| Използвайки Economy.bg, Вие се съгласявате с "Политика за Cookies/Бисквитки" , необходими за пълната функционалност на услугата. [X] |
четвъртък, 25 април 2024 RSS
|
|
4613 прочитания
Киното е като живота, няма прости отговори
Стефан Командарев, режисьор
 Стефан Командарев е роден в София през 1966 г. Както се казва за човек с две поприща, той е най-добрият медик сред режисьорите и най-добрият режисьор сред медиците. Завършва медицина, след това кино и тв режисура в НБУ. Като режисьор на документални и игрални филми печели престижни награди, сред които Приз за дебют през 2000 г. на фестивала "Златната роза" за "Пансион за кучета", "Златен ритон 2003", голямата награда за документален филм във Висбаден (2004 г.) за "Азбука на надеждата". Последното сериозно филмово предизвикателство за Стефан Командарев е новата българска кинопродукция "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", създаден по едноименния автобиографичен роман на Илия Троянов, отличен с четири литературни награди в Германия. Стефан Командарев, Илия Троянов, Душан Милич, Стефан Вълдобрев, Мики Манойлович, Емил Христов, Стефан Китанов, Карл Баумгартнер са само част от имената, които стоят зад мащабния проект - копродукция на България, Германия, Словения и Унгария. Лентата е поредното доказателство, че родното кино вече прави сериозно впечатление в международните киносреди и е на път да счупи рекордите за популярен български филм на фестивалните сцени. Във всичките си участия досега (София, Москва, Карлови Вари, Палич, Мотовун, Сараево и Монреал, Цюрих и др.), продукцията е сред фаворитите на публиката. След фестивалните си изяви филмът започва разпространението си пред българска публика на 10 октомври.Защо избрахте да екранизирате романа на Илия Троянов? По времето, когато откривах интернет в края на 90-те години, попаднах на информация за книгата, излязла в Германия през 1996 г. Имаше огромен успех, истински бестселър. Разбрах, че е преведена на български в незначителен тираж и почти не се беше чуло нищо за нея. Оказа се много трудно да я намеря, но бях силно заинтригуван. Завършвах първия си игрален филм "Пансион за кучета", когато подхванах сценария, на който посветих следващите години от кариерата си. Още нещо, което беше важно за мен, е, че историята в романа е българска (студентството на Илия Троянов, прототип на главния герой). До момента книгата е преведена на 14 езика, включително китайски. Казах си, че щом тази българска история може да вълнува хора от цял свят, това е прекрасна база за следващ игрален филм, който има за идея да предложи един универсален сюжет, да бъде гледаем и разбираем навсякъде. Проектът се радва и на сериозна институционална подкрепа – "Евроимаж", програмата на ЕС Медия, 5 регионални и национални фонда, Национален филмов център, БНТ. Успя ли това да ви създаде идеална среда за реализация? Минаха 8 г. в писане и преработване на сценария, общо 17 варианта, кандидатстване по всевъзможни национални и европейски фондове. Използвахме 4-ма сценариста, 2-ма консултанти по сценария – скриптдоктори, високоплатени професионалисти, но всяка стотинка, вложена в тяхната работа, си струваше. За българските стандарти филмът определено е скъп - снимки в 4 държави, актьори от 5 националности, звезда като Мики Манойлович. Въпреки че събрахме голям за България бюджет, той пак не стигаше. Преди началото на снимките се наложи да съкратим 1/3 от сценария. За да се вместим в бюджета, заснехме филма не на 35мм лента, а на Супер 16. Но идеална среда в живота няма. В крайна сметка имаме продукт, който е гледаем, и най-важното - има осигурена дистрибуция в 6 европейски държави до момента. Какъв опит ви даде работата в многонационална среда? Човек се обогатява невероятно в такава среда. Екипите бяха на много високо ниво и това по някакъв начин се вижда във филма - всеки донесе част от културата и опита си. Затова той изглежда много по-скъп от парите, с които реално е направен, и това е едно от достойнствата му. Заложили сте на български оператор, на известния Емил Христов? Емил Христов свърши невероятна работа. Засне филма да изглежда като да е на 35 мм лента и никой не може да разпознае, че не е. Много коректно подчини своята работа на драматургията на филма, което не е често срещано явление. Вие самият участвате в работата по сценария. Какво ви провокира? Първите два варианта ги написа сръбският сценарист Душан Милич, естествено с наша помощ, помогна много и българският драматург Юрий Дачев. От един момент нататък си дадох сметка, че това е моят филм и трябва максимално да впрегна усилия и в сценария, така че реално последните варианти съм ги писал и преработвал аз с помощта на скриптдокторите. Благодарение на това за мен нямаше тайни по сценария. Снимките започнаха гладко. Преди началото имаше и дълъг процес на репетиции с актьорите, огромната машина, в която бяха впрегнати 4 държави, следваше стриктен график. Половин ден закъснение ни струваше десетки хиляди евро и не можехме да си позволим грешки. Казвате, че вашето кино е "качественото и гледаемо". Това ли е концепцията ви при реализирането на филми? Харесвам италианското кино (Фелини, Джузепе Торнаторе...) и сигурно съм повлиян от него - филмите са силно емоционални, едновременно в графата "голямо кино", но не толкова затворени от определението арт кино. Филми, които могат да те накарат да плачеш и да се смееш. Това се опитахме да постигнем със "Светът е голям....". При всички представяния на фестивали досега сме винаги фаворити на публиката. Първо показахме филма на СФФ, напълнихме Зала 1 на НДК до 2-ри балкон, което не се случва често, особено на български филм. Спечелихме награда на публиката в Москва, руснаците плачеха и ни прегръщаха. Казахме си славяни, може би са по-чувствителни. Основният тест беше фестивалът в Карлови Вари, който събира изключително млада публика (18 –30 г.) от всички европейски държави. От 235 филма, представени там, 5 дена водехме в гласуването на публиката, Никита Михалков ни би с малко на финала. В Цюрих пак взехме награда на публиката, плюс договор със швейцарски дистрибутор. Това са важни моменти в живота на един филм. Работите в игралното и документално кино. Имате ли вече визия за следващ проект? Започвам документален проект с журналистката Диана Иванова за градче в северозападна България, където се наблюдава интересен социален феномен – голяма част от жените работят като санитари на болни и умиращи хора в Италия, а мъжете гледат децата и един път месечно отиват до банката, за да получат пари от съпругите си. Многопланов сюжет с трагични и комични моменти. Вече имаме българското финансиране, както и интерес от една финландска телевизия. Предстои представяне на сериозните кинопазари, където отивам да продам проекта. Това е възприетият начин, по който човек може да работи не на локално, а на глобално ниво. Идеята да направиш филм, чието бъдеще да се ограничи до две показвания по националната телевизия, е абсурдна. Съдбата на един филм е да среща все повече зрители. Успешен документален филм е този, който е купен и разпространен от големи европейски телевизии като АРТЕ, ZDF и т.н. Обичам да редувам игрално и документално кино, всяко носи свой собствен чар. Хичкок го е казал прекрасно: "В документалното кино Бог е режисьор, в игралното - режисьорът е Бог". В документалното кино целта е да хванеш реалността, да спечелиш доверието на хората, по-независим си, по-лесно се намират пари - както национални, така и европейски. А често доброто документално кино е много повече кино от голяма част от игралното. Очарованието на игралното кино пък е в реалността, която сам създаваш. Мислите ли, че пътят към успеха на българското кино е в копродукциите като формат на реализация? Киното е като живота, няма прости отговори. Дали това е спасението не мога да кажа, но вярвам, че спасението дебне отвсякъде. Напълно е възможно да се правят хубави филми само с национални пари или като копродукции. Ако имаш страхотна идея и сценарий, който е за нискобюджетен филм, тогава националните пари ще ти стигнат. Ако филмът е интелигентно замислен, може да намери разпространение по целия свят, без да се стига до копродукция. Важен е професионализмът и крайният резултат, моментът на истината, както го наричам – когато лампите загасват и картината се появява на "чаршафа", тогава се вижда дали е или не е! Подобрява ли се финансовото положение в българското кино? Има работещ закон за киното, но това не е достатъчно. Нещо, за което в България се говори от 20 г. като за национален фонд за кино, в съседна Румъния отдавна е факт. В този фонд влизат отчисления от продажба на билети в киносалоните, от наеми на филми, от бюджети на реклами, не цялата тежест пада върху данъкоплатците, а идва и от индустрията. Става въпрос за минимални проценти (1-2%), каквато е обичайната практика по света. Румъния в момента има много по-голямо кинопроизводство от нас точно поради този работещ механизъм. В България идеята се спира от години, заинтересованите страни имат силно лоби в парламента. Което е признак на недалновидност, всички биха имали много по-голяма полза, ако вместо 5 се произвеждат 15 филма на година. Липсата на талант или на условия държаха българското кино на стопкадър през последните години? Липса на политика. Таланти винаги има, условия се създават. Колко е бизнесът в работата на режисьора? Говорите за пазари на проекти, търсене на финансиране и продажба, за да се стигне до творческа реализация. Идеята, че режисьорът е отнесен човек на изкуството вече не е вярна. Една от лошите новини, с които започвам курсовете си пред студентите от НБУ, е, че правенето на кино отдавна вече е въпрос и на бизнес подход, подчинен на свои правила. Трябва да се бориш да направиш филма, след това да го продадеш. Обикновено преди т.нар. пийчинг форум стоя по три дена пред огледалото с хронометър, изискването е да се представиш в рамките на 7 мин. Ако от 30 проекта, презентирани в един ден, си 27-ми, трябва да измислиш интересен подход, за да накараш оценителите да те изслушат. С продуцента Стефан Китанов обикновено влизахме с една табла и започвахме да играем.
|
Искам да се абонирам за седмичния бюлетин на Economy.bg:
* Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.
|
 |
|
|
|
Copyright © 2024 economy.bg. Издание
на jobs.bg
|
|