петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    11025 прочитания

    Журналистиката търси своя Еверест!

    Иван Гарелов, журналист и тв водещ
    09 октомври 2007, 17:10 a+ a- a

    Наричат го "Мистър Панорама", "Човекът телевизия", "Институция в телевизията"... Поколения зрители го разпознават в екранните превъплъщения на репортер документалист, тв публицист, водещ на развлекателно предаване. Всички тези роли Гарелов насища с харизматичния си образ, за да се превърне във всепризнатото олицетворение на персонифицираната журналистика. Роден е на 6.02.1943 г. в Смилец, Пазарджишко. Завършва журналистика в СУ, пише за в. "Народна младеж", в БТА специализира върху проблемите на Балканите, Гърция и Кипър. От 1973 г. е в БНТ. Дълги години води "Панорама", създава и коментарното предаване "Екип 4". От 2000 до 2001 г. работи в Нова ТВ като шеф на "Новини и актуални предавания". Доскоро беше водещ на играта "Вот на доверие" по бТВ. Ръководи своя PR агенция. Автор е на десетки документални филми, отличавани на международни кинофестивали. Интервюирал е личности като Лех Валенса, Ясер Арафат, Менахем Бегин, Мелина Меркури, Збигнев Бжежински, Хенри Кисинджър и др. На 64 г. не смята да се разделя с тв. Бохемският му темперамент си е все същият, неизлечимо доживот, признава той.        
         
    Какво ви свърза с телевизията?
    Започнах като пишещ журналист. Като един от първите българи, които след войната посетиха Света Гора, направих голям репортаж в Паралели. Марко Семов като човек на словото беше впечатлен и ме покани в телевизията. Търсеше хора, които са добри писачи и журналисти. По това време в БНТ изгряваха звездите на блестящи журналисти като Тома Томов, Николай Конакчиев и др. Дори не смеех да си помисля, че ще работя в тв, влечеше ме писаната журналистика. Започнах в един ден с Кеворкян. Разделям телевизионерската си дейност на 4 етапа. Стартирах с репортажите и документалните филми. На първата си война в Ливан дори не искаха да ме пуснат от тв. Бях командировка в Кипър и една нощ отплувахме с лодка за ливанския бряг. Живях в казармите заедно с войниците и направих първия си боен филм. В разгара на една война човек проявява максимално професионалните си и личностни качества. След Ливан направих много военни филми, може би най-силният от тази поредица беше за Камбоджа. Бях първият тв журналист в света, който влезе в страната след краха на режима на Пол Пот. Столицата беше обезлюдена, хората натикани в джунглата, интелектуалците избити. Българска лекарка ми каза, че е била женена за местен доктор, но е изгубила следите му. През целия филм носех снимка и питах хората дали знаят нещо за този човек, нарекох го "Къде сте доктор Терпи?". Филмът получи голям отзвук, отличия. Два американски университета го купиха с учебна цел. Интересуваше ги драматургията на документалния филм, как съдбата на конкретния човек разкрива цяло явление. По-късно разбрах, че това е основополагащ принцип в американската журналистика. В НБУ и сега изучават филма.

    След документалистиката дойде ерата на Панорама...?
    Станах водещ на Панорама и филмите останаха на заден план, макар винаги да съм съжалявал за този романтичен период от кариерата ми. Пътувах до екзотични места, всъщност ходех там, където никой не искаше, така успях да се развия. Професионалният път от репортер към водещ е най-пълноценен.
    Хората вече познават журналистическата ти работа, не си просто симпатичен водещ. Бекграунда, който носех, придаваше на думите ми по-голяма достоверност. Панорама получи своя разцвет след 10 ноември. Едно от малкото предавания и аз самия като водещ, които не само останаха на екран, но сътворихме история. Панорама се превърна в институция, от която зависеше гражданският и социален мир в държавата. Около 65% от населението ни гледаше. Водех предаването близо 21 години, постепенно навлязох в неизбежната рутинност, политическият живот се регулира до известна степен. Задавах въпроси, но знаех и отговорите, познавах политиците и какво могат да ми кажат, нямаше я стръвта. На всяка цена исках да работя в частна медия и отидох в Нова ТВ, но не се разбрахме с гръцките собственици. След известно прекъсване Слави Трифонов ми предложи да водя "Вот на доверие".

    Пълна промяна на вашето амплоа...
    Имах доверие на Слави и на неговата преценка. Такъв тип предавания обикновено се водят от актьори, тук се разчиташе на респекта, който вдъхва като водещ известен журналист. Имаше сблъсък на личности и характери, трябваше да овладявам ситуацията. Постепено напипахме "верния тон" и предаването постигна невероятен успех. Опознах цели културни слоеве, от фолк средите, миските, младежките идоли..., добих интересни впечатления, нови приятелства. Аудиторията на предаването беше по-младежка и най-големите ми фенове се оказаха тийнейджърите. Предаването спря в пиков момент и за мен това беше удачно, защото е по-добре да прекъснеш, когато си на върха.

    Чувствахте ли се комфортно в тази тв роля?

    Определено, проявявах някои черти на характера, които дори аз не съм подозирал, че притежавам - че съм весел човек, бързо установявам контакт, мога да разговарям едновременно с много хора. Дори мастити тв критици ме приеха в това амплоа. "Вот на доверие" бележи 3-ти етап в журналистическата ми кариера. Сега започвам 4-ти, както изглежда. Може би до месец и половина ще стартира ново предаване, което ще водя. Връщам се в БНТ, но с външна продукция. Така или иначе, пак ще бъда лице на Канала. Предаването е тип социална публицистика. Ще разказва за българските гастарбайтери, които внасят в България няколко млрд. евро годишно, най-голямата инвестиция в страната. Ще търся семействата на такива хора тук, след това ще издирвам техните близки в чужбина, ще ги срещам в ефира.

    Телевизията все още ви влече?
    Тв ме привлича не само поради това, че носи масова популярност, а защото натоварва много силно. Аз съм работохолик, перфекционист. Много неща научих от престоя си в частната тв, особено при Слави Трифонов, който е перфектен мениджър. Панорама беше като тв в телевизията, трябваше да се браня от влиянието и на политиците, и на ръководствата. Преди да отида в частната медия нямах достатъчно знания как се прави цяла телевизия. С опита, който натрупах, бих могъл да менажирам подобно начинание. Имам професионалните сили, знания и контакти. И не амбицията да бъда началник ме блазни, а възможността да създам нещо с помощта на съмишленици. В момента телевизията не впряга изцяло възможностите ми. Но човек трябва да има и мечта!

    Какво провокира един журналист да се впусне в рискови начинания като отразяването на война – авантюризъм, професионализъм, хуманитарна ангажираност...?
    Защо Христо Проданов искаше да изкачи Еверест? Нали е опасно и намери смъртта си там. Защо не покори някой по-малък връх? Журналистиката също търси своя Еверест! След събитията, които преживях, стъпвах другояче по земята. Веднъж Маргарита Михнева ми каза: "След всичко, което направи, трябва да умреш, за да оставиш спомена за себе си като човек, стигнал върха и останал легенда." Но стремежът ми беше да видя какво е да постигна това, което е необходимо и съм си поставил като цел, да мина границата.

    Към какво се отнасяте критично в тв ефир?
    Има лек упадък на политическата публицистика, измести се в сутрешния пояс и причината за това е, че най-добрите публицистични журналисти в момента са там. Това тръгна случайно като тенденция, когато направих Милен Цветков водещ на сутрешното предаване по Нова ТВ, останалите още не познаваха този формат. Замряха обзорните и вечерните политически предавания. Ако същите тези хора са водещи във вечерния пояс, интересът ще се пренасочи натам. В частните медии няма интерес към типа документални филми и репортажи от света, не се смятат за рейтингови, което е заблуда, тъй като българският зрител се интересува от политика. И гърците, и американците съдят по свои критерии, затова няма подобни филми. БНТ все още има шанса, разполага със средствата, традициите и доверието да развива това направление. Имаше едно залитане в БНТ към комерсиалното, но няма нужда да се състезава на тази писта. Тя трябва да има облика на интелектуална тв, да избистри своята идентичност. Голяма част от младите журналисти са неподготвени житейски и политически. Това повърхностно отношение ги тласка по плоскостта на "елементарната" журналистика. За много неща бих могъл да говоря, но това е дълга тема. Не ми е приятно да критикувам, по-скоро бих искал да съграждам. Знам какво бих могъл да постигна с потенциала на група млади хора, както навремето с т.нар. Dream Team екип на Панорама. Елена Йончева, Бойко Василев, Ахилеас Лилов, Невена Андонова, Олга Лозанова, Станислава Стаева и останалите получиха своя шанс за професионална закалка. Да усетиш къде е силата на всеки и там да го окуражиш, това като че ли липсва днес. Журналистиката се комерсиализира. Няма журналистически разследвания. Обикновено се разнищват дребни теми и рисковете са малки. Но репортерите не са виновни за това, те не чувстват достатъчно сигурност зад гърба си от страна на медиите.

    Какво най-често пожелавате на младите?
    Покровителственото отношение към младите с пожелания и напътствия по-скоро ги обижда и отчуждава. Избягвам подобни вмешателства. Радва ме, че много от младите хора вече нямат комплекси спрямо останалия свят и Европа. Сещам се за момичето, което спечели екскурзията до Лас Вегас във "Вот на доверие", 17-годишната Камелия от Перник. Живееха изключително бедно с брат й. Виждам в гримьорната красавица с хубава рокля, първоначално помислих, че е нова водеща. Направи ми впечатление колко позитивен човек е, усмихната, със самочувствие, говори умно, вежливо, научила прекрасно английски. Да живееш толкова бедно и да не загубиш хубавото в себе си, това според мен е съдбата на България. Момичето символизира това, което трябва да бъде нова България и младите хора. Време е да се освободим от комплексите си и да се чувстваме наравно с останалите.
    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 14 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 15 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 16 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 18 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 20 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк