четвъртък, 25 април 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    7844 прочитания

    Водещата цел досега беше да поставим България на картата на американските инвеститори

    Валентин Георгиев, изпълнителен директор на Американската търговска камара в България
    26 юни 2008, 18:05 a+ a- a

    Професионалният път на Валентин Георгиев е вплетен между частната практика и работа в държавни институции. След като завършва Юридическия факултет на СУ, започва кариерата си във външнотърговска организация. Следва работа в международно-правния отдел на Министерство на външноикономическите връзки, където участва в първите спогодби за двустранно насърчаване и защита на инвестициите още преди промените. Влиза в Съвета по нормативни актове към МС при правителството на Филип Димитров, време на първите големи законодателни инициативи в новата бизнес среда. В САЩ получава специализация по макроикономика и чуждестранни инвестиции, последвана от стаж в американска адвокатска кантора. След завръщането си в България взема участие като адвокат в най-големия проект по програма ФАР, поставил основата на масовата приватизация. В периода 1997-2001 г. е главен секретар на НС, а от 2002 г. е изпълнителен директор на Американската търговска камара (АТК), където успява да приложи дългогодишния си опит в работа с чуждестранни и преди всичко американски инвеститори.

    АТК има близо 13-годишна история в България и към момента наброява като членове над 290 компании. Камарата е официален представител за България на Търговската камара на САЩ и член на Европейския съвет на Американските търговски камари. Като неправителствена организация на частния бизнес, основна цел на асоциацията е да подпомага и насърчава българо-американските двустранни търговски и икономически отношения, да защитава интересите на своите членове, да ги представлява пред държавните институции и да създава условия за връзки и обмен на опит и добри практики между асоциираните компании.

    Г-н Георгиев, срещаме се в момент, в който присъединявате 7 нови членове към организацията. Как избирате компаниите?
    АТК навсякъде се асоциира с най-авторитетен, елитен бизнес, който добре защитава интересите си, принципите на пазарна икономика, умее да представлява своите членове и виждания на правителствено ниво, работи добре с американските посолства в съответните страни. Съвсем естествено за американските компании, когато дойдат в България, е веднага да ни потърсят. Ако не сме първия им контакт, задължително сме вторият. Това важи и за българските компании. Разбира се, принципът е да има някаква пресечна точка - намерение за инвестиции или развитие на търговски отношения със САЩ. Първоначално членове на АТК са били само американски компании, но днес членската маса е доста диверсифицирана като националност. Българската АТК не прави изключение. Повече от 50% са американски компании, след това са представителите на българския бизнес и други мултинационални компании. Членовете на камарата в преобладаваща степен са корпоративни, няколко индивидуални и неправителствени организации. За нас е важно да приобщим всяка американска компания, която стъпва на местния пазар или има такива намерения, защото това увеличава нашия потенциал. Ние представляваме легитимния бизнес, не правим компромис с бизнес правилата или с компании, които са в сивия сектор. Най-добре това личи в позициите ни по отношение на държавните поръчки - в този процес не може да се допускат преимущества, които не са законни и да се предпочитат едни компании пред други без ясни критерии. Това са принципите, които и законодателството на ЕС налага като рамка. Затова членството на България в ЕС беше ясен знак за американските инвеститори, че страната е част от пазарно пространство, в което се съблюдават ясни правила.

    Чий е водещият интерес тогава?
    Водещ е легитимният бизнес интерес. Компаниите, представени в Камарата, са световен модел в бизнеса - като мениджмънт, човешки ресурси, социално отговорна политика, отношение към глобалните проблеми. И това действа като магнит за българските компании, защото ги приобщава към този съвременен бизнес модел. За големите чуждестранни инвеститори пък е важно да се развива приемлива бизнес среда за всички. АТК има идеалната цел да представя и прокарва добрите практики и модели на мениджмънт към местния бизнес от страна на тези големи компании.

    Какъв е делът на малкия и среден бизнес (МСБ) сред членовете на Камарата?

    Водеща роля в Камарата имат големите американски и мултинационални компании, представителите на българския бизнес са преимуществено малки и средни фирми. Желанието ни е да видим и чуждестранни такива. Фокусът на българското правителство винаги е бил към големите компании. В Закона за инвестициите се дава предимство на инвеститори от клас А, клас Б, поради по-голямата стойност на капиталовложенията. Това неминуемо води до изпускане от полезрението на един бизнес, който е "гръбнакът" на американската икономика – малкия и среден бизнес, който в сравнение с българските критерии, разбира се, е в много по-големи мащаби. МСБ е не само по-динамично развиващ се, той сам по себе си не е толкова рисков. Ако една голяма компания закрие производството си, влече след себе си голям процент безработица, докато при един малък и среден бизнес затварянето на предприятие не е толкова драматично за общата икономическа картина.

    В кои сектори има най-ефективно присъствие на американския бизнес?
    Американските компании са традиционно водещи в областта на информационните технологии и телекомуникациите, напоследък и в недвижимите имоти с моловете на General Electric и проекта на "Тишман" край летището. Имаме немалко американски компании в енергийния сектор, обикновено се цитира AES и с основание, защото е най-голямата инвестиция на зелено. Както и в САЩ, секторът на услугите е с най-голям процент заети компании, но вече имаме и в производствената сфера. За отбелязване са две големи инвестиции – на American Standard, емблематична повече от 15 г. в Севлиево с най-голямата производствена мощност за санитарно и кухненско оборудване. В края на 2007 г. American Standard продаде бизнеса си за бани и кухни на американската инвестиционна компания Bain Capital Partners LLC. Сериозна е и инвестицията на Alcoa в Стара Загора, които изнесоха свое производство за алуминиеви опаковки от Великобритания. Има тенденция към преместване на производствени мощности на американски компании от Западна към Източна Европа. В разговори сме с още две американски компании за подпомагането им при навлизане и реализиране на значителни по обем инвестиции в България. Ако нещата се развият добре, в производствената сфера ще има значително американско присъствие.

    Да поговорим за спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, в голяма степен успех и на АТК.

    Тази спогодба носи много практически ползи за бизнеса, за физическите лица и неправителствения сектор. След години застой преговорите между двете страни бяха подновени през 2003г. изключително благодарение на Камарата. Очакваме тази година спогодбата да бъде ратифицирана в Сената, а от 1-ви януари 2009 г. да влезе в сила. Това ще изиграе решаваща роля за двустранните отношения между САЩ и България на фона на двойното намаляване в някои позиции на данъчното облагане, облекчението в пенсионните възнаграждения, инвестиционните фондове, които имат голямо значение за трансфера на капитали към България. Камарата работеше активно по отношение на тази спогодба не само за постигането на преференциални данъчни облекчения за бизнеса, но и на социални цели. Договориха се облекчения за българските студенти в САЩ, отпадна облагането с данък върху таксите за обучение, както и върху заработени суми до 9000 долара. Много от американските компании досега влизаха в България през своите филиали от други страни – Великобритания, Германия и т.н., с които страни съществуват спогодби за двойно данъчно облагане. Това забавяше трансфера на приходи и обяснява защо САЩ не са по-напред в класацията на чуждестранни инвестиции у нас. Миналата седмица министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров заяви, че за 2007 г. американските инвестиции са около 900 млн. долара, но според нас това не отговаря на действителността. Статистиката, която показва притока на чуждестранни инвестиции в дадена държава, се опира на данни откъде е направен преводът. По този начин много американски капитали не са отчетени правилно като такива. Но това са несъществени неща, важен е резултатът. Сигурно ще видим много повече директни американски инвестиции оттук нататък. Присъединяването ни към ЕС също изигра голямо значение за американския бизнес, възприемат ни като част от една ясно регламентирана среда и разпознаваемостта на България значително нарастна.

    Какви са позициите на българския бизнес в САЩ?
    Досега беше важно да привличаме американския бизнес тук, но може би е време да се замислим как бихме могли да насърчаваме и подпомагаме българския бизнес към САЩ.

    Доколко ще се повлияе развитието на българската икономика от очакваното негативно отражение на ипотечната криза в САЩ?

    През последните години България постигна добра скорост в своето развитие и се надяваме, че глобалният спад в темповете на растеж няма да се отрази много драматично на нашата икономика.

    Има ли още неусвоени територии в българо-американските отношения?
    В повечето сектори има силно присъствие на американския бизнес, но и широко поле за развитие. Нека не звучи като клише, всяка страна има амбицията да се превърне във "врата за чуждестранни инвестиции", но ние наистина притежаваме стратегическо предимство – в географски и политически план, което ни дава основание да претендираме, че България може да бъде "врата на американския бизнес" към региона и към ЕС. Когато развивахме нашата програма за ЕС, заявихме, че ще позиционираме страната като привлекателно място за инвестиции и, предвид малкия пазар на България, осъзнахме, че ще бъдем много по-убедителни, ако представяме страната като възможен достъп до пазарите в Югоизточна Европа. И това е печелившата политика на АТК пред американския бизнес, защото разкрива пазар не от 8 млн., а от близо 120 –130 млн. души в нашия регион. Да не забравяме и големия потенциал към Турция, оттам насетне традиционните ни връзки с Русия, Украйна и т.н.
    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 9 часа
    България е 1-ва в Европа по брой заети жени в технологичния сектор
    36% са момичетата в училищата с професионални направления „Компютърни науки“, „Приложна информатика“ или в профил „Софтуерни и хардуерни науки“
    преди 10 часа
    IWG добави 867 нови локации в световен мащаб през 2023 г.
    Тенденцията бизнесът да се насочва към хибридни работни решения набира скорост, като IWG договаря почти двойно повече локации в сравнение с 2022 г.
    преди 10 часа
    ЕП прие директивата относно работата през платформа
    За първи път се въвежда регулация за използването на алгоритми на работното място
    преди 10 часа
    ЕС с нови правила за големите фирми
    Дружествата ще трябва да следят дали стоките им не идват от места с използване на детски труд и замърсяващи природата
    преди 12 часа
    преди 15 часа