| Използвайки Economy.bg, Вие се съгласявате с "Политика за Cookies/Бисквитки" , необходими за пълната функционалност на услугата. [X] |
сряда, 24 април 2024 RSS
|
|
7146 прочитания
Създаването на филми е единствената работа, която се докосва до всичко, от което се вълнувам
Вим Вендерс, режисьор
 Професионалните занимания и интереси на Вим Вендерс не могат да бъдат поставени в точни рамки, както и неговото творчество не следва жанрови клишета. Емблемата на световното независимо кино е режисьор, сценарист, фотограф, меломан, филмов продуцент - преди всичко творец. Филмите му не са комерсиални, но посланията, които отправя винаги намират своя аудитория."Париж, щата Тексас", "Криле на желанието", "Отвъд облаците" ( съвместно с Микеланджело Антониони ), "Буена Виста Сошъл клъб", Хотел за милион долара” са някои от най-известните филми на Вендерс. Германският режисьор направи голям жест към българските почитатели на киното с второто си гостуване на 13-то издание на София Филм Фест. В рамките на международния кино форум, той представи най-новата си лента “Снимки в Палермо”. Филмът участва в конкурсната програма в Кан през 2008 и в него играят Мила Йовович, Джована Медзоджорно, Кампино, Денис Хопър и Лу Рийд. Историята събира някои от любимите образи на режисьора – на фотографа, художника, града като персонаж и един нов герой – смъртта като отправна точка за разбиране на живота. На преуспяващия фотограф Фин, е отредено да срещне смъртта и да получи отсрочка от нея, за да осмисли живота си с любов. Самият режисьор споделя, че персонажът на Смъртта е просто трик, който дава уникална перспектива към човешкия живот и кара всеки да се замисли как всъщност минава живота му. Г-н Вендерс, ще бъде ли засегната филмовата индустрия от глобалната криза? По време на криза киното става особено популярно, хората имат нужда от филми повече от обикновено. В годините на голямата депресия ( 30-те години на миналия век ) филмопроизводоството е във възход и именно тогава се създават някои от шедьоврите на това изкуство. На мнозина ще се наложи да преразгледат живота си, ако са загубили работата и доходите си, а филмите им помагат да намерят отговори на много житейски въпроси. Филмовата индустрия има известни финансови проблеми в момента поради оттеглянето на инвеститори, но като цяло няма да бъде сериозно засегната. Какво ви отведе до режисурата като професия и творческо изразяване? Не съм планирал да стана режисьор. Откровено казано, когато бях млад и търсех с какво ще се занимавам в живота, да бъдеш режисьор не беше популярна работа и дори изглеждаше невъзможна. Съизмеримо с това да станеш космонавт, т.е. доста необичайно. Аз станах художник, тъй като познавах това изкуство по-добре. Исках да пиша, и досега пиша, а също така и да рисувам. Желаех да правя и музика. В мен се преплитаха много различни неща, но филмите изглеждаха невъзможни. Постепено, чрез рисуването всъщност, повлиян от примера на американски художници, които започват да правят филми през 60-те г. на миналия век като Анди Уорхол, Стан Бракидж, Майкъл Сноу, навлязох в света на киното. Стори ми се смислено и умно занимание, не разказване на истории, просто изкуство. Започнаха да се появяват хора в тези истории, открих редактирането, добавих музика към образите. Целият този процес беше фантастичен. Нещо завършено и ново се откри пред мен, шанс да разказвам истории с тези филми. Тогава открих, че правенето на филми е най-хубавото нещо на света, дава ти възможност да работиш с музика, актьори, текст, фотография, която обожавам, рисуване. Позволява ти да пътуваш и видиш света, да се докоснеш до философията, психологията.....Създаването на филми се оказа единствената работа, която се докосва до всичко, от което се вълнувах. Предполагам,че съм щастливец да намеря идеалната професия. Каква щеше да бъде вероятната ви кариера, ако не бяхте открили киното? Нещо по- абстрактно като философията или по-прагматично като медицината? Учих медицина, защото баща ми беше лекар, това е истината. Естествено, когато си на 18 години, единствената изява, която познаваш е тази на твоите родители. Уважавах баща си, мислех, че върши страхотна работа като лекар и че очаква да го последвам. Затова записах медицина в университета и след година и половина осъзнах, че никога не бих могъл да бъда медик. Събрах цялата си смелост и отидох при баща ми, за да му кажа, че трябва да спра. Очаквах ужасно разочарование от негова страна, но поех дълбоко въздух и направих признанието. Вместо да рухне, баща ми започна да се смее от сърце. Каза ми, че е знаел това преди година и половина, но не е можел да ми го каже, сам е трябвало да го осъзная. Почувствах голямо облекчение. След това ме попита: “С какво мислиш да се занимаваш?”, а аз отговорих, че искам да стана художник. Е, това предизвика известна гримаса на неодобрение по лицето му. След толкова много филми, кое е най-важното, което научихте? Правя филми точно от 40 години. През 1969г. заснех първия си кадър. И в есенцията на целия този опит се оказва, че съм научил нещо много простичко. Само нещата направени с истинска страст и любов си струват. Ако любовта не е движещата сила на нещо, то се забравя и обезсмисля във времето. Последната ви кинопродукция “Снимки в Палермо” фокусира темата за смъртта и тлеността на човешкия живот. Какво ви накара да направите подобен филм? “Снимки в Палермо” е много личен филм. Работя в Америка от 10 години и това е първият път, когато се завръщам да снимам отново в Европа. Мислех, че трябва да направя филм за това, което чувствам, че е най-важното, не само в моя живот, а на което съм свидетел, виждам в културата на Европа, в съвременната цивилизация. Болест, от която всички страдаме – липсата на време. Аз нямам време за себе си, за най-важните неща. Гледам 10% от филмите, които бих желал да видя, чета 10 % от книгите, които бих желал да прочета. Нямам време за нищо. Това важи за всички останали хора. А същевременно се преструваме на безсмъртни, живеем така сякаш никога няма да умрем. Нарекох това състояние “времева” болест и пожелах да го изобразя във филм. Не беше ли рисковано да предоставите главната роля на непрофесионален актьор ( б.р. - Кампино, фронтмен на немската група Die Toten Hosen )? Искате ли да знаете истината. Опасно е също така да дадете роля и на професионалист. Може да се окаже еднакво неправилно. Този филм беше риск. Не се предполага филмите да отразяват смъртта, каквото беше моето крайно решение. Може да “убиеш” 1000 души в един филм, но не е добре да размишляваш върху смъртта, просто не го правиш – баста! Това е едно от наистина големите табута в кино-бизнеса. За да почета живота и времето, което имаме, единствената перспектива, от която можех да погледна бе собствената ни смърт. Така че когато реших да измина целия път, избрах да го направя с някой, който би поел същия риск като мен, без своите професионални “застраховки”. Професионалните актьори са много подсигурени – имат своето майсторство, своя опит, и такива актьори са от полза за филма, но няма риск за тях – те знаят как да го направят, знаят как да бъдат актьори. Затова реших да го направя с някой, който не знае какво е да бъде актьор, също както аз не знаех как да направя филм, включващ среща със смъртта. Кампино не може вече да се преструва, че не е актьор. Той работи две седмици с Денис Хопър, така че е актьор ( б.р. - смее се ). Чувала съм, че режисьорите са много суеверни по отношение на своята работа. Вас съпътстват ли ви в процеса на правене на нов филм? Има много суеверия в киното, както и в театъра. Не минавай под стълба, не свири с уста, има режисьори, които снимат всичките си филми с една съща шапка, ако я загубят край, вече не могат да снимат. Аз не съм суеверен изобщо. Дори ми харесва да вървя срещу суеверията. Какво е необходимо на младите и непопулярни кинорежисьори да прекрачат света на голямото кино? Има два занаята и подхода в правенето на кино – единият се движи от индустрията, от парите; вторият е провокиран от желанието за изразяване, разказването на истории, задаването на въпроси. Малцина успяват да съчетаят и двете, обикновено е съвпадение. Ето, режисьор като мен понякога прави и успешен касов филм. Но аз никога не съм създал нито един филм с идеята той да бъде само успешен. Винаги съм провокиран от изследването на някакъв въпрос, който в момента ме вълнува, да изясня нещо на себе си и на другите. Никога не съм правил филми с цел да създам блокбъстър. Но ако един филм стане успешен, това е добре, защото повече хора могат да го видят. В съвременния комерсиален свят творческите подбуди на един творец различават ли се съществено от тези на творците няколко века преди нас. Няма как да попитаме Шекспир защо е написал “Ромео и Жулиета”, но като журналист имам шанс да задам този въпрос на вас. Представете си, че сте имали шанса да попитате Шекспир какво го е накарало да напише “Ромео и Жулиета”, някоя от по-сериозните му пиеси или някоя от комедиите му. Доста сигурен съм какво би ви отговорил - че го е направил, за да забавлява хората. Тайничко в себе си, обаче, ще знае че това е лъжа, че истинският му мотив е бил да ги научи на нещо, да ги накара да мислят, да разсъждават върху живота си и да го напуснат по-добри. Шекспир е бил достатъчно умен да не си признае това, той просто би казал: “Искам да забавлявам хората.” Аз бих казал същото, искам хората да бъдат заинтригувани два часа и когато излязат от киносалона да са спечелили нещо, което допринася по някакъв начин за техния живот. В днешни дни не може да накараш никого да научи нещо от теб или да последва идеите ти, ако не ги представиш по интересен начин. Да кажеш това, което искаш, забавлявайки хората. Когато снимам, обикновено искам да предам много внушения, твърде много, може би това е проблемът ми, но за да достигне до хората дадена история, трябва да е забавна и интересна. Филмът “The million dollar hotel” е много забавна история, но тя предава и важни послания, за бедността например. Доста непопулярна тема в САЩ, поради което американците не искаха да гледат филма. Бяха изплашени от това, че действието се развива в район на Ел Ей, където живеят най-бедните прослойки и всичко това им изглеждаше съмнително. Беше трудно да ги спечелим. А може би аз не бях достатъчно забавен! ( б.р. - смее се ).
|
Искам да се абонирам за седмичния бюлетин на Economy.bg:
* Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.
|
 |
|
|
|
Copyright © 2024 economy.bg. Издание
на jobs.bg
|
|