| Използвайки Economy.bg, Вие се съгласявате с "Политика за Cookies/Бисквитки" , необходими за пълната функционалност на услугата. [X] |
събота, 20 април 2024 RSS
|
|
5756 прочитания
Съществува твърде голям превес на чиновници над творци
Патрик Сандрен, продуцентска къща Sofilm
 Патрик Сандрен е сред изявените кинодейци в Европа и президент на българската продуцентска къща "Софилм", създадена през 1994 г. Трайните връзки с родното кино са епизод от професионалната му кариера, който продължава повече от 15 години. Негова е идеята за поредица интерактивни колоквиуми у нас, които осъществява с помощта на френското посолство. Мисията на „Отворените класове" е да представят киното на различни държави и автори. Инициира панорама на бг филми в Париж, издаването на рекламни брошури за снимачните условия у нас. Активната работа в посока на културния мениджмънт в областта на киното и аудиовизуалните изкуства го превръща в културен посланик на страната ни. Академичното му образование включва пластични изкуства, архитектура и история на изкуството, а професионалният му опит е също толкова разнообразен. Десет години работи като фотограф, артистичен директор за рекламни агенции, осъществява два филма като режисьор, продуцира над 25 продукции на четири континента, повечето от тях селектирани и награждавани на най-големите световни кинофестивали. Заедно със „Софилм" Патрик Сандрен продуцира повече от 20 филма в България и 5 филма на български режисьори. Сред успехите му са световноизвестни ленти като "Урга","Версенжеторикс", "Изток-Запад" на Р. Варние, номиниран за Оскар. Защо избрахте да работите точно в България? Когато пристигнах тук, вече бях продуцирал 25 филма. Във фокуса на моя интерес винаги са били творците. Не ме вълнува комерсиалното кино, по-скоро авторско и не задължително френско. Продуцирах няколко латиноамерикански режисьора, един филм на Никита Михалков, на Вернер Херцог, на швейцареца Ален Танер, както и 4 филма на жени режисьори. Преди 15 години беше необичайно да се продуцират жени в киното. Но в Париж човек може да намери пари за най-разнообразни проекти, имах възможността и избрах да работя точно с тези хора. След падането на Берлинската стена влязох във Фонд Еко, комисия към Френския национален филмов център, където имаше фонд за подпомагане на младото кино в източноевропейските страни. Прочетох много сценарии от България, Румъния, Русия. Натъкнах се на филм на Петър Попзлатев. Прочетох текста, написан от Константин Павлов и в далечната 1989 г. дойдох да се видя с него. Реших, че ще направим този филм. Това беше първият ми сблъсък с България, после направих втори и се увлякох. През тези години допринесох не малко за българското кино. В този момент мога да кажа, че съм оказал важно икономическо влияние в киното. Винаги съм бил добър посланик на България във Франция. Пристигнах в началото на прехода и донякъде споделих изпитанията, през които преминахте. Филмографията ми като продуцент винаги е била с акцент към културата. Дълбоко се интересувам от човешката идентичност, уникалната природа и мироглед на отделната личност. Това ли е определящо за вас като продуцент? Професионалните избори, които съм правил по някакъв начин са израз на моята политическа и гражданска позиция. Пристигането ми тук също. Не омаловажавам и бизнес аспекта, но ако не намирам за себе си друг смисъл зад чистия бизнес, не се захващам. Това е особеност и на филмите в категорията на авторското кино. Да направя нещо извънредно като колоквиумите, по-странни филми, да намеря поминък на хората, това ме касае от бизнеса като ефект. Не искам да звуча като моралист, но такава е моята гледна точка. Хората, с които работя, също споделят подобни виждания. Никога не съм имал желание да се отрупвам с вещи, край мен ще откриете повече книги, от каквото и да било друго. В бъдещите десетилетия неизбежно ще изпаднем в някакви религиозни или културни търсения, иначе ще бъдем притиснати до стената от посредствеността. Именно културата ще даде стойност на човека, не само бизнесът. Дълбоко в себе си аз съм човек на изкуството, който е решил да помага на хора с талант да осъществят своите творчески проекти. Продуцирах автори, на които се възхищавах и това беше моята мотивация. В България донякъде се промени дейността ми. Да се намерят пари за авторско кино е трудно. А в съществуването на една фирма все пак се търси икономическият ефект. В началото работех с тукашни продуценти, но поради концептуални различия създадох собствена фирма. Реших, че трябва да се занимавам с нещо допълнително и се захванах с организирането на колоквиуми. Франция може да предложи изключителни по своему и многобройни културни събития, така че имам на разположение огромен кладенец, от който да черпя идеи. Става дума за световна култура, филми, които се снимат в Япония, Китай, Испания, България... Тези колоквиуми са внос на общо културно богатство и многообразие. Накъде върви европейското кино днес? Три страни в света произвеждат голям брой филми. По количество произведени филми и брой зрители първа е Индия, след това САЩ и на трето място Франция. А френската логика в правенето на филми е алтернативна на американската. Вярно, че в Щатите са направени големи филми, 80% от тях от европейски емигранти. Те вече са американци, но дошли със своята европейска култура и начин на мислене. Това е осъществило голямото холивудско кино. Днес американското филмопроизводство е подчинено на правенето на блокбастери, да се направи филмът възможно най-евтино и да се залее целият свят. От време на време се правят и стойностни филми, случват се добри независими американски продукции. Но 80% от американското кино е чисто комерсиално. Европейското кино се опитва да върви по пътя на американците, но не притежава съответната култура и със сигурност съответните средства. Защото американското кино се обръща към целия англоезичен свят. Половин Европа напразно се опитва да направи филми за американците или прави филми за своята си малка територия. Една френска комедия се обръща по-скоро към типичния французин, италианското чувство за хумор е различно. Това също донякъде е бариера, най-вече при комедиите. Но все още има 50% автори, както бих ги нарекъл, хора с различно виждане върху света, притежаващи стил, редки скъпоценни камъни. Иначи европейското кино се държи по същия начин както преди 10-15 години. Не е нито зле, нито добре, нормално си съществува. Ако бях българин, щях да намеря в европейското присъединяване повече силни, отколото слаби страни. Европа все още защитава идентичността и разнообразието. Не е невъзможно да се направи български филм и благодарение на европейските фондове за кино ще бъде видян. В държава като Франция съществува политическа зрялост, която позволява да се влагат много повече пари в културата, за разлика от България. Как бг кино ще стане конвертируем културен продукт? Каква е ролята на културния мениджмънт? За жалост, днес в света има твърде голям превес на чиновници над творци. Развитието на изкуството като цяло и разпределянето на фондовете се определя от хора, които не са достатъчно култивирани, не притежават нито вкус, нито интуиция и това носи доста катастрофални последици. Културата на една държава се формира от политическата воля, която трябва да бъде упражнявана абсолютно свободно. Не би трябвало да съществува изкуство във фаворитизиран контекст. Не съм сигурен колко са свободни творците днес. Необходимо е да се даде свобода и разнообразие в изкуството, да се подкрепят извънредните творци, които излизат извън рамките на общоприетото и посредствеността. Разбира се, не казвам, че не съществува българска култура, напротив, но говоря за съвременното творчество. Не мога да кажа, че в момента българската култура е в своя апогей. Всеки трябва да си зададе върпоса, защо сме в това положение. Съществуват 5 големи филмови фестивала в света - във Венеция, Торонто, Берлин, Кан и Локарно. Докато български творец не се появи на тези форуми, ще е трудно да се говори за българско кино. Гледната ви точка за съвременното бг кино и неговите европейски перспективи? От гл.т. на бизнеса, България стана интересно предложение. Все повече чужди кинопродукции се реализират тук. Това е добре, защото дава поминък, но крие и опасност. В един момент може да се окаже, че страната е само фабрика за ишлеме на не винаги хубави филми. Без съмнение потенциално съществуват големи кинотворци в България и те трябва да се търсят. Каква е причината да се говори за България, не правите самолети, скоростни влакове... За един гениален писател би се говорило по света, същото важи за режисьори, музиканти, философи. Културата трябва да се развива. И е важно българските журналисти да пишат повече критически статии. Разкрийте някои от настоящите си проекти? Наскоро се върнах от Коритиба, Бразилия, където е един от най-красивите музеи като архитектура, на Оскар Нимайер. В Бразилия културата е по-скоро постижение на меценатите. В този прекрасен музей осъществихме експозиция върху изкуството на братя Люмиер. И там отново говорих за България. Ще направя същото в Бенин, Африка. Там има един малък кинофестивал, който смятам да посетя. Подготвяме и следващите колоквиуми, 5 издания върху документалното кино, африканското кино, анимационното кино, актьорът в киното. Развивам проекти и за филми. През март ще реализираме филм за немско-френския културен канал "Арте". Първоначално трябваше да се снима в Русия, но в крайна сметка ще се случи тук. След което продължавам работа по проект за Сталин. Подготвяме и документален филм на Стефан Иванов. Помагам на режисьора Иван Станев да довърши първия си филм. Ще се опитам да продуцирам и следващия филм на Георги Балабанов ("Аферата Петров"), живеещ във Франция. Написал е сценарий заедно със Жан Клод Кариер. Очевидно работата с български режисьори влиза в плановете ви? Бих искал да работя и с Явор Гърдев. Догодина ще организираме експозиция на млади български творци в Париж, които ще се изразят чрез писма, написани или заснети. Идеята е да се дадат новини от страната, слабо позната на Запад. Ще се прожектират филми, снимки, може да има четене на съвременни текстове и един спектакъл на българския танцьор Иван Дичев.
|
Искам да се абонирам за седмичния бюлетин на Economy.bg:
* Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.
|
 |
|
|
|
Copyright © 2024 economy.bg. Издание
на jobs.bg
|
|