честия случай, единият лиценз е проприетарен – или иначе казано лиценз, позволяващ по-широкото боравене с дадения софтуерен продукт, включително чрез интегрирането му в ново софтуерно или хардуерно решение и комерсиалното му разпространение. Получаването на правото на ползване на софтуерния продукт под проприетарен лиценз най-често е срещу заплащане.
    Другият лиценз, част от dual licensing модела, е не просто такъв от групата на свободния софтуер, ами най-често е copyleft лиценз. Copyleft лицензите, сред които най-популярен е GNU General Public License (GPL), имат тъй наречения „вирален“ ефект – т.е., правилата за ползването им се пренасят към всеки следващ софтуерен продукт, в който са интегрирани. Това ще рече, че използването им като част от комерсиален продукт е крайно нежелателно, тъй като е много вероятно това да повлече със себе си задължението source кода – същината на софтуера – да трябва също да е свободно достъпен и видим за всеки.
    Паралелното съществуване на проприетарен и свободен лиценз дава възможно решение както за използващите софтуера, които нямат желание да го интегрират в комерсиален продукт (в който случай GPL им върши идеална работа), така и за тези, които виждат в него подходящ елемент от собствения си комерсиален продукт (в който случай лицензът им се доближава до договор за дистрибутиране на софтуер).
    Звучи сложно и със сигурност не е решение, което следва да се използва масово. Със сигурност не и преди да се обмисли цялостната бизнес стратегия и моделът, по който проектът ще се поддържа финансово. Идеята на презентацията е до голяма степен да накара пишещите и разпространяващи код хора да се замислят повече над това както какво използват при разработките си, така и как самите те разпространяват създадените от тях софтуерни решения.

    Можете ли да ни дадете примери за популярни софтуери, които имат два паралелни лиценза? И какъв е техният бизнес модел?
    По време на презентацията говорих най-вече за MySQL на Oracle като пример. За тези, които не са запознати с MySQL, това е една от най-разпространените системи за управление на бази данни. Причината е, че Oracle са възприели един крайно елегантен, било и фрагментиран, модел за разпространение на софтуера си, при който ясно си личат случаите, в които използването на проприетарен лиценз са абсолютно задължителни. Други популярни примери са Qt и VoIP легендата Asterisk.
    Важно е да отбележа, обаче, че има случаи на паралелни лицензи, които обаче не спадат към категорията на двойното лицензиране. Такива са например freemium моделите, с които даден производител на софтуерно решение увеличава броя на ползващите го без задължително да монетизира директно от това, че продуктът му се използва масово. В този случай говорим за вътрешно категоризиране на използващите софтуера, като за някои категории ползващи той остава безплатен. Това обаче по никакъв начин не означава, че лицензът, под който се разпространява, е свободен.

    Вие сте юрист, бихте ли споделили какви са изобщо вариантите за лицензиране на софтуер и разликите между тях?
    Вариантите са безкрайно много – вече споменах двете големи категории, а именно проприетарния лиценз и свободния лиценз, които, най-общо казано, представляват двете страни на спектъра. Между тях, обаче, съществуват и много гранични модели, един от които е двойното лицензиране.
    Пример за това за каква бройка говорим в действителност е, че всеки проприетарен лиценз е различен и напаснат спрямо спецификата на продукта и стратегията на разпространяващия го. От друга страна, имаме хиляди свободни лицензи, които са общи и еднакви за всички, но също така се увеличават като бройка непрестанно и търпят периодични промени.
    Разликите също не са никак малки, така че съветът ми е преди да се избере даден лиценз или комбинация от лицензи, да се зададе въпросът „Аз какво искам да постигна дългосрочно?“. Отговорът на този въпрос ще е отправната точка при преценката точно какво е нужно.

    Според вашите наблюдения кои са най-предпочитаните модели от компаниите в България и защо?
    За съжаление нямам статистика конкретно за България, така че ще използвам това, което е налично като информация в световен план. За мен най-интересната статистика е последователното увеличение на ползването на т. нар permissive свободни лицензи за сметка на copyleft свободни лицензи. Тук разликата е следната – докато проприетарният лиценз и свободният лиценз се намират на двата края на спектъра на софтуерните лицензи като цяло, то при подкатегорията на свободните лицензи, двете крайности на спектъра са заети от permissive свободните лицензи и copyleft свободните лицензи.
    По-горе разясних какво е copyleft лиценз и тежестите, които идват с него, така че тук е необходимо да спомена, че при permissive лицензите ограниченията за ползване и разпространение са или много малко, или не съществуват изобщо. Това ги прави много удобно решение за разработчици, които нямат времето да четат дълги лицензионни споразумения. В момента двата най-популярни permissive лиценза са Apache 2.0 и MIT License, които не ограничават почти никакво бъдещо ползване и разпространение. Разбира се, има и редица рискове, най-вече в това, че продукт, базиран на подобен лиценз, по-трудно би бил комерсиално успешен, тъй като е вече частично или изцяло свободно достъпен.

    Какъв съвет бихте дали на стартираща компания – как да избере най-подходящият за компанията лиценз?
    Изборът на лиценз зависи от много фактори – като за начало бюджет, размер на екипа, време за осигуряване на поддръжка, маркетингова стратегия, бизнес модел (или поне някакъв зачатък на идея какво искаме да постигнем след година и половина, след 10 години), има ли юрист под ръка, който да пресее цялата информация и да я представи по що-годе разбираем начин. Над тези чисто житейски фактори се наслагват и допълнителни, като например разбиранията на екипа и техните ценности.
    Според мен е много важно лицензите като цяло да фигурират като фактор при взимането на бизнес решения – както какво е най-подходящо за нашия продукт, така и под какви лицензи са елементите, които сме взели наготово и интегрирали в него. Тъй като вече има неедин случай на сериозно ощетени компании, които са преписали код, който, било и свободно достъпен онлайн, всъщност носи със себе си определени задължения.

    Важно е да кажем и какви са недостатъците на двойното лицензиране и какви са най-често срещаните грешки?
    Със сигурност използването на няколко лиценза носи със себе си риска да мултиплицираш проблемите на всеки един, вместо да използваш комбинацията от лицензи като начин за решаване на индивидуалните им недостатъци. Освен това, обаче, следва да отчетем конкретните проблеми при комбинирането на два толкова различни по логиката си типа лиценз – в крайна сметка е много вероятно общността, която е жизненоважна за развитието на един свободен софтуерен продукт да не го възприеме като чисто такъв и да не се обедини зад развитието и поддръжката му.
    Друг риск, свързан с наличието на няколко лиценза е, че ползващите продукта могат да се заблудят при избора на най-подходящия за техния конкретен случай лиценз. Решението на този потелциален проблем е в добрата комуникация между разпространяващ продукта и използващи го.

    Все още е често срещано мнението, че каквото го има в Интернет – било то снимки, видео, текст, както и различни софтуери, можеш да си го ползваш. Какво е важно да знаят потребителите, преди да свалят едно приложение, да си качат някоя програма или да ползват даден соофтуер?
    За мен това са два отделни въпроса – от една страна имаме темата за това на кого принадлежи информацията, щом веднъж се качи в интернет, а от друга – въпросът за рисковете, които поемаме всеки път щом инсталираме нещо на телефона, компютъра, а защо не и на умния си хладилник.
    Отговорът на първия въпрос е, че общото правило следва да е, че щом нещо е в интернет, то най-вероятно авторът му не е предвидил друго ползване освен преглеждането, прочитането или преслушването му. Това е най-валидно за снимки, текстове, музика и видеа – освен ако изрично не фигурира информация, че даденото произведение е под лиценз, позволяващ това с него да се прави нещо допълнително, като например да се препработва и разпространява, то най-вероятно това не е позволено.
    Въпросът по повод на софтуера, който инсталираме – трябва да сме много внимателни откъде се е взел на първо място. Въпреки сериозните им проблеми при проследяването на това колко spyware апликации има на платформите им, Google и Apple към момента са много по-внимателни срямо това какво и как можеш да изтеглиш от техните платформи за разпространение на софтуер. Дори се очаква от догодина Google Play най-накрая да въведат по-адекватни правила относно политиките за поверителност на апликациите (нещо, което съществува от години в Apple App Store и което довете до „изриването“ на много апликации в стил фенерче, което иска достъп до контактите ти).
    Така че решението е да сме внимателни онлайн и да не приемаме, че щом нещо е лесно достъпно, то е безплатно, както и че щом нещо изглежда невинно, то е безопасно.

    Светът става все по-дигитален, а Ковид-19 ускори този процес. От ваша гледна точка, като юрист с фокус върху технологичната сфера, какво е важно да имат предвид компаниите от юридическа гледна точка, за да изградят успешен и устойчив бизнес в дигитална среда?
    Две неща ми идват наум веднага – здрав разум и търпение, особено ако искат да постигнат дългосрочен успех, а не еднократен и на принципа „move fast and break things”. Иска ми се повече компании да приемат, че дискомфортът от по-доброто планиране се изплаща в това след време да не се сблъскваш с ненужни проблеми, които могат да ескалират до съсипващи бизнеса съдебни дела.
    Важно е и да се приеме фактът, че правото е реакционно – тоест, регулацията отнема време най-малкото защото е нужно време дадено нещо да се превърне в обществен проблем, който е счетен за достатъчно значим, че да бъде регулиран. И това е проблем в самата логика на правната система като такава, който единствено се влошава от фактори като бюрокрация и ниска техническа култура сред хора, които следва да взимат решения на държавно ниво.
    Било и реакционно, обаче, правото следва определена логика – тоест, дадена технология сама по себе си не променя изконни правила като това да не се отнема и ползва без разрешение чужда собственост (дигитална или физическа), да се укриват данъци и средства, да не се дискриминира. Тоест, стига да не правиш неща, които вече противоречат на закона, употребата на нова технология и изграждането на успешен бизнес около нея би била в реда на нещата, без значение дали правото е „наваксало“ достастъчно, за да я включи в дефинициите си. Ако използваш нови похвати за да правиш неща, които са забранени по принцип, то няма как да разчиташ на устойчив и дългосрочно успешен бизнес модел.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 2 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 4 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 5 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 7 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк