Как да комуникираме с медии?

Мария Касимова- Моасе се занимава с журналистика, защото вярва, че това е „диагноза” и веднъж човек прояви ли се на това поприще, трудно би могъл да си върне предишния светоглед. Същевременно е твърдо убедена, че човек трябва да познава добре етикета, за да може да комуникира убедително с хората и така решава да стане сертифициран експерт и консултант по етикет и протокол. След като завършва обучението си в тази област в различни школи и училища в Париж, Лондон и Брюксел решава да започне собствена консултантска практика и да основе MA Studio.

Свързахме се с Мария Касимова-Моасе, за да ни разкаже повече за ролята на етикета при комуникацията ни с медии:

Г-жо Касимова-Моасе, защо познаването на основните правила на етикета е важно за всеки човек?
Етикетът не е до вирнато пръстче и префърцунените маниери. Напротив, той е много удобна дреха, в която трябва да влизаш в зависимост от това какво искаш да постигнеш в дадена комуникация с определени хора.

Какво изисква етикетът от нас, когато дадена медия ни покани да се включим в интервю, предаване или друга форма на медийна изява?
Когато медия покани някого за мнение, това означава, че разчитат на неговата експертиза. Може да те поканят от Newyorker, може да те поканят от местното вестниче на село, това са хора, които вече са ти дали някаква тежест и разчитат на твоето знание. Не можеш просто да ги обидиш. Можеш деликатно да откажеш, ако това не е твоето място или не се чувстваш достатъчно подготвен, но винаги с благодарност за добрата оценка и с усмивка. Другото много важно нещо е да бъдеш точен. Когато веднъж си поел ангажимент към медия, той трябва да бъде следван. Така че всяка промяна в уговорката трябва своевременно да се каже, за да могат хората отсреща да направят своите планове или да променят решението си.

Какъв срок Ви се струва удачен за това едната страна да извести другата за промяна, когато става въпрос за медийни изяви?
Най-добрият начин да отмениш среща или дадена уговорка е поне 8 часа преди това, т.е. има се предвид един работен ден. Знам, че в днешно време това е почти невъзможно. Но поне час преди самата среща, в случай на закъснение, дори минути преди уговорената среща, е редно човек да се обади, да обясни, без да изпада в подробности. Обикновено мислим, че колкото повече обясняваме, толкова повече ще дадем тежест на нашия отказ и така хората няма да се почувстват засегнати. Не е необходимо, достатъчно е човек да каже „Съжалявам, имам друг поет ангажимент”.

Когато решим да приемем покана за медийна изява, какви въпроси бихме могли предварително да си позволим да отправим към медията, за да сме по-добре подготвени?
Като журналист знам, че добрите журналисти отсреща ще ме изненадат с въпроси. Те може да ме подготвят горе-долу за това каква е темата, горе-долу за нюансите на нашия разговор, но не биха ми казали въпросите, още по-малко да ми ги представят в писмен вид и да ги следват едно след друго. Това е непрофесионално и се прави от стажантите и гледаме бързо да ги отучим от тази практика. Но като консултант по етикет и протокол, ако трябва да съветвам клиент, който трябва да се яви пред медия, бих помолила медията да ми даде някакви ориентири, за да мога да подготвя своя клиент, да подготвя себе си в този случай за това какво се очаква от мен.

С какво би трябвало да съобразим своето облекло при участие в телевизията? Когато си поканен в дадена медия, ако е вечерна шоу програма, защо не тоалетът да е по-разкрепостен?
Ако си поканен в едно дискусионно студио по телевизията, където ще се обсъждат важни политически или икономически проблеми, абсолютно несъвместимо е да носиш бляскави дълги обици, които да разсейват вниманието; скъпи големи бижута, които да декларират колко са скъпи и колко са важни, или пък някакви крещящи, лъскави дрехи с много елементи по тях - жабо, дантели, прозрачни материи. Наистина етикетът е в съобразяването. Така че най-добрият начин да изглеждаш добре е да се съобразиш със своя собствен вкус, с позицията, която представляваш, и мястото, на което отиваш.

Когато искаме да избегнем журналистически въпрос, какъв е най-правилният подход?
Едва ли мога да дам еднозначен отговор, но това, което обикновено се прави – човекът отклонява отговора в посоката, където се чувства компетентен. Не се дават негативни послания в отговорите. Ако попитате един политик: „Вие защо не увеличихте пенсиите на хората” – това е агресивен въпрос, защото в него се съдържа казусът „Вие не увеличихте тези пенсии! Защо?”. Един добър и мъдър политик, за да успокои слушащите, не би трябвало да подхваща точно този негативизъм. Той би трябвало да отговори нещо от сорта на „Оставихме пенсиите на хората същите” – ето тук аз не давам никакво негативно послание - „защото ..., но за сметка на това увеличихме ...” и вече да изнесе въпроса в поле, в което той се чувства адекватен и в което се чувства сигурно.

Има ли някакви стандартни фрази, които могат да помогнат в такива ситуации?
Има фрази, които подпомагат това човек да избегне неудобен въпрос и то най-вече понеже разсейват вниманието. Представете си, ако посланието е притеснително, като да кажем: „Утре спира токът”. Това, ако го кажеш така по телевизията, хората веднага се хващат за първите възможни места, на които биха отишли или решават какво да правят бързо, експедитивно и в паника. Но ако ние кажем „Струва ни се, че най-подходящо би било да имате предвид, че евентуално се предвижда в някакъв момент спирането на електричеството до едно известно време, което едва ли би нарушило вашия обичаен ритъм на живот”, спирането на електричеството като информация отиде някъде гушнато между всички фрази, които употребих. „Считам, че...” – това е една нагласа на мисълта, която хората използват, за да си дадат време и да намерят правилната дума. „Аз не бих се съгласил с твърдението, че...”; „от гледна точка на..., но от гледна точка на...” - промяната на гледните точки също много обърква слушателя, дава усещането за компетентност на този, който говори.

Как бихме могли да се справим с притеснението си?
Обикновено хората се притесняват, когато са пред камера или пред други хора и това е съвсем нормално. Чувала съм, че актьори с 40-50 годишен стаж все още се притесняват пред публика. Има техники, които помагат това напрежение да спадне. Първото, което аз винаги съветвам, е добрата постановка на тялото. Това, което може човек да направи, е максимално да повдигне рамената си нагоре, след това да ги изтласка назад, колкото е възможно, и след това да ги отпусне. Това е естествената поза на тялото на всеки човек. Другият проблем е с ръцете. Най-доброто, което можем да направим, е да държим нещо - писалка или показалка. С огромно значение е и добрата дикция. Тя се постига с упражнения.

Има ли интерес към обучения по етикет и протокол?
Много се радвам, че вече има интерес към подобни обучения. На тези обучения обикновено идват хора, които са с доста завидна, добра култура на общуване. За мен е много важно обученията да протичат забавно. На тези обучения има една част, която се занимава с историята на етикета. Тя е много забавна и по-кратка. Има един модул, който е бизнес етикет, там говорим за отношенията в офиса, организиране на среща, семинари, бизнес облекло, подходяща бизнес комуникация. Има и практически упражнения, които гледам да смесвам с всичко останало, за да бъде по-интересно за хората.