Българските медии и Фейсбук

bTV ( над 157 хил.) , Cars.bg ( над 125 хил.), Sportal.bg (над 111 хил.), The Voice Radio & TV Bulgaria (над 111 хил.) и Radio Fresh! ( над 104 хил.) – това са най-големите български фейсбук страници на медии, сочат данни на Stranici.bg.

Ако изключим медиите от по-широк характер, като музикални, автомобилни и развлекателни, най-големите официални страници на медии са тези на Btv.bg (157 642), Vesti.bg (65 288), Economy.bg (50 176), Dnes.bg (44 942), Списание Икономика (41 288), bTV News (37 458), сп. Мениджър (37 168), Profit.bg (32 279), Dnes.dir.bg (30 774), Капитал (30 492), Дневник (24 596).

Пълната класация можете да видите тук: http://www.stranici.bg/index.php?pcat=3

Присъствието

Почти всички медии в България разполагат със свои официални страници във Facebook, а повечето експерти в бранша се обединяват около становището, че присъствието в социалните мрежи е важно. Освен официални страници, честа практика е използването и на допълнителни големи фейсбук страници с обща тематика, за промотирането на новини.

Според Любомир Аламанов - председател на Българска асоциация на агенциите за дигитални комуникации (БААДК), уцелването на точния обем на информация, която да бъде поднесена, без да предизвиква раздразнение сред аудиторията, е едно от важните условия за успешно присъствие на една медия в социалните мрежи. По неговите думи в това отношение добър пример са страниците от групата на „Икономедия” – „Капитал” (над 30 хил.) и „Дневник” (над 24 хил.)

„За една медия е важно навсякъде, където може да достига до своите потребители, да присъства с официален профил, който да се поддържа от професионален екип”, коментира за Economy.bg Лъчезар Иванов, мениджър проекти в „Нетинфо”. Едни от най-големите фейсбук страници на медията са Vesti.bg (над 65 хил.), Sinoptik.bg (над 61 хил.) и Edna.bg (над 17 хил.).

„Въпреки че в последно време се говори, че потреблението на новини ще се измести от новинарските сайтове към социалните мрежи, практиката показва друго”, коментира Иванов. По думите му споделянето на новинарско съдържание в дадени страници, без то да е обвързано с тематиката им, е практика, която се използва от все повече малки новинарски сайтове.

„Ефектът от този трафик обаче е противоречив. Сайтът генерира по-голям брой посетители, но ефектът е краткосрочен и не води до лоялност от страна на потребителите” споделя мениджърът.

На същото мнение е и Людмил Кърджилов - изпълнителен директор на „Дарик”. „Медиите трябва да присъстват в социалните мрежи, така те намират път към нови читатели, така те популяризират своето съдържание и своята идентичност. Това обаче не бива да се прави на всяка цена в гонитбата на допълнителни, често пъти случайни посетители”, коментира той за Economy.bg. Според него Facebook ще продължи да играе значителна роля при формирането на трафика на всяка интернет медия.

„Целият хайп около Facebook накара хората да смятат, че всичко трябва да се премести там”, посочи Момчил Шумаков, изпълнителен директор на Mail.bg пред Economy.bg. Според него повечето медии правят страници във Facebook единствено с цел да събират аудитория, като публикуват своите новини и разчитат така да получат по-голямо поле за изява.

„Това работеше доста добре, преди медиите да прекалят с него. Като развитие на горното се появи и явлението „фейсбук спам”, споделя Шумаков. „Лошото е, че повечето потребители на Facebook не знаят нито как да се отпишат, нито че могат да се оплачат”, допълва той.

Ангажираност на феновете

Според председателя на IAB България Жанет Найденова за фен страницата на една медия във Facebook не е най-важен броят на феновете, а това дали те са реални потребители, истински фенове на медията, каква е тяхната ангажираност с марката и каква е тяхната активност. „Всеки има право да реши дали да използва, или не големи фейсбук страници с обща тематика за генериране на трафик не само към медийни, но и към всякакъв тип сайтове”, коментира Найденова.

„Публикуването обаче или споделянето на линк - несвързан със съдържанието на съответната фейсбук страницата и който в повечето случаи е замаскиран, използвайки bit.ly и други подобни средства за генериране на скъсени линкове - не носи нищо друго освен кликове, които допринасят за нарастване на „bounce rate” на медийния уеб сайт”, посочи тя.

„Така се генерира аудитория, която не е със същия профил и навици като лоялната аудитория на медията, която аудитория всъщност тя продава на рекламодателите. Оттам идва и ниската ефективност за рекламодателите”, допълни Жанет Найденова.

Администриране на медийни фейсбук страници

Специалистите не са единодушни относно това кой би могъл най-добре да се справи с администрирането на медийните фейсбук страници.

„Когато маркетингът стане този, който определя правилата и критериите за присъствие в социалните мрежи , а не PR-ът, както е в момента в България- тогава има смисъл от навлизане на медиите във Facebook. Самият факт, че отделите за нови медии са под „шапката” на PR-мениджърите говори за неразбиране на същността на социалните мрежи”, твърди Николай Бакалов, основател на „О.С.А. Marketing Solutions”

По неговите думи съвсем малка част от страниците на медиите във Facebook се управляват професионално, а по-голямата част от присъствието е самоцелно.

На друго мнение е Любомир Аламанов, според когото схващането, че PR-ът е една малка част от маркетинга, чиято задача е да управлява комуникацията с медиите, е грешно. „В световен мащаб все повече на PR специалистите се гледа като на комуникационни консултанти. В качеството си на такива те изработват комуникационните стратегии на своите клиенти и ги съветват доколко един или друг канал като Facebook е подходящ и как той може да бъде най-ефективно използван”, коментира пред Economy.bg управляващият директор на APRA Porter Novelli.