четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    12117 прочитания

    Усилията винаги носят резултати

    „Ако не бях тръгнала от най-ниското ниво, днес може би нямаше да стигна дотук”, казва Алена Георгиева – Country Manager на Indesit Company за България, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Македония, Косово и Хърватска
    17 март 2011, 15:41 a+ a- a

    „Мотивира ме преодоляването на трудни ситуации. Колкото по-тежко става, толкова по-голям ентусиазъм ме обзема”, казва Алена Георгиева, която е управител на Indesit Company за България, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Македония, Косово. От началото на годината й е поверен и пазарът в Хърватска, което е новото предизвикателството пред нея.   „Моята теория е, че в бизнес план трудностите са преодолими. Когато човек е позитивно настроен и ориентиран към резултат, той ще намери правилното решение”, убедена е тя.

    Алена Георгиева днес отговаря за бизнеса на Indesit Company  в седем държави, но кариерата й започва от позицията асистент на асистента и се гордее с това. „Трябва да тръгнеш от дъното на йерархията, за да можеш да преминеш през всички нива и да придобиеш личен опит за всяка една позиция. Открито мога да кажа, че ако нямах този трудов опит от ранна ученическа възраст, вероятно сега нямаше да заемам тази позиция”, твърди Алена Георгиева.


    Г-жо Георгиева, каква беше първата Ви работа?

    ИМЕ:  Indesit Company Bulgaria
    СЕКТОР: Електро-домакински уреди/Едра бяла техника
    В БЪЛГАРИЯ ОТ: 1992 г.
    БРОЙ СЛУЖИТЕЛИ: 20
    ПАЗАРЕН ДЯЛ: 25% България (GfK retail audit)

    Работя още от ученическите си години. Първата ми позиция беше учителка по английски език на едно малко момченце, с което се криехме под масата, защото иначе не искаше да учи.  По този начин си помагах по време на ученическите и студентските си години и изкарвах джобни пари. Разказвам го с гордост, защото мисля, че всеки млад човек би трябвало от ранна ученическа възраст да започне да се занимава с нещо, да се чувства полезен и да придобие трудови навици. За съжаление забелязвам, че сега младото поколение е по-малко ориентирано към работа.  Аз съм убедена, че когато се започне от най-ниското ниво и се премине през различни длъжности и отговорности, работи се в екип за постигане на общия резултат, се формират трудови навици, които са много полезни в бизнеса.

    Как започна Вашата кариера?
    Първата ми по-сериозна работа беше в офиса на Европейската общност в Атина, където започнах като стажант, докато учех. След това около две години работех по ФАР програми на ЕС. Беше много интересно. По онези времена това беше почти немислим опит.

    За кои региони отговаря Алена Георгиева и как се ръководи бизнеса на една компания в толкова много държави?

    Имах възможността да се запозная с различни култури, да общувам с представители на различни народности и се учех в процеса на работа.  Бях асистент на асистента, но мисля, че така трябва да се започне. Трябва да тръгнеш от дъното на йерархията, за да можеш да преминеш през всички нива и да придобиеш личен опит за всяка една позиция. Открито мога да кажа, че ако нямах този трудов опит от ранна ученическа възраст, вероятно сега нямаше да заемам тази позиция.

    Защо се върнахте в България?
    По това време - началото на 90-те -в България беше много динамично. Имаше много промени и голяма вълна на ентусиазъм. В моята кариера винаги има заминавания и връщания. Мисля, че е много ценно до придобиеш опит в чужбина, който да пренесеш тук. Все пак човек си тежи най-силно на мястото в собствената си страна.  Сега имам оптималния вариант – отговарям за голям регион, а съм си базирана вкъщи.

    Върнахте се в България заради конкретно предложение?
    Да, върнах се и започнах работа в маркетинг и ПР отдела на Opel General Motors. Тогава компанията се установяваше тук, а по това време в България „маркетинг” и „ПР” бяха съвсем нови термини. Преминах шестмесечно обучение във Виена, където беше централата на компанията за Източна Европа. Беше много интересно, защото вече можех да видя как това, което уча, се прилага на практика. Всъщност за мен най-големият университет е опитът в добра фирма - компания с добра структура и с програми за обучение. Самото висше образование или МВА дават базата, върху която надграждаш. За мен най-добрите университети са тези, в които сам получаваш знания в процеса на работа.

    Как и на каква позиция започнахте в Indesit Company?

    Indesit Company също е част от моята вечна сага „замини – върни се”.  Работех в Будапеща за регионалния офис на „Бритиш  Американ Табако”. Отговарях за държавите от балканския регион и няколко пазара от бившите съветски републики. Около три години бях Market Development Manager. Отговарях за придобивания на фабрики и развитието на бизнеса в тези държави. Аз съм непушач, но работата в БАТ за мен беше интересна, защото компанията е много солидна, страхотна школа, в която нещата се планират и развиват по учебник. Самият продукт обаче никога не ми е бил присърце и търсех следващо поприще, където да мога да продавам полезен продукт, който помага на хората.

    Кои езици владее Алена Георгиева?

    Тогава получих предложение от Indesit Company  за България и Македония. Това ми даде и възможността отново да се върна в България.

    За кои държави отговаряте в момента?
    Отговарям за България, Сърбия, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора, Косово. От тази година - и за Хърватска.

    Предполагам сте ужасно зает човек. Как успявате да се справите с толкова много пазари?
    Трудно е, да. Особено трудно е да превключиш в коя държава се намираш, каква е проблематиката там и на какъв език трябва да говориш. Например аз съм в софийския офис и ми звъни клиент от Босна. След това клиент от друга държава. В момента, в който вдигам телефона, трябва да съм се настроила да говоря на техния език и да търся решение на техните проблеми. Разбира се, имало е и конфузни ситуации понякога, като например да говоря на грешен език с погрешен човек. Когато се обаждам на някого, по интуиция започвам да говоря на италиански или на английски език. Ако човекът отсреща обаче не говори нито един език, освен родния си, аз трябва да говоря на този език и понякога има момент на объркване. В региона всеки има национални преференции и е важно да говориш в Босна със босненски акцент и в Сърбия със сръбски, което още повече усложнява ситуацията.

    Вие колко езика владеете?

    Английски, френски, италиански, гръцки, руски, испански, сърбо-хърватски в неговите вариации.

    Лесно Ви се удават езиците или сте била принудена да ги научите с цената на много време и усилия?

    Нали знаете, че неволята учи. Бизнесът го изисква, защото в тези държави много малко хора владеят английски, италиански, немски или френски. Но определено ми е интересно и затова се старая. Според мен първите един - два езика са по-сложни да се научат. След това е лесно. Например руският много помага за сърбо-хърватския.  Важното е да имаш интерес. Аз чета новини в Сърбия на сръбски. Купувам си вестника и виждам каква е икономическата ситуация. Или влизам в интернет и виждам курса на динара. Ако някой ми каже нещо различно от това, аз казвам „Не, не е вярно. Аз проверих”. Това много помага.

    Разкажете ни как минава един Ваш работен ден. Много млади хора искат да са „мениджъри”, защото смятат, че това са хора, които получават висока заплата, само се разпореждат, а не вършат почти нищо.
    При мен няма два еднакви дни.  Денят ми винаги е динамичен и никога не стига. Колата ми служи и за мобилен офис, имам и два готови за път куфара, които сменям. Половината седмица пътувам и ми остават два дни в София, през които трябва да свърша работа както за пет. Много е напрегнато, защото рядко се случва това, което планираш. Човек трябва да бъде много комбинативен, за да може да намери най-правилното решение и то бързо. Това, което мога да кажа на младите хора, е, че ако разчитат да получават само солидна мениджърска заплата, да седят по цял ден в офиса на спокойствие, а друг да им върши работата, няма как да стане. Представите на по-старото поколение за началника, който идва, когато си иска, и тръгва, когато реши и само дава разпореждания, в днешния свят изобщо не се покриват с действителността.

    Как минава един работен ден?

    Мениджърът работи най-много от всички, защото той носи най-голямата отговорност. В крайна сметка, ако резултатите не са налице, той е първият от поредицата, който трябва да дава обяснения.

    На вас лично кога Ви е било най-трудно?

    Моята теория е, че в бизнес план трудностите са преодолими. Когато човек е позитивно настроен и ориентиран към резултат, той ще намери правилното решение. Може би не веднага, но при всяко положение има хиляди варианти за решаване на бизнес казуси. В бизнеса повечето неща зависят от нас. Тежките ми моменти са най-вече събитията в бивша Югославия по време на войните. Често пъти съм била в Белград по време на бомбардировките. Виждах какво преживяват хора, които са на моята възраст. Това, което се случваше там, ние тук, слава Богу, не сме и го сънували в кошмарите си. Тези хора обаче успяваха да оцелеят, а след това и да правят бизнес помежду си. Югославия преди 1989 г. беше много по-развита от България. Хората там винаги са имали възможност да пътуват. В един момент излизат на улицата и застават един срещу друг. Това са действително тежките ситуации. От бизнес гледна точка, ние на Балканите сме все в криза, което обаче е едно от предимствата на мениджърите от нашите географски ширини, защото не се плашим от трудности.  В Западна Европа, ако пазарът падне с 1%, настъпва паника. При нас миналата година падна с 10%, а през 2009 - с над 45%, но някакси оцеляваме. И търсим нови възможности, каквито може би нямаше да видим, ако пазарът е по-стабилен.

    Кои според Вас са най-важните качества, които един мениджър трябва да притежава?

    Най-важното е да не се плаши от работа. Усилията винаги носят резултати. Трябва да си позитивно настроен и да търсиш решения. Има много хора, които започват да се обясняват защо нещо не може да стане. Това автоматично не им дава възможност да го направят.

    Какви са хората в екипа Ви?

    Ние много често имаме невероятни постижения в тежки ситуации, защото целият екип е насочен към резултата. Това е най-важното. Другото е да им харесва работата. Ако им харесва, всяка трудност се възприема като ново предизвикателство.

    Какво мотивира Алена Георгиева?

    Ние идваме, събираме се и започваме да мислим как да го направим. За да ти харесва работата, трябва да има и елемент на забавление. Но да ходиш на работа просто защото трябва, за да вземеш една заплата, може да стопи всеки ентусиазъм.

    Вас лично какво Ви мотивира?
    Мен лично ме мотивира преодоляването на трудни ситуации. Колкото по-тежко става, толкова по-голям ентусиазъм ме обзема.  Естествено човек не е всесилен, не може да направи всичко и винаги има реални обстоятелства, с които трябва да се съобразява, но предизвикателството винаги ме мотивира.

    Кое е следващото предизвикателство пред Вас?
    От тази година отговарям за още една държава - Хърватска, в която пазарният дял на Indesit Company е все още незначителен. Нашите продукти не са широко разпространени на този пазар и това е новото предизвикателство пред нашия екип за 2011 година. Трябва да успеем да запазим позициите си в България, където имаме 25% пазарен дял, да продължаваме да развиваме бизнеса в другите балкански страни и да разработим пазара в Хърватска. На нас ни дават отговорността за Хърватска на база на това, което постигаме на другите пазари, и от нас се очакват резултати в края на годината.

    Как си представяте живота си след 5 години?
    Понякога ме обземат идеи, че искам да се пенсионирам и да открия магазин за цветя или баничарница. Нещо извън всякакви мениджърски схеми. Всички приятели, с които съм споделяла обаче не вярват, че бих се ограничила с това. Може би с право, защото и цветарски магазин да е, пак ще се опитвам да го управлявам по същия начин – да поставям цели, да следя резултати и да гоня нови и нови постижения.

    Може да направите верига цветарски магазини на Балканите?
    Да, макар че аз си представям нещо много обикновено.  Да се изолирам някъде, в някое село и да си направя малък бизнес. Хубаво е човек да има мечти.

    С толкова много ангажименти остава ли Ви свободно време, за да мечтаете?

    Стремя се да оптимизирам времето си максимално и ако имам един свободен час, да използвам всичките 60 минути. Често ми се налага да оставам в чужбина в събота заради среща в петък или да тръгна в неделя, защото рано в понеделник имам работа. Това налага да комбинирам възможно най-добре присъствието си в съответната държава. Ако имам свободно време, се опитвам така да се организирам, че да видя нови неща. Тези страни, макар и близо, са много непознати за нас. Открила съм много красиви и интересни места.

    Стремите ли се да разграничите служебния от личния си живот. Когато сте вечер вкъщи, опитвате ли се да насочите мислите си в изцяло друга посока или не?
    Това е оптималният вариант, към който се стремя, но невинаги успявам. Всъщност в този процес трябва да се усъвършенствам. Понякога ми се случва през нощта да броя камиони или перални, но това е нормално. Човек не може да се абстрахира тотално. Още повече, че когато работата ти е интересна и е толкова важна част от живота ти, нещата се преливат и често са тема за разговор с приятели.    

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 34 минути
    „България Еър“ променя терминалите за опериране в в Рим, Мадрид и Прага
    Те са предвидени за полети от шенгенското пространство и предоставят възможност за по-добри транспортни връзки и влизане в страните без паспортна проверка
    преди 52 минути
    Предлагат бърза ликвидация на неработещи фирми
    От 30 хил. до 50 хил. нови дружества се създават на година, като над 90% от новостартиралите компании се провалят още в началните стъпки
    преди 1 час
    3 български авиокомпании ще летят до Китай
    Правителството определи авиопревозвачите за директните полети до Поднебесната империя
    преди 2 часа
    преди 2 часа
    ЕК с планове за европейска диплома
    Така ще се насърчи мобилността с учебна цел в рамките на ЕС
    преди 2 часа
    В България има все по-голям интерес към използване на AI в счетоводството
    Счетоводителите се сблъскват със значително увеличаване на документооборота, което изисква по-ефективни методи за обработка и анализ на данните