| Използвайки Economy.bg, Вие се съгласявате с "Политика за Cookies/Бисквитки" , необходими за пълната функционалност на услугата. [X] |
петък, 26 април 2024 RSS
|
|
7145 прочитания
ФАРА е в младежка възраст, все още имаме възможност да вървим само нагоре
Мариана Брашнарова, Изпълнителен директор на АРА
 Мариана Брашнарова е изпълнителен директор на АРА от 1998 г. и директор на рекламния фестивал за наградите на АРА от неговото основаване през 2000 г. Завършила е математика в СУ. Има специализации по маркетинг и мениджмънт в САЩ, Япония, Англия, Белгия, Австрия и др. Преди да започне работа в АРА, е била мениджър "Международни проекти" към Евроинфоцентър.За Мариана рекламата е право на избор. Това, което поддържа професионалния й интерес, е предизвикателството на всеки нов проект и ежегодните мероприятия. И тази година от 12 до 15 септември рекламната гилдия си даде среща в 8-то състезание за криейтив, визии, концепции и тенденции в рекламата. Форумът прави преглед на постиженията през годината и отличава най-добрите сред участниците в отделните категории. В седмицата след "Годишният преглед на рекламата" попитахме Завеждащ отделението – Брашнарова, какво е общото й състояние и как поддържа здравословен тонус!? Как се разви АРА като браншова организация през годините? АРА се създаде в момент, когато имаше достатъчен брой рекламни агенции, осъзнали необходимостта от професионално обединение. С възхода на рекламата в България се разви и самата асоциация. Немислимо е да има силна браншова организация, ако секторът не се развива добре. Кои бяха най-значимите стъпки? Разбира се, авторитетният творчески рекламен конкурс – Фестивалът на Асоциацията на рекламните агенции, който организираме вече 8-ма година. Спечелихме проект за партньорство по програма ФАР, който ни даде възможност за институционално укрепване като асоциация и трансфер на ноу-хау от Френската асоциация на рекламните агенции. В края на м.г. подписахме договор с Американската маркетингова асоциация (АМА) за организиране на наградите за ефективност EFFIE и в България. Поддържаме партньорски отношения с Комисията за защита на потребителите. По конкретни казуси търсят нашето експертно мнение. Срещали сме се и с Комисията за защита на конкуренцията по повод възникнали браншови проблеми. Смятаме, че сме спомогнали за някои законови промени като например регламента, касаещ рекламните игри, промоции и обвързаните с тях награди. Няколко пъти сме имали срещи с медийната комисия на НС. Към АРА функционират съвети за медии, немедийна реклама, интернет, етичен и пр., създадени да решават оперативни задачи. Първата еврогодина в рекламния бранш? В последните години българското законодателство се хармонизираше постепенно с европейското и не се наложиха спешни промени в началото на настоящата. Членството ни ще изисква всеки нов европейски закон да се приема и в България. Регулациите в ЕС са малко по-комплицирани. Има закони, решения, директиви, препоръки и съобщения. Законите и решенията трябва да се приемат в същия вид и в националните законодателства на страните-членки. Директивите могат да се приемат с някои вариации, а препоръките и съобщенията нямат правна сила. Примерно рекламата на тютюн и тютюневи изделия има същите ограничения у нас, както и в ЕС, а ограниченията за рекламата на алкохол са дори по-големи. Новият Закон за защита на потребителите следва принципите на законодателството в ЕС, в частта за реклама засяга заблуждаващата, непочтената и сравнителната реклама. За да бъде една реклама променена или спряна, трябва да има санкция от председателя на Комисията. Това не отменя правото на засегнатите да заведат и съдебно дело. Вероятно този модел ще е по-бърз и ефективен, защото досега нямаше друго място за уреждане на споровете освен съда. Проблеми може да възникнат при прилагането на определенията за заблуждаваща и непочтена реклама. Всичко зависи от конкретната интерпретация. Затова подписахме споразумението за сътрудничество и съвместна дейност между АРА и КЗП. Тази практика е нещо ново за България, нямаме достатъчно опит нито в правната регулация, нито по отношение контрола над рекламите. Затова смятаме, че има нужда от взаимна помощ при прилагането на закона. Нужен ли е специален закон за реклама? У нас има 7-8 закона, които в някаква степен касаят рекламата. В средата на 90-те съществуваше мнение, че има нужда от такъв закон, даже АРА е подготвяла свой проект, но с времето идеята отшумя. Не мисля, че на този етап има необходимост от специален закон. По-скоро трябва да се работи по посока на саморегулацията, каквато е практиката в повечето страни от ЕС. Браншът трябва да има свои правила, които да се спазват от всички. Ние имаме етичен кодекс, изработен съвместно с Международната рекламна асоциация – клон България. За да работи добре, кодексът трябва да бъде подписан и от асоциация на рекламодателите и на медиите, като страни от веригата по създаване и разпространение на рекламите. За съжаление, към момента в България няма работеща асоциация на рекламодателите. Трябва да се създаде и орган, който да следи и контролира за спазването им. Каква е европейската практика по отношение на Етичния кодекс в рекламата? Рекламата трябва да отговаря на най-общи етични норми, включващи законност, правдивост, почтеност, благоприличие, да не имитира други реклами /или части от тях/ по начин, който би могъл да обърка или подведе потребителя, да не злепоставя. Рекламата не трябва да нарушава публичното доверие в нея. АРА - България като член на ЕАСА получава информация за ситуацията в другите национални асоциации. В почти всички страни има Етичен кодекс за саморегулация. Той е по-скоро инструмент за самодисциплина, не трябва да се разглежда като ограничаване свободата на информация. Рекламата най-общо е средство за общуване между продавачите и купувачите и в този смисъл Етичният кодекс разглежда свободата за разпространение на информация като основен принцип. В по-голямата си част българските реклами отговарят на тези най-общи етични норми и без да има официално подписан Етичен кодекс. Фестивалът на АРА се превърна в значим национален форум. Как еволюира през годините? Надявам се, че всяка година постигаме все по-добри резултати като организация. Смятам, че и рекламата, която ежегодно се представя, става все по-добра. Но форумът е в младежка възраст, все още имаме възможност да вървим само нагоре. Една от положителните характеристики е броят заявки за участие в конкурсната програма... Рекорден спрямо предходната. Какво показват цифрите в количествено и качествено отношение? В стилистиката на тазгодишното мото, каква е диагнозата на бг реклама към момента? Ръстът на заявките е с 10% повече, което е показателно за развитието на бранша. За първи път предположенията за награди варираха в такъв широк диапазон от агенции, което засили интереса и елемента на изненада. За медицинската стилистика трябва да благодарим на "Лео Бърнет". Всяка година АРА възлага на различна агенция подготовката на цялостната визия за събитието. Голям логистичен проблем е липсата на конферентна зала по черноморските ни курорти с капацитет над 1000 души. Добър атестат за работата на журито е, че победители на ФАРА 2006 са отличени и на международни фестивали. Няма забелязана българска реклама на Голдън дръм или Епика, която да е пропусната от журито на ФАРА 2006. Двете номинирани в Словения агенции са и първите две на българския фестивал. Конкуренцията се увеличава, все повече агенции представят неща, с които могат да бъдат победители. С какво се различават наградите за ефективност? В цял свят рекламните фестивали са два типа - творчески и за ефективност. Наградите EFFIE са основани преди почти 40 години от АМА. В средата на 90-те форумът се отваря към Европа. Първите страни, получили лиценз, са Германия, Швейцария. От няколко години ЕАСА организира фестивал Euro EFFIE, където участват кампании, провели се в минимум 2 европейски държави. Има и Global EFFIE с награди за кампании, реализирани поне в 4 страни на 2 континента. В края на м.г. и ние получихме лиценз от АМА за организирането на национален EFFIE конкурс. Във фестивала за ефективност няма презентации пред публика и жури. Публичната част се свежда до церемонията по раздаване на наградите. Само 20% от оценката на втория етап е за творчество, а останалите 80% са за маркетингови показатели. В журито има представители на рекламни агенции, рекламодатели, медии и рисърч агенции. Заявките са друг тип, описват се конкретните цели на рекламната кампания, постигнатите резултати и се цитира източник за потвърждение на данните. Какви са предварителните ви очаквания? Надяваме се да участват около 20 кампании. Към момента можем да съдим за интереса по косвени показатели. Срокът за приемане на документи е краят на октомври. В средата на юли проведохме семинар за наши членове и за журито на EFFIE, на който лектор беше Председателят на ЕАСА, Директор и на Euro EFFIE. Той представи добри примери, както и не толкова успешни кампании, участвали на форума. Характерно за EFFIE е, че има много по-малко кампании в сравнение с творческите фестивали. Първото издание ще бъде по-скоро въвеждащо за бранша, амбициите ни като организатори са да положим основите. Така беше и с първите издания на ФАРА. Помогнахме на агенциите да подобрят архивирането си, да си подредят базите данни, да усъвършенстват техническото представяне на заявките. Считаме че пазарът, агенциите и ние като асоциация сме узрели за подобен фестивал. Опита, който натрупахме като организатори на ФАРА, ще работи в наша полза. В цяла Източна Европа практиката е да се стартира с творчески фестивал, след няколко години се организира и фестивал за ефективност.
|
Искам да се абонирам за седмичния бюлетин на Economy.bg:
* Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.
|
 |
|
|
|
Copyright © 2024 economy.bg. Издание
на jobs.bg
|
|